36-годишният Михаил Зигар е един от най-добре информираните руски журналисти. Той е посветил последните няколко години на събиране на признанията на десетки приближени на Владимир Путин - бизнесмени, възпитаници на КГБ, стари приятели от Санкт Петербург и членове на президентската администрация. В интервю за френското печатно издание Le Point авторът на книгата "Мъжете на Кремъл" описва задкулисното положение на властта и сглобява портрета на Владимир Путин, "станал цар случайно", който несъмнено ще бъде преизбран за още 6 години на 18 март.

Le Point : Путин е на път да започне четвърти президентски мандат. Това същият Путин ли е отпреди 18 години?
Михаил Зигар: Путин се промени много през тези години. Когато дойде на власт, той беше може би най-прозападният лидер в руската история. Дори планираше да се присъедини към НАТО, но му дадоха да разбере, че балтийските страни са приоритет и трябва да изчака реда си. Всичко се преобърна вследствие на украинската революция през 2004 г. Той сам се убеди, че Съединените щати дърпат конците и преследват целта си да свалят режима в Русия. И това усещане се засили по време на арабските революции, организирани според него от Запада.

Неговото отношение към общественото мнение също се промени. След протестите през зимата на 2011 г. той се отказа да разчита на средната класа. Тя разбра, че подобряването на стандарта й на живот минава единствено през покачващите се цени на петрола. Но за Путин тези нови богаташи се показаха неблагодарни. Оттогава той изгражда идеологията си, обръщайки се към работническата класа. И един от лостовете му е да култивира носталгия по великата империя. Лозунгът на неговата кампания прилича на "Направи Русия велика отново" със смесица от ценности, вдъхновени от ортодоксията и сталинизма.

Превърна ли се той в големия майстор на световната дипломация?
Чуждестранните медии го наричат ​​главен стратег, велик манипулатор. Но това е смешно. Той е преди всичко тактик, който играе в защита и реагира на събитията. Пример за това? Интервенцията в Сирия. Путин винаги е бил незаинтересован по отношение на Близкия изток. В продължение на години той не искаше да помогне на Башар ал-Асад, който го молеше да се ангажира по-активно. Но не щеш ли, ето че избухва украинската криза. Западните санкции падат. На срещата на върха на Г-20 в Австралия Путин вижда като унижение отстраняването си от вечерите и семейната снимка. Затова той търси показност, начин за отклоняване на вниманието на света от конфликта в Донбас. И тук идва идеята: решава да се включи във войната срещу ДАЕШ на страната на сирийските сили. За кратко време се говори само за това. Държавните глави отново започват да споменават името му. Постигнал е целта си. Той налага своя дневен ред и отново намира мястото си на международната сцена.

Има ли някакъв начин да се реши конфликтът в източна Украйна?
Кaкъв? Кой се интересува днес от Украйна? Никой. И това устройва всички. Включително и украинският президент Петро Порошенко, който се нуждае от този конфликт. Има мълчаливо съгласие между него и Путин да оставят Донбас в състоянието, в което е сега. Реинтегрирането на този регион означава да дадат възможност на жителите му да гласуват. Но в такъв случай Порошенко знае, че ще загуби изборите. Да реинтегрират Донбас е равнозначно на това да изхарчат цяло състояние, за да възстановят една икономика в руини. А Киев не иска това. Тъкмо отбратното, поддържането на идеологията на войната може да консолидира украинското мнение. Парадоксално за Порошенко,но Путин е фактор на стабилността.

Как Путин взема решенията си?
Отличителна черта на един голям лидер е понякога да бъде непопулярен. Но Путин никога не е действал по този начин. Той иска да бъде сигурен, че всяко негово решение ще удовлетворява населението. И антуражът му го знае. Когато през 2013 г. опозиционерът Алексей Навални беше осъден на пет години затвор, в Москва се проведе голям митинг в негова подкрепа. Властта се изплаши и заместник-началникът на президентската администрация Вячеслав Володин отиде при Путин с идеята да осигури освобождаването му. "Направи това, което според теб е най-добре", каза ръководителят на Кремъл. Това е Путин. Той работи чрез намигвания, кимвания. Той изпраща сигнали. В състояние е да каже едно нещо на прокурора, а друго - на Володин. И често позволява на другите да поемат инициативата и да се нагърбят с отговорносттa.

Управлението му се основава на система от тежести и противотежести. Неотдавнашното осъждане на бившия министър на икономиката Алексей Улюкаев на 8 години затвор следва същия принцип. От една страна той оставя на сянката си Игор Сечин да организира ареста на министъра. Но от друга поставя същия Сечин в затруднение, като упълномощава съда да го призове четири пъти.

Каквo е мястото на премиера Дмитрий Медведев в обкръжението му?
В очите на Путин Медведев има едно голямо качество - лоялността му. През 2008 г., когато двамата си размениха постовете и Медведев стана президент, близките до Путин го предупредиха за бъдещо предателство на Медведев. Путин не им повярва. Но доверието му бе разклатено, когато Медведев се отказа от правото си на вето в ООН, за да предотврати намесата на Запада в Либия. Когато пристъпи към следващия мандат, той поиска Медведев да му върне поста. И той се подчини. За Путин този жест е безценен. Медведев би могъл да участва в премахването на наставника си, но не го направи. Наистина, той унищожи политическата си репутация пред онези, които вярваха в него, но укрепи връзката си с Путин. Дори продължава да го защитава, тъй като именно той понася всички удари като министър-председател.

Говори се, че Путин няма да изкара пълен четвърти мандат и ще назначи свой наследник в рамките на две или три години. Какво мислите?
Това е спекулация, която се появява често. Едно нещо е сигурно, беше почти невъобразимо Путин да не се кандидатира. Дори само поради една причина, която се подценява - той иска да бъде президентът, който ще открие Световното първенство по футбол.

Можем ли да си представим, че бившият министър на финансите Алексей Кудрин, либерал, близък до Путин, може да стане следващият премиер?
Името му се спряга. Ако се ангажира с реални икономически реформи, това вероятно е правилният избор. Но се съмнявам, защото човекът има характер. А Путин се нуждае от слаб премиер.

Превод: Петя Михайлова