През изминалата една седмица политическото пространство у нас произведе няколко сладкогласни новини за стабилност - формиране на обединения и коалиции с претенция за окрупняване и стабилизация на същото това пространство - патриотичното обединение между ВМРО, НФСБ и "Воля", както и червена коалиция под крилото на БСП с подписаното споразумение между "БСП за България" и АБВ.

Също в рамките на една седмица тези стремления бяха допълнени и от втори хор на призоваване под знамената - Волен Сидеров покани останалите патриоти, "Възраждане" се самообяви за авангард на патриотичното движение, Жан Виденов и съмишленици обявиха ново ляво движение също с претенции за обединяване, единяване, разгръщане.

Целият този процес идва на фона на последното, издържало само 9 работни дни, а иначе по-малко от един астрономически месец, 45-то Народно събрание. Което е и комай единственият ни парламент, завършил живота си без паметната обща снимка на парадния вход. Затова пък знаково започна работата си с връщане в историческата бяла сграда под лозунга "Съединението прави силата". Мика Зайкова, пожелала си да бъде добра орисница, всъщност се оказа, че никакви не ги е свършила. Явно обаче политически партии и формации са прочели този път надписа над централния вход и са го възприели... повече от буквално.

Наплашили се, а може и стреснали се от невъзможността да се състави правителство, достатъчно стабилно и подплатено с брой депутатски гласа мнозинство, май партиите са решили, че пътят за преодоляване на политическата криза е формиране на коалиции и обединения преди предсрочния вот на суверена. Съмнително като теза, но и лъжливо примамливо като по-лесно за изпълнение, защото обслужва предизборната кампания, в която влизаме и официално до дни.

Този процес всъщност стартира отдавна и бе подложен на тест още през 2019 г. на предишния изборен маратон, когато, пак в една година, гласувахме два пъти - на европейски и местни избори.

Успешно, засега, моделът на коалиране се прилага от "Демократична България", макар и въпросите доколко тази формация е дясна, дали все още е дясна, дясно-център ли е или пък умерено либерална (каквото и да значи това), и изобщо каква е всъщност, да стават все повече. Прилагането на практика на политическата им платформа определено би предизвикало повече въпроси, отколкото би дало отговори.

И пак в този вече много мъгляв политически спектър - син или десен, както си изберете - ГЕРБ прибра под крилото си цяла една редица политически партии, част от тях съвсем неизвестни, но пък начело със СДС и политическите номади от Гергьовден. Подписаните коалиционни споразумения не само не станаха публични, не бяха огласени и принципите, на които те се опират. Няма яснота за какво са се договорили политическите формации освен евентуално за някакви мандати, които се търгуват на парче, а не според някакъв реален електорален принос. А и кой би могъл да изчисли точно колко гласа е донесъл на ГЕРБ Съюзът на репресираните от комунизма "Памет" на последните избори? Същото се отнася и за СДС.

Тук се натрапва единствено изнесеното на сцената "сестринството" и идеологическа близост в рамките на ЕНП. Но идеологическа легитимация с някаква конструкция от Европейския парламент е трудна, а и малко би помогнала на мотивацията на родния избирател, за когото Брюксел остава все още по-близък на Лондон и Марс и твърде далеч от България. Обосновката на тази коалиция просто дава основанията да се нападат по-яростно неприютените от ДБ, допълва антикомунистическата линия, която в последните месеци така или иначе минава като второстепенна.

Някакъв подобен сценарий се опита да разгърне и Корнелия Нинова, но вече в т.нар. ляв сектор. Доколко БСП в последните няколко години е лява партия само по себе си е достойно за обект на самостоятелен анализ. Соцлидерът обяви създаване на широк фронт с единомишленици, след като така или иначе "БСП за България" е коалиция и като такава влезе и присъства и в предишните парламенти. Точно кои политически субекти влизат в тази коалиция - не че е тайна, но енигматична остава реалната им политическа тежест. А пък в началото на предизборната кампания през март месец 2021 г. от БСП дори отказаха да предоставят списък на партиите и организациите, заявили, според собственото им прессъобщение, подкрепата си за социалистите.

Прибързано обаче се оказа обявяването на още по-широката коалиция - с АБВ и Движение 21. Само преди два-три месеца на предложението на АБВ за разговори за такава бе отвърнато с гръмовно мълчание. С тях сега все пак се сложиха подписи под споразумение, донякъде дори и за изненада на самите социалисти, тъй като именно партията майка е известна с трудната прошка за отлъчилите се чеда, а точно такива бяха ярките червени фигури като Георги Първанов и Румен Петков. Явно непростено обаче остана на Мая Манолова, която дори не бе поканена за разговор. За Татяна Дончева, също напуснала редиците на БСП, бе обявено, че ще се включи към "БСП за България". Оказа се, че тя не ще да е блудният син, завърнал се под червеното знаме. "Движение 21" остана мандатоносител на друга коалиция, също обявена за успешна, въпреки че беше най-малката парламентарна група в предишното злополучно Народно събрание. Така някакси лявото обединение около Корнелия Нинова остана обявено, но несбъднато, а пък обединението около друго бившо червено острие Манолова се запази, да видим дали ще се сбъдне повторно. Самото то пред себе си също има за задача твърде много да обяснява как и какво събра и събира, т.е. държи в единение Отровното трио, спихнало се до дуо, Изправи се.БГ, Движение 21, ДБГ и Мария Капон като за цветна панделка на коалицията. Този въпрос стана належащ след соловите им акции от последните два месеца, включително и в 45-тия парламент.

