Решението на управляващите в Румъния да отстранят антикорупционния спецпрокурор Лаура Кьовеши изкара десетки хиляди граждани на протести. Миналата седмица протестиращите в Букурещ достигнаха 100 хиляди души, още 40 хиляди демонстрираха в други градове. Мнозина румънци, живеещи зад граница, се върнаха в страната специално, за да се включат в демонстрациите. Макар първоначално протестите да бяха против корупцията, впоследствие преминаха в антиправителствени и вече се иска оставка на управляващите от социалдемократическата партия и насрочване на избори.

Очаквано, тази тема зае водещо място в българското обществено и медийно пространство. Оформиха се три основни лагера, според гледните точки.

Първите открито се възхищават на гражданската енергия на румънците, като междувременно правят паралел с българската реалност. Появиха се призиви от рода на "вижте румънците какво правят, а ние спим", "кога ще се вдигнем и ние като румънците" и други.

Вторите твърдят, че това, което се случва в Румъния, е съвсем естествено, но няма поводи за паралел с нас. Там корупцията е много по-голям проблем, отколкото у нас, а и те все още не са успели да свалят от власт "техния Орешарски".

Третите внушават, че протестите в Румъния не са спонтанни, а са дирижирани от външни сили. Прочее, те твърдяха същото както за нашите протести срещу кабинета "Орешарски", така и за киевския Майдан.

Това, което досега липсва в картината, е анализ на протестите в Румъния от гледна точка на българския национален интерес. Добре или зле за нас е, че съседите ни протестират? Имаме ли интерес техните протести да успеят, или напротив - трябва да "стискаме палци" за правителството?

Нашият интерес по принцип е Румъния като съседна държава да се развива в положителна посока. Да има растеж на икономиката, а оттам и на доходите. Това води до увеличаване на трансграничната търговия. Води и до повече и по-платежоспособни румънци в градовете и курортите на Северна България (и не само).

Следователно, ако има възможност сегашното им правителство да бъде заменено с по-добро, значи трябва да сме "за" протестите. А има ли такова?

От всички мнения, които чух и прочетох, може би най-ясно и адекватно е мнението на един мой съмишленик от Младежки консервативен клуб, който понастоящем живее и работи в Букурещ. Той каза следното: "Това са социалисти. Дори и да не бяха корумпирани (а те са много корумпирани), не трябва да са на власт, само защото са социалисти."

Социалистите, рано или късно, винаги съсипват икономиката. Затова е по-добре да си ходят по-рано. И да дойде десницата. Вярно е, че тези социалисти са дошли на власт с честни избори, но със сигурност с някои свои действия са подразнили дори такива хора, които са гласували за тях. Защото, както и да го погледнем, да се опиташ да закриеш една антикорупционна структура, за да си заметеш следите, и да държиш партийния си лидер начело на парламента, вместо в затвора (след като е осъден), са си изключително дразнещи действия. Които е нормално да предизвикат масови протести.

Трябва ли обаче ние да последваме примера на румънците, както ни призовават онези от първия лагер?

Отговорът отново идва по същата логика - ако имаме по-добра опция за управление от настоящата.

При днешните електорални реалности (а те няма как да се променят драстично за кратко време) има три възможни коалиционни форми - "ГЕРБ+", "БСП+" и "ГЕРБ+БСП". Втората и третата автоматично трябва да се изключат, защото това означава връщане на БСП на власт. Нещо, което никой здравомислещ и национално отговорен български гражданин не бива и да си помисля.

От падането на комунизма насам, управленията на БСП ни доведоха до:

- хуманитарна катастрофа в мирно време (купонна система, режим на тока) и мораториум върху плащанията по външния дълг (Луканов);

- предаване на реалната власт в ръцете на "силови групировки" плюс драстична обезценка на националната валута (Беров);

- втора хуманитарна катастрофа в мирно време, верижни банкови фалити, хиперинфлация (средната заплата падна до 10 долара месечно), плюс вкарване на страната в "черния" визов списък на Шенгенското споразумение (Виденов);

- спиране на еврофондове заради корупция (Станишев);

- фалит на КТБ, скандални назначения на хора с криминални досиета на висши държавни постове и международна изолация (Орешарски).

След всички тези "подвизи" БСП е загубила всякакво основание да иска властта и не бива никога и под никаква форма да бъде допускана отново.

Остава първи вариант - "ГЕРБ+". Да видим обаче има ли към момента потенциален коалиционен партньор, който да е за предпочитане пред "Обединени патриоти".

В предния кабинет на Борисов, коалиционни партньори бяха партиите от "традиционната десница". Само че в момента те са в такова окаяно състояние, че ако се насрочат избори до края на годината, отново не се вижда как ще успеят да прескочат 4%-та бариера, без което няма как да направят коалиция с ГЕРБ. Остават ДПС (Боже, опази!) и някаква потенциална популистка партия, която да разчита на онези гласове, които преди отиваха за Яне Янев, Бареков и последно Марешки (а това кому е нужно?).

Първи извод: протестите в Румъния трябва да успеят.

Втори извод: ние не бива да се "подхлъзваме" покрай техния ентусиазъм.