Ракът става водещ убиец за европейците до 2030 г. - Умираме! А държавата не ни пази!

Водещата причина за смъртност в Европа са сърдечносъдовите заболявания, които причиняват около 40% от всички смъртни случаи на континента, или над 1,7 милиона души годишно в ЕС стават жертва на " болно сърце". Най-честите заболявания, които покоряват европейските, са исхемичната болест на сърцето, включително инфаркт и инсулт.

Всеки трети европейски гражданин страда от високо кръвно налягане, което е основен рисков фактор. Но един друг враг за европейското здраве дебне в засада и се очаква да измести сърдечносъдовите заболявания като водеща причина за смъртност в ЕС. Ракът! Тревожните данни провокират властите в Брюксел да насърчават мерки за борба с рака, за информиране на населението колко важна е превенцията.

Европейският план за борба с рака е политически ангажимент за обръщане на тенденцията по отношение на раковите заболявания и още един елемент за изграждането на силен Европейски здравен съюз и по-сигурен, по-добре подготвен и по-устойчив ЕС.

През 2024 г. в Европейския съюз 2,7 млн. души са били диагностицирани с раково заболяване, а други 1,3 млн. души са починали в резултат на болестта, включително над 2000 млади хора. Ако не предприемем решителни действия сега, се очаква случаите на ракови заболявания да нараснат с 24% до 2035 г., като по този начин заболяването ще стане водещата причина за смърт в ЕС.

Действията в рамките на европейския план за борба с рака се подкрепят от различни програми за финансиране, включително програмата "ЕС в подкрепа на здравето", "Хоризонт Европа" и "Цифрова Европа". Около 40% от случаите на ракови заболявания могат да бъдат предотвратени, а ефективните стратегии за профилактика на рака могат да предотвратят заболяването, да спасят човешки живот и да намалят страданието, посочват документите на Европейската комисия.

Страните от ЕС могат да работят заедно за поколение от непушачи. Амбициозната цел на ЕС в тази посока е намаляване на броя на пушачите до по-малко от 5% от населението до 2040 г. Успех! В България това едва ли ще се случи. Друга важна цел е относително понижаване на вредната консумация на алкохол и намаляване на излагането на младите хора на въздействието на реклами на алкохол, намаляване на замърсяването на околната среда чрез привеждане на стандартите на ЕС за качество на въздуха в съответствие с насоките на Световната здравна организация и понижаване на излагането на канцерогенни вещества и радиация и може би най-важното, без което другите мерки няма да се случат - повишаване на знанията и здравната грамотност с цел насърчаване на по-здравословен начин на живот.

Ранното откриване чрез скрининг може да помогне за спасяването на човешки живот. Между държавите членки обаче продължава да съществува неравенство по отношение на достъпа, както алармира Европейската комисия. Според Брюксел всеки трябва да има еднакво право на висококачествени грижи, диагностика и лечение, равен достъп до лекарства и еднаква надежда за оцеляване, независимо от това къде живее. Но преживяемостта след лечение на рак на гърдата варира с 20% в различните държави, а петгодишната преживяемост при рак на дебелото черво варира от 49% до 68%.

Европейският план за борба с рака предвижда създаването на платформа на ЕС за подобряване на достъпа до лекарства за ракови заболявания, както и подкрепа за работещите в областта на раковите заболявания чрез програма за интердисциплинарно обучение, която се изпълнява в повече от 100 центъра за ракови заболявания в ЕС. Според оценки в Европа има над 12 милиона преживели онкологично заболяване, включително около 300 000 души, които са преживели рак в детска възраст. Това се дължи на напредъка по отношение на ранното откриване, ефективните терапии и поддържащите грижи.

СЗО бие тревога: Европейците не знаят, че алкохолът причинява рак

Организацията призовава за ясни предупреждения върху етикетите

Най-често диагностицирани онкологични заболявания в Европа

Рак на гърдата: Това е най-често срещаният рак сред жените в абсолютно всички европейски държави и водеща локализация като общ брой случаи на континента.

Рак на простатата: Това е най-често диагностицираният рак сред мъжете в почти цяла Северна, Западна и Южна Европа.

