Така наречените "протести" срещу Бойко Борисов все по-натрапчиво приличат на така наречените "протести" срещу Пламен Орешарски. Общото е полетът на творческата фантазия и желанието за изява пред публика. През 2013 се разнасяха плакати, талантливо изобразяващи Орешарски като череп - не като Васил Божков, а като символа на смъртта; тогава масовият Българин (оня, дето си го знаете) за първи път чу що е това вувузела; имаше бендове, имаше маршове, имаше тъпани и барабани, имаше живи картини по цици и какво ли още не. Впрочем цици имаше и сега, макар и от различен порядък. Още тогава се надигнаха гласове, че такова "протестиране" компрометира и обезценява истинското протестиране. През 2020 имаме ковчези, бесилки, среднощни меси, концерти, книги. Онзи ден е имало и пърформанс с вуду магия връз кукла на Борисов. Жалко, че сеансът не е бил проведен от свещеник в червено расо - така духовната канава на събитията щеше да се очертае по-ясно.

Вудуизмът е откровено демонослужение. Ритуалът му представлява изпадане в транс под въздействие на наркотици и търсене по този начин на контакт с поднебесните сили с цел решаване на земни проблеми, най-често нанасяне вреда на враговете. Магическата практика на вудуизма, демонстрирана онзи ден на жълтите павета, е хомеопатична (имитативна) магия, основана на холистичния възглед на Хермес Трисмегист, че което е отгоре е подобно на онова, което е отдолу и че Бойко Борисов ще изпита онова, което се причини на куклата му. В "Златната клонка", която се занимава с магическото мислене изобщо, Джейм Фрейзър казва: "Може би най-известното приложение на принципа, че подобието поражда подобие, са опитите, правени от много хора, да причинят зло или да унищожат своите врагове, като увредят или разрушат техните образи".

Вудуизмът е идеология. Това ли е идеологията на българските протести за свобода и справедливост?

Спокойно, не е това. Не е и отчаян вопъл за свобода на изразяването, защото каква по-голяма свобода на изразяването от тази да правиш необезпокояван вуду магия на премира под прозорците на Министерски съвет! Все едно кой е премиерът. В случая, и не само с вуду пърформанса, сме свидетели на най-обикновен ексхибиционизъм: ето, случило ми се е да попадна пред публика и аз съм длъжен да си покажа всичките маймунджилъци, колко съм интересен, колко съм нестандартен, колко съм умен и духовит. Лошото е, че подобни организирани и репетирани спектакли не помагат на убеждението, че тези, които ги изнасят, гладуват, страдат или са подложени на някакви други сериозни притеснения. Всеки би си казал: щом имат време да измислят щуротии, да закупуват материали и да изработват реквизит, явно си нямат кой знае какви други грижи. А това е много вредно за протеста като идея. Излиза, че днес да се разбунтуваш и да излезеш на улицата не е страшно, а забавно.

За жалост, "умно-красивите", както сами се нарекоха по време на демонстрациите срещу правителството на Орешарски, не могат да разкъсат типично българското проклятие тук да се случва всичко, което се случва по света, обаче с известно закъснение; не са оригинални и ярко неповторими, колкото и да им се иска, колкото и това да е техният "номер в живота". През 2015, цитирайки книгата на Зигмунт Бауман и Карло Бордони "Кризисно състояние", Умберто Еко пише: "...за прехода са типични движенията на възмутените. Тези движения знаят какво не искат, ала не знаят какво искат... Те [от "черния блок"] действат, но никой вече не знае кога ще избухне поредният протест и в каква посока. Включително и те самите". Споменавам го, защото е модерно да се позоваваме на интелектуалци.

Протести трябва да има. Никой, попаднал във властта по демократичен начин, не бива да си въобразява, че тя му принадлежи свише. В политиката трябва да има конкуренция точно както и в икономиката, за да се радваме на свободен пазар, или поне така вярва светът, в който ни се е случило да живеем. Обаче не мога да спра своето въображение да си представя съсухрена селска бабичка, подвила кльощави крака пред стария примигващ телевизор точно под иконостаса, където допреди малко се е молила за крехкото си здраве и несигурния си живот, как наблюдава новините и вижда мома по цици да вее знаме на жълтите павета, а в краката ѝ две други моми ръгат с игли парцалена кукла на Бойко Борисов и нашепват сатанински заклинания. Бабичката вдига костелива ръка да се прекръсти, а момите от телевизора, сякаш забелязали нейното движение, се обръщат и казват: "Правим всичко това за теб, бабо! За теб се жертваме!". Ето от тази картина не мога да се отърся. Освен това мисля, че Картаген, независимо от коя страна на барикадата е избрал да се намира, трябва да бъде разрушен.