Докато министър Вучков чертае пътна карта за поредна реформа във ведомството и се чуди как да закърпи финансовите дупки в бюджета му, по улиците на големите български градове се извършват показни екзекуции.

Два изключителни по своята дързост и обществена опасност разстрела само за седмица. А антимафиотите - чиято работа са тези тежки престъпления - пак са заети да опаковат папчици със забатачени дела, за да се местят под новата стара шапка на МВР, след като квартируваха известно време съвсем ненужно и безполезно под крилото на ДАНС.

А сега министърът се е фокусирал върху орязването на привилегиите на администрацията в МВР. Не в намаляването на безобразно раздутия й щат, а в ограничаването на социалните й придобивки по І категория труд. И то само за новоназначените администратори „под пагон". Което - съвсем логично - ще даде резултат далеч във времето. Когато Вучков отдавна ще е забравил, че е бил министър и самият вероятно ще мисли за пенсия...

И за да не остане публиката с впечатление, че промените ще засегнат само чиновниците, във въпросната карта се упоменава и качественото събиране на доказателства по НПК, повече униформени по улиците и - актуално - неотслабващ граничен контрол.

По първия пункт - ако всеки път, когато министър бе обещавал подобряване на работата на дознатели и разследващи полицаи, това се случваше, преписка да не е останала в РПУ-тата. А колкото до униформените - това също сме го слушали стотици пъти. А масово присъствие виждаме само по масови мероприятия с антиправителствена насоченост...

Реформата с етикет „Вучков" е поредната имитация на дейност, пътната карта отвежда ведомството в нова задънена улица. Защото освен, че ще разбуни духовете сред чиновничеството на „6-и септември" 29, тя няма да доведе до никакви реални резултати.

В едно свое медийно оправдание министърът обяви, че е представил проекта пред обществеността. Което логично срещна недоволство от страна на председателя на най-големия синдикат на служителите в МВР Валентин Попов. Защото да информираш обществеността - и профсъюзите в частност - за вече разписани и подпечатани решения е едно, да подложиш идеите за реформи в системата - доста по-различно. Явно препоръката на синдикалиста за повече прозрачност в МВР отново са останали глас в пустиня.

От пътната карта така и не става ясно с какво орязването на правата на администрацията ще подобри предлаганата от силовото министерство услуга „сигурност" за гражданите. И дали освободените от нея средства за обезщетения ще отидат за модернизация на полицейските и аварийно-спасителни служби, за повишаване квалификацията на кадрите, за запълване на незаетите щатни бройки в рисковите региони, или отново те ще се налеят в заплати и други текущи харчове на ведомството.

А в социалните мрежи ще продължат да се появяват снимки на патрулки, които приличат на цигански каруци, полицаите ще се оплакват от условията на труд, а придобивките на информационно-технологичния век ще пътуват към районните управления със скоростта на болен охлюв.

В пътната карта - изготвена и приета отново на тъмно - отсъства един ключов компонент: каква е крайната цел на тази реформа. Което на практика обезсмисля упражнението. А целта може да бъде само една - повече сигурност за живота, здравето, честта и имуществото на гражданите, повече сигурност по държавната граница, повече социална сигурност и техническо обезпечаване за служителите на МВР, повече средства за тяхната квалификация и адаптация към динамичната криминогенна обстановка. За това в картата - нито дума.

Двойното убийство в София и екзекуцията в Пазарджик са жестоко напомняне, че тревожната червена сигнална лампа в МВР е с прегоряла крушка. Че престъпността отново води с една обиколка пред органите на реда. А дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност", между другото, не е служба с полицейски правомощия, а част от т.нар. специализирана администрация. А и последните събития по границата, и двете убийства са откровен знак, че именно в анализа и координацията нещата в сектора сериозно куцат.

В това време министърът брои, колко ще спести, ако чиновникът Х се пенсионира не с 20, а с 6 заплати и се опитва да изземе ресора на строителния си колега Павлова, обмисляйки „магистрали" край браздата. За по-голям комфорт на пазителите на държавната граница? Едва ли. Границата десетилетия се охранявала без евростандартна пътна инфраструктура и е била под ключ за всякакви нарушители. Единственият кяр ще е, че висшите ръководители на МВР и държавата няма да си трошат лимузините при поредната показна обиколка на място.

Работи се по всички версии, тъжно обяви днес министър Вучков по повод екзекуцията в Пазарджик. Същото каза за софийското двойно убийство и главният секретар Лазаров по-рано. Работи се. Делото по квалифицираните състави на член 116 от НК се води срещу неизвестен извършител. И - както показва нелицеприятната история на предишни показни разстрели - като такова ще замине в архивите.

Докато някой си играят на реформа, бежанци с неясен статут обикалят центъра на София, килъри стрелят като в гангстерски филм, крадат се скъпи возила, възрастни хора по обезлюдени села замръкват в страх, гражданите се питат кога най-после ще отвоюваме държавата си от престъпността.

Но за това как да спрем вакханалията, в пътната карта няма да открием нито ред.