Колоректален рак (на дебелото и правото черво): Той заема второ или трето място по честота и при двата пола, като засяга изключително силно по-възрастното население на континента.

Рак на белия дроб: Нарежда се веднага след предходните три по брой на новите случаи, но показва специфични географски различия, като в някои източноевропейски държави той е на първо място по честота сред мъжете.

България се бори с рака на хартия!

България има приет Национален план за борба с рака. Той е публикуван през януари 2023 г. Но за специалистите и пациентските организации той остава предимно на хартия и се изпълнява бавно или неефективно. Неговият хоризонт е до 2027 г. и водещите му цели са подобряване на профилактиката, ранната диагностика, лечението, иновациите и качеството на живот на онкологично болните пациенти. Хайде сега да видим, до къде стигнахме в постигането им?!(отговор не чакаме). Какви са обаче проблемите в реализацията му?

Специалисти посочват, че в рутинната клинична практика липсват съществени подобрения и конкретни действия за прилагане на заложените стратегии. Освен това липсват достатъчно ефективни масови скринингови програми за ранно откриване на заболявания, което е причина много пациенти да се диагностицират в напреднал стадий. Националният раков регистър от години не функционира ефективно и липсва централизирана система за проследяване и координация на пациентите. В лечението често липсва адекватна координация между различните специалисти и взимане на съвкупни решения за терапията на пациента. В България по данни на Националната здравноинформационна система са регистрирани над 302 000 случая на онкологични заболявания. Десетки хиляди нови диагнози се поставят всяка година. Петгодишната преживяемост в България постепенно се повишава, но остава сред ниските нива в Европейския съюз.

Първи по смъртност! Къде и защо катастрофира българският антираков план?

Регистрираната заболеваемост в България е около 422 на 100 000 души по данни за 2022 г.

Най-често срещаните онкологични заболявания в България са:

При мъжете: Най-често се срещат ракът на белия дроб, простатата и дебелото черво

При жените: Най-чести са ракът на гърдата, ендометриалният карцином (на маточната лигавица) и колоректалният рак

Основните причини и рискови фактори за онкологичните заболявания в България са свързани с начина на живот, околната среда и закъснялата диагностика. Страната ни не може или не иска да се справи със заболеваемостта. По много причини. И все пак, тютюнопушенето е водещ фактор за рак на белия дроб и други дихателни пътища. Мерките срещу пушенето са просто никакви. Българите пушат, боледуват и ако оцелеят, пак пушат.

Друга водеща причина за онкологичните заболявания у нас е неправилното хранене и затлъстяване, а прекомерната консумация на преработени храни и червено месо повишават риска от рак на стомаха и дебелото черво. Злоупотребата с алкохол допринася за развитието на тумори в храносмилателната система. В някои региони на страната фините прахови частици във въздуха и индустриалното замърсяване оказват негативно влияние върху здравето. Стресът също не е за подценяване, а каквото и да си говорим, българите от десетилетия са в постоянен стрес - личен, икономически, политически, често физически и т.н.

Генетичната предразположеност и застаряването на населението увеличават броя на регистрираните случаи на онкологични заболявания в страната. Повечето пациенти търсят лекарска помощ в напреднал стадий на заболяването, което затруднява лечението. За високата заболеваемост допринасят ниският обхват на профилактични прегледи и скринингови програми за ранно диагностициране.

Да поговорим за профилактика

Като говорим за онкологичните заболявания, трябва да отбележим, че ракът на дебелото черво става все по-упорит в това да засяга и по-млади хора. Редица са факторите, които го провокират. Знаем, че полипите са важен индикатор, който не винаги означава злокачествено заболяване. С доктор Димитър Звездов, гастроентеролог от УМБАЛ " Св. Екатерина" коментираме темата с акцент именно профилактика, за да сме информирани като пациенти и съответно предпазени навреме.

България и Кипър са единствените държави в ЕС с ръст в смъртността от рак за 10 години

Случаите на рак в ЕС нарастват с 24%, но смъртността намалява с 12%

Какво трябва да знаем за полипите на дебелото черво?

