Юбер Ведрин, бивш министър на външните работи на Франция и бивш съветник на президента Франсоа Митеран, публикува "Нов речник по геополитика", за да се опита да "дешифрира бъркотията, в която сме потопени", и по-специално стратегията на Тръмп спрямо Украйна.

В интервю за френския всекидневник Le Figaro по повод излизането на книгата той задава повече въпроси, отколкото предлага отговори, като например: Трябва ли европейците да оставят на Тръмп да определя дългосрочните отношения с Русия?

LE FIGARO: Издавате "нов" Речник по геополитика...

ЮБЕР ВЕДРИН: Завърших преработването му след преизбирането на Тръмп и добавих 20 нови статии. Оригиналната идея остава същата - завръщане към историята и дългосрочната перспектива. Мигновената, реактивна, дори истерична природа на нашия свят означава, че вече не разбираме нищо за него. Надявам се, че моята книга ще помогне за по-доброто дешифриране на кашата, в която сме потопени.

LE FIGARO: Няма глава "Зеленски". Не го ли смятате за представител на свободния свят, за смел президент с Чърчилиански нотки?

Ю. ВЕДРИН: Реториката от 30-те или 50-те години на миналия век не ни позволява да разберем съвременния свят. В статията "Украйна" говоря за смелостта на Зеленски. След кавгата в Белия дом предложих да му дам наградата за смелост, а на Доналд Тръмп наградата за недостойнство. Но това не променя факта, че Тръмп, който е обсебен от Китай и за когото проблемът с Украйна е второстепенен, ще сложи край на сраженията, поне едностранно. И че ще има сделка за редкоземни елементи, която ще накара САЩ да се интересува от бъдещето на Украйна.

LE FIGARO: Путин възкреси Запада. Тръмп убива ли го?

Ю. ВЕДРИН: Американците и европейците всъщност са първи братовчеди. ХХ век остана в скоби, тъй като САЩ бяха принудени, противно на волята на Джордж Вашингтон, да се намесят в европейските дела. От 1949 г. европейците получават защита от американците, което позволи да се говори за "Запад". Това беше по-скоро връзка от типа покровител-наставляван, отколкото между равноправни съюзници. Със сигурност Путин възкреси духа на отбраната в Европа, но в рамките на Алианса. Мисля, че всичко това вече е минало. За Тръмп няма съюзници, има само паразити или търговски конкуренти. И вече не споделяме същите ценности (вижте еретичната реч на Ванс в Мюнхен). Най-дестабилизирани са европейците, които вярваха в щастливата глобализация, в необратимата практика на дипломатическия мултилатерализъм и в една друга тенденция - в американския прогресизъм, изродил се в уокизъм. Но докато все още съществува договорът от 1949 г. и НАТО, можем да говорим за трансатлантически връзки.

LE FIGARO: Идеолог ли е Доналд Тръмп?

Ю: ВЕДРИН: Ванс е, Доналд Тръмп - не. Доналд Тръмп има чудовищно его, желание за власт, отмъщение, господство и финансова лакомия. Но ако политиката му има обратен ефект, той може да промени позицията си. Например, ако инфлацията се повиши отново поради търговската война; или когато осъзнае, че САЩ все още се нуждаят от много имигранти, но много по-добре селектирани; или когато осъзнае, че Китай ще поеме лидерството в екологичните технологии на бъдещето. В Близкия изток, където той разчита на Саудитска Арабия да намали цената на петрола и да възобнови Аврамовите споразумения, Тръмп няма да може да накара Рияд да преглътне етническото прочистване на Газа. Трябва да очакваме неочаквани обрати на събитията.

LE FIGARO: Ще успее ли да постигне напредък по въпроса Украйна-Русия?

Ю. ВЕДРИН: По отношение на Украйна той прави това, което беше заявил предварително, за голям наш ужас и на украинците. Въпросът е как да се осигури примирието, което ще последва прекратяването на боевете. Що се отнася до отношенията между Съединените щати и Русия, той изглежда има, може би несъзнателно, същата визия като тази на големите американски реалисти, които договориха споразуменията за разоръжаване със СССР, но не знаем колко далеч ще е готов и способен да стигне, нито как Путин ще се опита да използва тази ситуация. Трябва ли европейците да оставят на Тръмп да определи дългосрочните отношения с Русия? Този въпрос скоро ще бъде поставен на масата. Днес той е непосилен за Европа.

LE FIGARO: Какво мислите, че трябва да се направи в Украйна?

Ю. ВЕДРИН: Всичко възможно, за да се гарантира, че прекратяването на огъня е възможно най-безвредно за Украйна; че сигурността на нейната територия (без Крим и Донбас) е гарантирана по надежден и траен начин. Трябва да се помогне на Украйна да се разминира, да се възстанови и т.н. Отговорите на тези различни въпроси ще зависят или от Европейския съюз като цяло (перспектива за поетапно присъединяване според идеята на депутата Жан-Луи Бурланж), или от малкото европейски страни от Алианса с армии.

LE FIGARO: Способни ли са европейците да се обединят за Украйна и за европейската сигурност и отбрана?

