Историята ни учи, че всяка надежда за сближаване между Русия и Запада е обречена на провал. Днес, с появата на популистки лидери в нашите демокрации, широко подкрепяни от Москва, не Русия e тази, която отива на Запад, а част от Запада се обръща към Русия.

Световното по футбол, което е към края си и по време на което около един милион футболни фенове, много от Европа и Съединените щати, се събраха в Москва и други руски градове, всъщност прикрива нарастващото разделение между Русия и Запада. Надеждата, че постсъветска Русия един ден ще се присъедини към Западния блок, не е ли била винаги илюзорна, пита в свой материал френското икономическо издание Les Echos.

В последната си книга "Китай и Русия: Новото сближаване" руският политолог Александър Лукин твърди, че макар Китай да има повече териториални спорове с Русия, отколкото с която и да е друга страна, завоят на Кремъл към него беше "естествен резултат".

Руски авторитаризъм

Този процес можеше да бъде избегнат. След съветския колапс Западът имаше две възможности: да направи сериозен опит да интегрира Русия в западния свят, като я включи в НАТО и предложи нов план "Маршал". Или да откъсва на части онова, което Лукин нарича "център на неприятелския свят". В този случай, обяснява Лукин, западните лидери избраха втория вариант, разширявайки НАТО и Европейския съюз, без да обръщат внимание на руските либерали, които предупреждаваха за такива политики, чийто ефект може само да укрепи руския авторитаризъм.

Според тази перспектива последните руски реакции трябва да се разглеждат като изключително отбранителни. По този начин "Русия анексира Крим в отговор на ... явния опит на НАТО да се придвижи твърде близо до границите й и да изгони руския флот от Черно море", пише Лукин.

Нова студена война

Днес Западът санкционира Русия за нарушаване на международното право, а последната обвинява Запада, че се опитва да разруши "нейното" пространство. Новата студена война ще приключи само когато или Западът, или Русия изоставят своите амбиции, или когато успеят да се обединят около общи интереси.

В книгата си "Русия и западната ултрадесница" украинският академик Антон Шеховцов предлага друго обяснение на караницата между Русия и Запада. Той смята, че това е параноичният отговор на руската "авторитарна клептокрация" срещу опитите на Запада да защитава независимостта на нови суверенни държави като Украйна и Грузия. Режимът на президента Владимир Путин е създал наратив, в който тези усилия са представени като заплаха за руското пространство и руската душа.

Авторитарната клептокрация

Това, което Шеховцов не обяснява, е как се е утвърдила "авторитарната клептокрация" и защо тя остава популярна сред повечето руснаци.

До известна степен причината трябва да е икономическа. Руските реформатори с ентусиазъм прегърнаха икономическия либерализъм в края на 80-те години на ХХ век. Религиозната им вяра в приватизацията, свободните пазари и монетаризмът ги накара да се включат в ранните продажби на активи, безразсъдната дерегулация и дивата дефлация. От тази икономическа катастрофа се роди клептокрацията на Путин.

Книгата на Шеховцов е особено интересна заради това, че режимът на Путин и десните популисти в Европа идентифицират като свой общ враг световния ред, ръководен от САЩ и окуражаван от ЕС. В центъра на въображаемата популистка мрежа стои създание, наречено "финансов капитализъм". Нехаещ за граници и работни места, той се съюзява с либералния елит за узаконяване на еднополовите бракове, както и на други така наречени "гнусотии" за "здрави" хора. Чиста проба опортюнист и технократ в началото, Владимир Путин възприе тази реторика през 2011 - 2012 г.

Подкрепа за популистите

Шеховцов поддържа тезата, че зараждането на популистки партии в Европа за пръв път даде на режима на Путин мощни западни партньори. Матео Салвини, лидер на "Лигата" в Италия, който сега е министър на вътрешните работи в коалиционното правителство, продължава да ни напомня за топлата атмосфера на срещата си с Путин през 2014 г.

Така руските и западните ценности в момента се сближават, поне сред някои хора на запад. След икономическия колапс от 2008-2009 г. глобализацията и нейните основни икономически правила и норми бяха оспорени не само от американския президент Доналд Тръмп, но и от популистите, които са на път да се превърнат в доминиращото политическо течение в Европа. Гражданите, които гласуват за тях, се чувстват "изоставени" не само от икономическа, но и от културна гледна точка.

Сближаване на ценностите

Всичко това звучи като приятна музика в ушите на Путин, защото предполага един Запад, който вече не се противопоставя на практиките на неговия режим. Ето защо не е изненадващо, че Кремъл ухажва и финансира популистки партии от цяла Европа.

Тактическият съюз между Кремъл и популистите съживява мечтата за идеологически съюз "от Лисабон до Владивосток", основан не на западни, а на "евразийски" ценности. Затова всички трябва да следят с внимание движението на такива геополитически проекти от периферията към доминиращото политическо течение.

Превод: Петя Михайлова