Полипите на дебелото черво заслужават сериозно внимание, тъй като част от тях могат да прераснат в злокачествено заболяване - рак на дебелото черво. Именно затова ранното им откриване и премахване са от ключово значение, а хората с повишен риск трябва редовно да преминават през скринингови изследвания. По същество те представляват абнормно разрастване на клетки по вътрешната лигавица на червото, причинено от нарушение в механизмите, регулиращи клетъчното делене. Нормално клетката преминава през цикъл на делене, узряване и програмирана смърт. При формирането на полип обаче този баланс е нарушен - клетките продължават да се делят, без да загиват своевременно, което води до натрупването им и образуване на видима израстъчна формация. Добрата новина е, че по-голямата част от полипите са доброкачествени и не крият опасност, но определени видове носят реален риск от злокачествена дегенерация. Външно те могат да се различават значително - плоски, издигнати над лигавицата или разположени на характерно краче.

Какви видове полипи съществуват и кои крият риск от рак?

Полипите се различават не само по форма и размер, но и по своя злокачествен потенциал. Най-разпространени са аденоматозните полипи, които същевременно носят и най-висок риск за прогресия към колоректален карцином. За разлика от тях, хиперпластичните полипи обикновено са по-безобидни - именно затова хистологичното изследване след колоноскопия е толкова важно, тъй като позволява точното им разграничаване. Освен тези два основни типа, могат да се открият и възпалителни или ювенилни полипи. В най-общ план полипите се делят на неопластични - включващи аденоми и сератни лезии - и ненеопластични, сред които са хамартоматозните, хиперпластичните и възпалителните форми. Правилото тук е ясно: колкото по-голям е един неопластичен полип, толкова по-сериозен е рискът той да се превърне в злокачествен.

Дават ли полипите симптоми, или обикновено остават незабелязани?

В голяма част от случаите полипите на дебелото черво не предизвикват никакви оплаквания и биват откривани случайно - по време на профилактична колоноскопия или при изследване по съвсем друг повод. Когато все пак се появят симптоми, те могат да включват коремни спазми, дължащи се на частично запушване на чревния лумен, или промяна във вида на изпражненията, тъй като по-обемните полипи понякога отделят слуз, водеща до диария. При изразена обструкция е възможна и поява на запек. Не са редки случаите на ректално кървене, а продължителната скрита кръвозагуба може да прерасне в желязодефицитна анемия. По-рядко, особено в детска възраст, полип може да предизвика инвагинация - състояние, съпроводено с гадене, повръщане и остра коремна болка.

Ракът на дебелото черво - втората водеща причина за смърт в България

Ранното лечение води до по-малко странични ефекти и по-добро качество на живот

Кое провокира появата на полипи и кои са рисковите фактори?

Точният механизъм зад появата на полипите остава не напълно изяснен, но се смята, че тя е резултат от взаимодействие между генетична предразположеност и фактори на околната среда, водещи до мутации в клетките на чревната лигавица. Възрастта е сред най-значимите рискови фактори - наблюдава се ясно изразено нарастване на честотата след 45-50-годишна възраст, поради което актуалните препоръки за начало на скрининга вече сочат именно 45-годишна възраст. Наднорменото тегло, заседналият начин на живот, тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и захарният диабет тип 2 допълнително повишават риска. Съществен принос имат и хроничните възпалителни чревни заболявания, като улцерозния колит и болестта на Крон. Не на последно място, фамилната обремененост е сериозен показател - при наличие на случаи на полипи или колоректален карцином в семейството скринингът трябва да започне по-рано от обичайното.

С какви усложнения е свързано неглижирането на полипите?

Ако останат нелекувани, полипите могат да доведат до три основни групи усложнения: злокачествена трансформация в колоректален карцином, хронично кървене и чревна непроходимост. Най-тревожно от тях е първото, тъй като съществена част от случаите на рак на дебелото черво водят началото си именно от аденоматозен полип - факт, който подчертава важността на редовните профилактични прегледи и своевременното премахване на находките при колоноскопия. Продължителното кървене от по-обемисти полипи често остава незабелязано, но постепенно води до желязодефицитна анемия, съпроводена с умора и обща отпадналост. При достатъчно голям размер полипите могат механично да запушат чревния лумен, а по-леките форми на дразнене се изразяват в спазми и промени в ритъма на дефекация.