Ю. ВЕДРИН: Няколко европейски лидери заявиха, че са готови да изпратят войски в Украйна, за да гарантират евентуално прекратяване на огъня. Руснаците вече отхвърлиха присъствието на войници от страни от НАТО. Но Тръмп може да има нужда, за да не се превърне оттеглянето му от Украйна в тотално фиаско за него, европейските страни да изпратят войски. Така че резултатът отчасти ще зависи от дискусията Тръмп-Путин и Европа-Тръмп. След това какъв би бил мандатът на тези войски? Ще зависи от това какво ще получи или няма да получи Тръмп от Русия в споразумението за прекратяване на огъня, ако има такова. След това ще възникнат други въпроси: къде ще бъдат разположени тези войски (не е задължително да са сухопътни), как ще бъдат координирани? И кой ще взема решенията?

Що се отнася до отбраната на Европа, ако Тръмп принуди европейците от Алианса да се заемат с този въпрос, който те методично отхвърлят в продължение на 80 години, тогава ще бъде необходимо да се постигне споразумение между Франция, Великобритания, Германия, Полша, Италия, Швеция и т.н. по следните въпроси: Какви сили поставяме в този стълб? Какъв тип генерален щаб ще осъществява военното командване? И каква политическа власт ще командва този щаб? Поглеждайки назад през последните няколко десетилетия, няма шанс това да проработи. Но моментът е безпрецедентен. Така че вече нищо не е невъзможно.

LE FIGARO: Може ли Украйна, на която беше отказано членство в НАТО, да се поддаде на изкушението за ядрена защита?

Ю. ВЕДРИН: Тръмп е дори по-голям противник на присъединяването на Украйна към НАТО от Байдън. Ядрена гаранция, предоставена на Украйна извън НАТО, би се равнявала на същото. Това би било casus belli, антитеза на политиките на Тръмп. Но в някои европейски страни започна дебат за ядреното възпиране. По този въпрос трябва да сме стриктни и точни. Ядреното възпиране трябва да бъде въплътено в едно единствено средство за възпиране. Президентът Макрон редовно ни напомня за това. Никоя страна с ядрено оръжие не мисли другояче. И има съвсем различен дебат относно степента на защита. Великобритания няма да може да се включи в тази дискусия, защото нейното ядрено оръжие е под двоен ключ със Съединените щати.

Във Франция дебатът вече започна, особено след безпрецедентните изявления на евентуалния нов германски канцлер Фридрих Мерц. Ядрените оръжия защитават националните светини и жизненоважните интереси на страната, които умишлено никога не се уточняват (освен в неясни фрази за европейското измерение на френското възпиране). Ако се наложи тази стратегическа революция да бъде извършена, коя държава или кои интереси ще бъдат обхванати от тази защита? Французите ще поемат ли този риск да бъдат на първа линия? И най-вече дали потенциалният агресор ще бъде убеден и съответно разубеден? На този етап смятам, че неяснотата относно жизненоважните интереси остава по-скоро възпиращ фактор, отколкото тяхното изясняване, но, както казах, живеем в безпрецедентни времена.

LE FIGARO: Защо на Европа толкова й липсват лидери от ранга на Чърчил?

Ю. ВЕДРИН: Не можем да желаем една нова световна война да роди Чърчил, Рузвелт, Де Гол (и Сталин!). В съвременните, неисторически демокрации, където мандатите са кратки, следенето и тормозът в социалните мрежи са постоянни, съществува риск последователите да са повече, отколкото лидерите. Но не забравяйте, че Чърчил се смяташе за приключил, преди да бъде призован от крал Джордж V, а Труман беше смятан за прост собственик на магазин в Канзас Сити. Той обаче взе историческите решения от следвоенния период (плана "Маршал", Атлантическия съюз, сдържането на СССР, НАТО). Нека не съдим прекалено бързо - следващите седмици ще бъдат наистина исторически.

LE FIGARO: Според Вас може ли ЕС да се разпадне?

Ю. ВЕДРИН: Не. Мисля, че ако Путин искаше да атакува НАТО, нямаше да чака то да се превъоръжи, укрепи и мобилизира отново. Но, тъй като не мога да го докажа, горещо подкрепям идеята в Европа да се създаде нещо като военен "бодливец", обезсърчаващ всякаква агресия, воден от европейския полюс, за който говорих. В търговско-икономическата сфера е абсолютно необходимо Европейският съюз (там той е компетентен) да устои на атаките на Тръмп, докато противоречията в системата му не го принудят да коригира позициите си. Той трябва да може да запази регулаторния си капацитет, ако приложи чисто новата си антибюрократична ориентация и продължи екологичния преход. Което предполага да се противопоставим на Тръмп или да го заобиколим (в съюз с китайците), но преди всичко да убедим европейското население.

LE FIGARO: Страхувате ли се, като някои хора, от риск от война? Как може тя да се случи?

Ю.ВЕДРИН: Не виждам спиралата от събития, която би довела до обща война. Локални сблъсъци - да, несъмнено. Но нека не забравяме, че преживяхме няколко десетилетия на заплахи за унищожение между Изтока и Запада и че Студената война никога не се превърна в гореща. Във всеки случай, преди да се преосмисли глобалната система за управление на всичко това (включително отношенията с "глобалния Юг", като същевременно се избягва повторението на катастрофалните грешки на Съединените щати спрямо Русия на Елцин, Путин I и II и Медведев, през десетте до петнадесет години след края на СССР), е необходимо, нека повторим, европейските лидери да изтръгнат от Тръмп реални гаранции за продължаване на примирието в Украйна и да формират чрез коалиция европейски полюс на Алианса, възстановяващ възпиращия баланс на силите в Европа.