Седмицата премина под знака на темата за расизма. Удобно по време на предизборна кампания, в която почти нищо ново не може да се чуе и макар и да съществуват основания да се вярва на тезата за външното инспириране на скандала (тук няма да обсъждаме възможните сценарии, мотиви и ползи за англичаните), скандалът бе интерпретиран на родна почва в две плоскости. Първата - посипване на главата с пепел, самопризнания, близки до самобичуване за нетолерантните българи, които вече видите ли са и расисти, а това означава на първо място и неевропейци, и втората - на изцяло прехвърляне на отговорността в конспиративните теории отвъд границите на България с уклончивото посочване на вина в органите на МВР, които не са си били свършили работата. И макар и да съм напълно съгласна, че основният отговорен за случилото се в частност там, на стадиона да е МВР, то, и за мое най-голямо съжаление, се налага да се съглася и с думите на някакъв си председател на подразделение на фен-клуб, който ден след събитието призоваваше да си говорим за важните неща, като всеобщото възпитание например, а не за това дали познава поименно въпросните момченца с черни анцузи. Тук веднага изниква въпросът отново за действията на полицията и за това дали този председател, президент или просто фен-чиновник е поразпитан и дали е съдействал на органите на реда.

Т.нар. расистки скандал започна всъщност огледално -не от футболния мач, а от едни заглавия в чужди медии. Лично аз се съмнявам изобщо да беше станало известно, че е имало група от 20, 30 или 50 (броят им варира според изказващия се), които са скандирали, показвали някакви знаци и изобщо са извършвали нещо, което е скандално и/или подсъдно, ако на следващия ден нямаше заглавия в чуждоезичната преса. Най-вероятно дори и не точно същите, но подобни и братски дружинки присъстват на други мачове, може би и не само футболни. Там просто няма камери на БиБиСи, фокусирани в тях. Лично аз съм виждала такива групи в софийското метро и те по никакъв начин не се крият. Напротив, 8-9 до 10 броя такива индивиди предизвикват паническото бягство на почти всички останали пътници.

И като стигнахме до обществени норми, да цитираме обвинението, с което се сдоби единственият засега в ареста. Както бе разпространено от прокуратурата той е: извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - показвал среден пръст, показвал нацистки поздрав с изпъната нагоре дясна ръка, обърнал се с гръб към игрището, свалил си сивото долнище /анцуг/ и на два пъти си показал задните части, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм. Това е цитат. По това обвинение той може да бъде наказан с до 5 години затвор, защото случаят е в рецидив. Обвинението, позоваващо се на среден пръст, изобщо няма да го обсъждаме - среден пръст напоследък е практика да се показва и от национален ефир. Самият факт обаче, че прокуратурата разполага с "такъв арсенал", говори достатъчно за адекватността на законодателството - показване на нацистки поздрав седи редом с дупене и това се класифицира като деяние с "изключителен цинизъм". Не зная тогава всички снимки, на които се демонстрират седалищни части в различни пози и от различни ъгли, как се определят - като не-изключителен цинизъм и затова да не подлежат на преследване? Освен всичко друго за мен няма обяснение и защо нацисткият поздрав да е забранен и да подлежи да наказателно преследване, а портретите на Ленин, Сталин, Че свободно и преспокойно да могат да си се разнасят на всеки трети митинг дори и центъра на столицата ни. (Ако случайно органите се заинтересуват - последните разпространени снимки от някакво пътуване на Гери Никол също могат да се квалифицират като отличаващи се с изключителен цинизъм, а може да погледнат и фоторепортажите от язовир "Копринка" тази и предишни години, но това е лично мнение).

Но да се върнем на самото събитие, ако изобщо може да се нарече събитие. Учудени ли сме ние, българите, че има сред нас хора, които се държат по този начин? Които имат някакви... всъщност какви възгледи? И може ли изобщо да се говори за расизъм в случая, та да взимаме на сериозно писанията по английските медии?

Расизмът е предразсъдък, основан на вярата, че съществуват човешки раси, които са по-висши и имат правото да доминират над други, както и че се възпроизвеждат в наследимо превъзходство. Дълбоко се съмнявам тези момчета с черните анцузи да имат дори и беден, но някакъв арсенал от аргументи за превъзходство на расова основа. С изключение може би на аргумента на собствената си маса.

Че българинът е расист, като цяло, това няма как да не го отчетем, но неговия расисъм е декларативен, на чашка и не по съседски, а дистанционен. Съседите - черни, евреи, латиноси, азиатци - те бързо-бързо се одомашняват, причисляват се към изключенията и расизмът някакси бързо се опитомява, отново след втората изпита съвместно ракия.

