За три и половина години Цветанов засенчи режисьори като Джон Ву и Куентин Тарантино, взети заедно. Майсторът на завладяващия екшън превърна ведомството си в най-продуктивната филмова студия.

Вместо да се бори с организираната престъпност и напълно забравил за уличната и битова такава - почивайки си между две атаки срещу покварения съд - министърът хвърляше в медийното пространство акция след акция - коя от коя по-зрелищна, с по-цветисто име и... най-вече - безпоследствена.

За „довиждане" любимото вице на премиера разкри своята неподозирана досега склонност към мелодрамата и продуцира т.нар. отчет на оглавяваното от него министерство в стил латиноамерикански сапунен сериал.

В Гранитната зала на МС - която след комедията на Борисов с „лицето на протеста" Даниела Пеловска явно се превърна в достойна камерна сцена на Сатиричния театър - Цветанов събра разчувствана благодарна агитка, умело подбрана от жертви на „Наглите" и „Килърите", вечни свидетели по делото срещу Алексей Петров, пострадали от имотни измами в Стара Загора, засегнати от природната стихия в село Бисер.

Министърът в оставка не се посвени да покани в театрото и почернени родители на загинали при пътни инциденти деца. За да е ясно все пак, че пресконференцията е посветена на работата на МВР по ГЕРБ-ово време (а венцехваленията към Цветанов и любимия му ръководител са стихийно възникнало у представителите на гражданството топло чувство), край о.з. министъра в миманс и без реплики се строиха неговите заместители и цялото му комисарско войнство.

Журналистите, присъстващи на отчета, бяха поставени в неуютното положение на шòпа - попаднал на балета „Лебедово езеро", изгледал го и огорчено констатирал: „Езеро нèма, лебеди не пущùха!"

За компенсация на липсващата равносметка за почти четири години безвремие в МВР медиите бяха принудени да изслушат безкрайните благодарности на „спонтанната" група поддръжници на Цветанов и патрона му Б.Б. От думите на пожелалите да участват в спектакъла се разбра колко Борисов и дясната му ръка мъдро ръководили държавата, как скършили гръбнака на организираната престъпност, как собственоръчно спасявали хора в наводненото село Бисер, как сложили край на трагедиите по пътищата, как... само не ходят по вода и номерът с петте хляба и двете риби не им се получи.

Пред Цв.Цв., заел в президиума надутата поза на неръкотворен паметник на върховите успехи на ГЕРБ, дори бе поднесено цвете на признателност.

„Може би е дошъл моментът, в който държавата трябва да чува гласа на жертвите на престъпността...", разчувстван от вниманието обяви почти бившият вътрешен министър. Вероятно най-много му допадна заръката на жител на Бисер, който пожела на тандема Борисов - Цветанов да продължават същия курс на управление. Също от бисерчанка премиерът в оставка носталгично бе оприличен с Батман - сравнение, което му бе лепнато доста преди да нахлуе с взлом в голямата политика.

Доскорошният стопанин на къщата на „6-и септември" 29 възмутен отхвърли всякакви спекулации, че събралите се от всички краища на родината благодарни граждани са организирани от него и сърдечните слова на благодарност са предварително режисирани. Масовката също се закле, че изявата им е самоорганизирана.

Вероятно поощрен от развитието на сценария, Цветанов си позволи открито да се конфронтира с медиите, които (някои от тях) обвини, че обслужват интересите на организираната престъпност. Атаката бе незабавно подета от клакьорите.

Министърът в оставка вероятно забрави как само до преди три седмици шестваше тържествено от телевизор в телевизор, неговият лик и портретът на Властелина на прерязаните лентички шестваше по всички първи страници, а сутрешните тв блокове, където двамата герои не успяваха да огреят, бяха отстъпвани на второстепенни правителствени фигури и бездарното им правителство се радваше на небивал медиен комфорт.

В спонтанното си, но неразумно изхвърляне по адрес на четвъртата власт Цветанов със сигурност забрави старата максима, че политик и муха се убиват с вестник. Хвърлената оставка обаче не е достатъчно основание за подобни изцепки, особено за човек, който откровено декларира желанието си да има някакво бъдеще в политиката. И то в навечерието на избори, в които партията ти влиза с достатъчно негативи. Независимо от подкрепата на самоорганизиралите се.

Разбираемо е, че при такава „самоорганизация" в Гранитната зала не присъстваха „благодарни" за добрата работа на вътрешното министерство - като родителите на убитата Мирослава Николова от Перник, на убитата в Борисовата градина Яна, не се бяха самоорганизирали набедените за убийци лекари от Горна Оряховица, битите за пет кутии цигари от Мировяне, битите от Кърджали, битият погрешка от полицаи „Човек глас" Красимир Аврамов.

Още по-логично с думи на признателност към Цв.Цв. не се обърнаха стотиците подслушвани, разработвани, разследвани, задържани и освобождавани по причини, нямащи нищо общо с правосъдието. Неблагодарни се оказаха и битите на 19 февруари протестиращи. Не се самоорганизираха и хилядите окрадени, ограбени, бити, насилени, които вече дори не си дават труда да подават жалби в полицията за посегателствата срещу себе си.

Два часа и половина продължи поредната PR акция на Цветанов, смехотворно именувана „отчет". Всъщност, всеки мислещ предварително трябва да е бил наясно, че МВР няма какво толкова да отчита. Камо ли с какво да се хвали. Нито едно от няколкото гръмки дела, с които вътрешният шеф толкова се гордее и до умопомрачение афишира, не е финализирано с осъдителна присъда без право на обжалване (на последна инстанция).

В ерата „Борисов" ведомството се превърна в юмрук на управляващата партия за изпълнение на политически поръчки, подслушването замени всички познати техники за оперативно-издирвателна работа, пожелателното все по-често се представяше за реализирано. Полицейската бруталност стана ежедневна практика. Цветанов стана рекордьор по груба намеса в работата на независимата уж съдебна система: от непремерени реплики до откровено кадруване.

Този - надяваме се последен - цирк окончателно разсея две съмнения. Първото: че вторият човек в ГЕРБ ще изневери на стила си и можем да очакваме от доскоро управляващата партия да играе почтено и демократично на предстоящите избори. Всичко ще бъде използвано срещу вас - демонстрира Цветанов и като предизборно знаме развя черните забрадки на потърпевшите.

И второто: уличните протести - макар хаотични, анархистични, разпокъсвани от вътрешни неразбории, обрастващи с неизпълними искания, свършиха все пак добро дело - отстраниха тази партия от властта. Защото хора с морала и заспалата зимен сън съвест на Цветанов нямат място в управлението на една демократична държава.

Или не би трябвало да имат. Това ще реши суверенът. След два месеца. Всеки народ заслужава своето управление. Но след това четири години не бива да псува друг за избора си.