Да махнем с ръка и да оставим популизма настрани. Все пак има нещо добро и истинско, което се случва в тази кампания: възможността за ценностен дебат. Той е породен не от благородни основания или от интелектуална жажда. Напротив, дебатът се случва, защото има много хаос и малко ориентири.

Последното прави така, че десни хора с консервативни възгледи участват в листите и на либералната "Да, България", и в тези на националистите от "Обединени патриоти". Първите от тези хора, може би, са десни икономически. Фискални консерватори, да речем. Вторите - десни социално-политически. Социални консерватори, евентуално.

И, може би, тези хора са там, понеже ГЕРБ им се вижда прекалено лява-икономически, а Нова Република и остатъчният Реформаторския блок- леви политически.

Това е пряко следствие на факта, че в България няма консервативна партия, която да бъде дясна и икономически, и политически. Консерватори има, партия няма. Има ги ценностите и нагласите, няма я политическата абревиатура, която да ни "събере" и обобщи. Затова тези консерватори водят диалог и работят както с либералните, така и с националистическите формации.

Бидейки консерватор, авторът на тези скромни редове ви уверява, че, когато разговаря за икономика, предпочита за свои събеседници либерали. Когато говори за ценности - социални и политически, предпочита насреща си да има патриоти. Това е да си консерватор - да харесваш ниските данъци и Православието; да не харесваш едновременно както комплексарския национализъм, така и либералното безродство.

А когато разбереш, че либералите виждат в теб националист, а националистите - либерал, значи си точно там, където трябва да бъдеш - при Бърк и Метерних. Така както и ние, консерваторите, отхвърляме еднакво и национализма, и либерализма като еднакво просвещенски и радикални утопии.

Затова смятам, че консерваторите имат на какво да научат и с какво да бъдат полезни на партиите - либерални и националистически, в които участват. Например, либералните формации - да не взимат долари, които да инвестират в гей отряди и сексуални пролетариати. Националистическите партии - да не взимат рубли, които да инвестират в чуждопоклонници, които веят руски знамена на национални празници.

Така на задушаващото и невежо его на либералния човек консерваторът ще противопоставя свободата на Православието и кротката мъдрост на традицията. А на хибридните постановки на националиста - рационалните аргументи в защита на ЕС и НАТО. И на двамата ще им бъде сведено до знанието, че първа опасност за националната сигурност на страната е глупакът, чиято енциклопедична впечатлителност се изчерпва от опорните точки.

Междувременно всеки един български либерал не трябва да забравя, че преди демокрацията е бил патриотизмът. Всеки един български националист - че когато няма демокрация, обикновено има робство. Етиловият национализъм е еднакъв с напушения либерализъм - не дават никаква добавена стойност на България.

Уважаеми либерали, популистите не са ви виновни. При популизма няма политика, а инстинкт. Политиките се преодоляват, инстинктите - не. Затова не вървете срещу инстинктите на нашата цивилизация. А за най-големите проблеми пред ЕС и Европа - тромавата бюрокрация, свиващата се средна класа, мултикултурализмът, гетокрацията и нарушаването на суверенитета на народите, не са виновни популистите или Путин. Те са само следствие.

Виновни сте вие. Защото вие, които имахте дългогодишен монопол върху процесите в ЕС, вместо да защитите технологичното предимство, икономическото самочувствие и християнската дълбочина на цивилизацията ни, позволихте да се случат Путин и популистите. Усвоихте с лекота философията на онеправданото малцинство и посочихте ъндърграунда като социално-ролеви модел. Прекомерната ви толерантност и коректност обаче - от тази към субкултурните гета до ислямистите, е по-вероятно да ви отведат до нечий харем, в който ще имате статута на репродуктивен добитък, отколкото да ви прожектират пътя до прогресивно безполово и неутрално съществуване.

Затова, уважаеми либерали, моля, спрете да мразите Орбан, Путин и Тръмп.

Уважаеми националисти, "либерастите" не са ви виновни. Въпреки всичките им грешки, те направиха възможното България да е член на ЕС, в който жизненият стандарт е в пъти по-добър от този на други регионални алтернативи. И да живеете в среда, която, благодарение на НАТО, е в пъти по-сигурна от тази на алтернативите. Към момента без ЕС и НАТО пред България - със счупената си демография, контузена икономика и формална армия, има две неумолими опции - страната ни да се окаже или руска губерния, или османски вилает.

Колективната сигурност, свободният пазар и демокрацията са създали среда, по-добра от която не е съществувала. Икономическата интеграция ражда възможности, които нито една капсулирана или блокова държава не може да произведе сама. А след като не успяхте да превърнете Македония в България, не превръщайте България в Македония.

Затова, уважаеми националисти, моля, спрете да обичате Орбан, Путин и Тръмп.

Ето защо консерваторът, въпреки енигматичната си природа, е рационален политически. Не го питайте за пътя, а за целта. В нейно име, днес той може да си сътрудничи с националистите, утре - с либералите. Но няма да стане нито националист, нито либерал. И няма да приеме за коректив нито площадните крясъци, нито университетското ехидничене.

Това е естественият порядък на нещата, привързаността към който прави от един десен човек консерватор. А консерваторът винаги и обезателно е по-голям от абревиатурите.