Един от резултатите от срещата между българския министър-председател Бойко Борисов и американския президент Доналд Тръмп е начертаването на пътна карта или хоризонт за развитието на българо-американските отношения. В този дух е подписаното стратегическо споразумение между двете страни. Но както и в изкуството, където се цени и закупува картината, а не нейната рамка, така и в политиката съдържанието е по-важно от словесните украси. Затова пред двете споменати страни стои въпросът за естеството на тяхното партньорство.

Ключова и споделена тема в този аспект е сътрудничеството между София и Вашингтон по отношение на сигурността. Тя има две базови измерения: енергийната диверсификация на България и участието на страната в южния фланг на НАТО. Срещата Борисов - Тръмп доведе до позитивно развитие и по двете теми.

По отношение на първата София получи подкрепа за изграждането на интерконекторната връзка между Гърция и България. Тя има важно значение за повишаването на конкуренцията на българския енергиен пазар, а оттук - и за формирането на справедлива (по-евтина) цена за крайните потребители в страната. Докато за България това е въпрос на енергийна диверсификация, а оттук - и на национален суверенитет, то интересът на САЩ е чисто търговски. Препотвърден бе интересът и на американските инвеститори по отношение на ядрената и неядрената част от технологиите на българските АЕЦ (в този дух се очаква пристигането на американски експерти, които ще разгледат ядрените централи в Белене и Козлодуй).

Спрямо темата за България като част от южния фланг на НАТО също бе извършена позитивна стъпка. Става дума за създаването на координационен център на Алианса във Варна, свързан с концепцията на НАТО за предното присъствие. Тук обаче има две съображения.

Първото е, че България, въпреки закупуването на американските изтребители F-16 Block 70, изостава в своята военна интеграция в рамките на НАТО, когато бива положена в контекста на Румъния и Гърция. И двете съседни на нашата страна държави ползват американската Patriot система, като през последната година Букурещ ускорено усъвършенства капацитета на своите противоракетни съоръжения. След визитата на държавния секретар на САЩ Майк Помпео в Гърция по-рано миналия месец двете страни допълнително задълбочиха партньорството си, подписвайки качествено ново споразумение за взаимна отбрана (включващо разширяването - и като кадрови ресурс, и като инфраструктура - на военното сътрудничество между двете страни).

Второто съображения е, че за този натовски координационен център във Варна се говори от 2015-та година. Би било куриозно, ако след нови четири години София и Вашингтон отново се разберат за създаването му.

Разбира се, тази равносметка няма да е честна, ако не бъдат отчетени както спецификите на региона, така и самото позициониране на правителството на Бойко Борисов в балканския контекст. В този смисъл България няма напрегнати отношения с Турция, какъвто е гръцкият случай, така както и страната ни не споделя антируската политика на Букурещ. Изказването на българския министър-председател пред журналистите от София във Вашингтон, че България е най-балансираната страна в региона, което изказване бе предназначено за вътрешно-политическа употреба, всъщност е обективно и е олицетворение на споменатото. Но на фона на това, че Гърция се възползва от влошените турско-американски отношения, а Румъния - от стандартното напрежение между САЩ и Русия, изострено от анексията на Крим, българското правителство явно не разпознава себе си като такова, което може да извлече ползи от така създалото се положение. А ако разширим спектъра и прибавим към тази равносметка и друг чувствителен регион за НАТО - прибалтийския, то за България остава утехата от библейския принцип, че последните ще бъдат първи.

Т.е. ако говорим за срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп, пречупена през призмата на сътрудничеството между България и САЩ като партньори в НАТО, то тя даде като резултат по-скоро позитивно развитие, но доста внимателно такова. По отношение на тази политика на правителството остава въпросът не за посоката й, а за нейната скорост. Предстои да видим дали закупуването на американските изтребители ще е "събитие един път в живота" на този кабинет или е по-скоро част от общ план за постепенната модернизация и интеграция на българските въоръжени сили в рамките на Алианса. Видимо е обаче желанието на българския премиер да не става любимец на учителката по математика във Вашингтон, за да не го намрази госпожата по химия в Москва.

Иначе начинът, по който премина срещата между двамата ръководители, предостави добър политически актив за българския премиер. Бойко Борисов печели персонално от визитата си във Вашингтон: той демонстрира пред широката публика, че може да се разбере с американците, без да се скара с руснаците. А ако го накарат да избере между САЩ и Русия, ще се спре на Германия.

И въпреки че би било ирационално и недалновидно България да обръща внимание на Германия по отношението на държавните вноски към бюджета на НАТО, както препоръча американският президент, то немският канцлер Ангела Меркел има основания да завижда на Борисов: въпреки че и двамата участват в осъществяването на руски енергийни проекти (Германия - "Северен поток" 2, България - т.нар. "Турски поток"), то ретроградният Меркурий явно бе благосклонен към българския премиер. Не всичко обаче е заслуга на звездите: и Борисов, и Тръмп са прагматично ориентирани лидери, което е добра основа за тяхната бъдеща комуникация. Но ако разговорът за ценности и идеологии е разтеглив във времето, то този за правенето на взаимноизгоден бизнес не е. Доналд Тръмп не е Барак Обама.

Така както и Мона Лиза не е "веселата жена" заради рамката си.