И друго обединение се намести в ляво почти по същото време - един бивш политик и бивш премиер се зае да оправя разпокъсаното и безпътно ляво пространство. Едва ли има изненадани - силни емоции и интерес предизвика появата на Жан Виденов на сцената със заявката за бис близо две десетилетия след солото. Макар и да остави съратниците си на представянето на платформата да говорят повече, аскетичната фигура на Виденов си остана гвоздеят на "Републиканците за чиста и свята република", които заявиха претенция да обединят леви партии с русофилски уклон и консервативна нишка. Всичко това може да се прочете в проектопрограмата им, която представлява една изумителна смесица от идеи. За хората, които следят по-детайлно регистрациите на партии в ЦИК, като въпросителна остава защо вчера не видяхме обвиненият в шпионаж в полза на Руската федерация Николай Малинов до Жан Виденов. Може пък това обединяване да е оставено за утрешните ден или близките седмици, именно за да може да произвеждат новини. И този сценарий може да бъде продуктивен откъм внушение за окрупняване или поне производство на новини, количествено повече, отколкото откъм "Позитано 20", тъй като по две линии в програмите - братски отношения с Русия и православието (дори и атеистите на Виденов се позовават на него) може да се прокарват бели линии и с русофилите на Малинов, а и с патриотите на Сидеров, а защо не и с партията на Костадинов. Но много лидери, много знамена, много червени килими...

Друга голяма новина за обединяване произведе т.нар. патриотично пространство. След като на изминалите редовни избори ВМРО, "Атака", НФСБ, и "Воля" останаха под чертата за влизане на парламента, войводите преосмислиха позицията си за самостоятелно явяване на изборите. Тук е редно да се припомни, че във времето ВМРО не е влизала самостоятелно в парламента, а винаги под крилото на някаква коалиция. Окрилени от успеха обаче на пълния мандат (в коалиция с ГЕРБ) и двете евродепутатски места, спечелени през 2019 г., войводите държаха да развеят сами собствените си знамена, което пък принуди Валери Симеонов да преглътне суха и твърда хапка за 4 април и да влезе в колаборация с най-отявления си и яростен критик в предишното Народно събрание - Веселин Марешки. Така обаче се стигна сега и до нова "тройна коалиция", обявена като обединение на патриотични сили. (За кой ли път? Отговорът е: четвърти, след "Български народен съюз", 2005 г., "Патриотичен фронт", 2014 г., "Обединени патриоти", 2017 г.). Този път ще се казват "Българските патриоти".

Извън тази коалиция остават "Атака" на Волен Сидеров и "Възраждане" на Костадин Костадинов, вторият с по-сериозен резултат на вота от 4 април, което пък му даде основания да се обяви за №1 в патриотичния сектор. Как ще се наместят и къде по-точно, възможности има всякакви.

Интересно е обаче друго - преди разпускането на 45-то Народно събрание социологическите проучвания показваха определен превес на очакването да се състави правителство. Народът не му се ходеше на втори избори, особено пък през лятото. Невъзможността и отказът да се постигне договореност дори и за някакво си програмно правителство бяха посрещнати с неодобрение, защото изборите уморяват. А и на кого му се ходи на избори посред така очакваното следпандемично лято и с хоризонта на още един избор, редовен, до края на годината. Същите социолози прогнозират почти еднакъв вот - без особена промяна и 46-и също толкова фрагментиран парламент, +/- един участник и някакъв процент нагоре и надолу за първите три партии - ГЕРБ, ИТН и БСП, което обаче не би променило особено много възможностите за конфигурации и съешаване. Опитът ни трябва да ни спомни и за лесния разпад на групи, роене и трупане в групата на независимите депутати.

Партиите обаче разчетоха много буквално надписа за съединението, което правело силата, и взеха, че започнаха да трупат, застраховайки се, чували на грамадата на някакви обединения и коалиции. Да се единяват предварително, въпреки че нагласата на суверена (много модерна дума напоследък), замерена не веднъж, бе различна.

И ако всички партии бяха изненадани от резултата на "Има такъв народ" и обещаха веднага след 4 април, че ще го четат и анализират задълбочено, то в действията им след не личи това да е станало.

Второто място на партията на Слави Трифонов трябваше да каже на останалите няколко неща: 1. Гласоподавателите искат да се носи отговорност - от една партия, не от коалиция, ако желаете - искат дори да има пряко отговорен един човек. 2. Няма значение точно каква кампания е направена и каква е програмата, важно е основният говорител/лидер да излъчва ясни, кратки и точни послания. 3. Гласоподавателите предпочитат стройно, почти армейско поведение от една партия, а не разрояване, семейни скандали и обяснения тип "убий ме - обичам те". 4. На гласоподавателите не им слушат призиви, обяснения, политически обвинения и пледоарии, те искат действие.

И "Има такъв народ" им го даде - и преди изборите на 4 април, и в 45-то Народно събрание, и на излизане от парламента, запътвайки се към предсрочните избори.

Всички горезасегнати, а и сформиращи се в момента и прегърнали идеята за разширяване, коалиции, обединения и други подобни изпуснаха момента да направят това, именно защото сега вече няма да могат да се отърват от обясненията. А въпросите за събирането и изваждането на проценти (въпросите, на които ще трябва да отговарят), сами си ги написаха. А и така не могат да избягат от най-неудобния въпрос, на който май нито една партия, включително и ИТН, не иска да отговаря - въпросът за идеологическото си позициониране.

Или всъщност точно обратното? В тактиката на коалирането дали не може да се разчете и това - опит за отклоняване на вниманието от този въпрос - в аритметиката има идея, но няма идеология.