Улиците на България станали по-спокойни от преди. Това заключение направи старият разведчик, действащ дипломат, начеващ актьор и щатен нашепвател на полезни съвети на Борисовото управление Джеймс Уорлик.
След едночасова среща с вътрешния министър Цветанов.

Ако превъзходителството бе попитало спортния журналист Радослав Петкашев и неговите двама събратя по съдба, пребити и ограбени в центъра на столицата за по-малко от два часа в неделя, едва ли щеше да изрече подобна глупотевина.
Пък и Цветанов можеше да не скромничи, а да извади ежедневния полицейски бюлетин и да го демонстрира на задокеанския си събеседник:
Уорлик сам да преброи нападнатите, битите, измамените, обраните, насилените и прочие български граждани, които се оглеждат като диверсанти, когато крачат по тъмно из спокойните улици, монтират всевъзможни аларми на паркираните по тях автомобили, заключват спокойните си домове с брави и секрети, достойни за „Алкатраз", не смеят да пуснат децата си на улицата по мръкнало.

Ама не - мълчи Цветанов за ръста на т.нар. битови престъпления, за спада на разкриваемостта, да не говорим за безобразната статистиката на дознанията, докарани до успешен съдебен финал. Мълчи, гаче ли го питат за имотите му...

И поставя Негово Превъзходителство в неуютната позиция да ръси бисер подир бисер. Като следния: „Българското правителство предприема невиждани досега мерки в борбата с организираната престъпност".

То хубаво ги предприема, ама както се казва на майчин език: файда йок. Зле ни е математиката, за да преброим колко знайни и безпрякорни нарочени за престъпници бяха снимани в продукциите на MVR pictures с екзотични наименования, държани по арестите, разхождани из съдебните зали под конвой, за да излязат на свобода като победители.

Някои справедливо, други - с твърдата убеденост, че докато Цветановите хора събират доказателствата и Ханибал Лектър ще си тръгне от съда, оправдан като заклет вегетарианец.

Но Уорлик си знае урока. Цветанов трябва да се похвали, Борисов трябва да се похвали, правителството - тоже. Защото ветропоказателят им вярно улавя посоката на вятъра...

На Цветанов пък толкова му се ще с нещо да подмени заглавията във вестниците, които крещят за имотното му състояние, че си позволи да извади и отдавна дъвканата и предъвкана, загубила вкус, мирис и цвят обществена дъвка „Никола Филчев".

И стигна до там, че да обсъжда съпричасността на екс главния прокурор към тежки криминални престъпления с немския журналист Юрген Рот, който не се слави с особена любов към всичко българско и родно. Че и да се позовава на популярния гладностачкуващ на кюфтета любител на световната конспирация Ед(в)ин Сугарев. Което е върха за един вътрешен министър.

Изхвърлянето на бездоказателствени твърдения в общественото пространство се превърна в любим спорт за Цветанов. Но целта оправдава напъните - сега поне имотите му слязоха от първите страници. Полицейското недоволство от ръководството на МВР не намери подходящ отглас. А оправдаването на бившия военен министър Цонев почти мина в рубриките „Накратко".

Пък сега освен подкрепата (все по-скромна напоследък) на собствения си премиер, Министърът-на-Всичко-в-Републиката усеща зад гърба си здравата опора на щатския амбасадор. Което си е почти като да закотвиш 7-и американски флот в градинката на „Св. Седмочисленици".

Така че на волността на запасния генерал Атанасов да заяви, че „времето на Цветан Цветанов в политиката е свършило", последният може спокойно да отговори: „Свършило, ама друг път!". Дори слизането на министъра от челото на рейтинговите класации не го притесни.

Хората свикнаха с печалния край на всички операции на ведомството му и вече не обръщат внимание на поредния освободен, скандалът с къщите му бе туширан от последвалия подобен с другия гербер Андрей Иванов, след това бе претоплена манджата „Филчев - враг №1".

Премиерският човек е спокоен - щом при толкова крещящи несполуки в работата, при компрометирането на образа му на борец с корупцията и праведник, при все по-честите му словестни гафове, министър-председателят не го помоли да си ходи - нещата са под контрол. Пък и Уорлик си го харесва. Даже го калеса на задокеанска сгледа с шефовете на ФБР и Сикрет сървис. И това ако не е доверие...

Но дали размирисалият се имотен скандал (грешка - два) не е първият индикатор, че медийният конфорт на управляващото малцинство приключва?

А тогава все по-рядко ще се чуват удобните въпроси на придворните журналисти. Все по-често питанките ще изнервят премиера и неговата дясна ръка, пък и останалите членове на кабинета, в опита да получат смислен отговор защо преди изборите се говореше едно, а днес се случва съвсем опакото.

И така, докато и на най-огерберелият избирател не му светне, че май грешката е вярна. А тогава ще пада не само рейтинг...