Че българинът има фашистки или нацистки уклон и тук може да се съмняваме сериозно. Тревожен е фактът, че в 21 век на толкова много на брой хора допадат заканите за разселване на гетата, спиране на помощите за ромите, както и последния актуален случай - с подкрепата за тези от типа, че австралиецът Полфрийман трябва да излежи докрай присъдата си, защото е убил наше българско момче. Същата теза не би била валидна в случая с Максим Стависки, който удобно беше направен почти българин, само защото е имал сексуални отношения с наше си момиче. Противопоставянето наши - чужди е най-примитивното, почиващо на първични страхове и се подхранва от огромни пропасти - предимно образователни, но и социални. Подхранва се преди всичко обаче от комплекси. По тази струна играят различни политически субекти в последните години и, признаваме, се справят доста успешно.

Смятам обаче че начинът, по който се интерпретира скандалът от стадиона - от четенето на британските медии до оставки поискани от Министерски съвет - отклонява разговора в най-неправилната, но и най-безболезнената за всички нас посока.

Конкретно - след задържането за хулиганство на един и арестите на около двайсетина други можеха и трябва да се позададат и няколко други съществени въпроса:

Задържаният е на 18-години, пълнолетен, но би трябвало да е в училище. Ако не е в училище - до каква образователна степен е стигнал? Какво върши в момента, ако не ходи на училище? С какво си изкарва прехраната? На съдебното заседание за мярката му за неотклонение се явиха приятелката му и бащата на приятелката му. Неговите родители не - защо? Сигурно има защо, но тук можем да отчетем и правото на родителите да не отговарят за постъпките на пълнолетния си син.

Същите тези въпроси трябва да се зададат и спрямо останалите 20, 30 или 50, които са присъствали на стадиона, размахвали са среден пръст и са издавали звуци на маймуни. Не зная, може и те да са се дупили в посока към игрището. Целта им била да унижават играчите от африкански произход..., а пък и те се били страшно засегнали. Не знам кога точно футболистите станаха деликатни души, които да се засягат от скандирания на банда хулигани, но зная, че начинът, по който човек се изразява, до голяма степен показва неговата същност, и преди всичко неговата същност. И затова смятам, че въпросните обидни "маймунски звуци", жестове с комбинация от три пръста и дупене изразяват не толкова отношението към другия, чуждия, колкото собствената ти степен на развитие.

Затова и смятам, че живо трябва да се интересуваме не от това какво пишат за нас британските вестници, нито каква точно би била глобата/наказанието за БФС, още по-малко кой ще го оглави този почти митичен съюз някъде в Бояна.

Живо трябва да се интересуваме от тези 20-30-50 хулигани. Дори и те да са били единствено и само платени фигуранти в чужд сценарий, защото това означава, че има една прослойка, готова да се продаде за левчета, парче пица и бира, но да се самоунижи до степен до колективно и национално обругаване.

Живо трябва да се интересуваме от тази група хора, младежи повечето - какво работят; къде работят; какво учат, ако учат; какво са учили, ако са учили; какви са техните семейства, среда, виждания, интереси, способности (различни от издаването на маймунски звуци).

Подозирам има много работа за антрополози, научни работници, социолози, социални работници, учители, полиция и дори неправителствени организации, които напоследък са толкова много обругавани.

Подозирам и че тези младежи са стотици, дори и хиляди пъти повече от тези, платените евентуално, на стадиона. И са от един и същи тип. Една нова класа и може би не първо поколение, замръкващи в панелките, които не се подлагат обаче на идеологическо описание, познато ни досега. Затова и идеологическите формулировки не са релевантни, както и расизъм, и нацизъм.

Темата е болезнена, защото тази прослойка се състои от българи, бели, наши, ние сме си ги отгледали, живеем с тях.

Тези младежи ходят сред нас, пътуват с нас в метрото, работят, може би, заедно с нашите синове и дъщери, ходят в едни и същи паркове, заведения..., ползват същата здравна и социална система.

Разговорът до този момент бе отклонен от темата за това кои са по-големи расисти - българите или британците.

Но разговорът става още по-труден на фона на това, че едва в последната година се правят някакви плахи опити да се изкаже публично една друга истина - че за 30% от присъстващите в образователната система българският език не е роден.

Затова и спешно трябва да се види за какъв процент е характерен маймунският. Може той да се окаже и по-голям.