Бразилските войници имат някои много любопитни четива. Последният брой на стратегическия преглед на Висшето военно училище - публикуван от Министерството на отбраната на Бразилия - дава думата на Александър Дугин, най-известния идеолог и пропагандист на Кремъл. Там неговия подпис носи геополитическа статия от 15 страници с помпозното заглавие: "Вторият свят, полупериферията и държавата-цивилизация в теорията за многополюсния свят". Написана в тежък стил, който е неговата визитна картичка, приятелят на Ален Сорал и други фигури на френската крайна десница чука на отворени врати. С много интелектуални препратки (Имануел Валерщайн, Селсу Фуртаду, Фернан Бродел), които трябва да придадат концептуален блясък на цялото, той "демонстрира" това, което всички вече знаят: двуполюсният свят на Студената война се трансформира пред очите ни в многополюсен свят. Това отбелязва в статия френският всекидневник L"Express.

В този контекст възниква, според него, понятието "Втори свят", който се намира между "расисткия" Първи свят и Третия свят, смятан от Запада за територия на "дивачеството", на "Океания и Африка" и на "Черните". Кои са страните от този "Втори свят"? Тези от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка), разбира се! И към тях добавя ислямския свят и Латинска Америка. Тези структури, поотделно или заедно, се противопоставят на американците и техните европейски приятели, обяснява бащата на Дария Дугина (убита при експлозията на кола бомба в Москва през август 2022 г.). Начинът, по който Дугин дестилира своите "мисли", привлича вниманието. "Често, но не винаги", пише той, "промяната в световния ред се извършва чрез световни войни. Изграждането на многополюсен свят, за съжаление, ще включва и войни." Начин да се каже, че руската агресия в Украйна е в неизбежния ред на нещата...

Путин очарова крайнодесните латиноамериканци

Присъствието на Дугин в публикация на бразилското Министерство на отбраната е изненадващо. Това показва как руската мисъл се намесва в най-малката пролука на кръговете за вземане на решения на латиноамериканския континент - регион от света, който Москва е превърнала в приоритет, както се вижда от големите ресурси, насочени към излъчването на RT и Sputnik на испански език. "Най-удивителното е, че цял сектор от латиноамериканската крайна десница, включително висши военни, подкрепя Владимир Путин в името на консервативните морални ценности, сред които хомофобията е най-очевидната", отбелязва Хорхе Масети, бивш партизанин на Кастро, сега опонент в изгнание в рамките на движението DFRENTE, и добавя: "Към тях очевидно се добавят, както в Европа, симпатиите на латиноамериканската крайна левица към Русия с абсурдния мотив, че нахлуването в Украйна e част от борбата срещу американския империализъм. " Никъде другаде, може би, руският напредък не е по-забележим, отколкото в Мексико. На 16 септември присъствието на четиринадесет "войници на Путин" по време на военния парад за Деня на националната независимост на площад Сокало в Мексико сити предизвика скандал. "Това е все едно на 16 септември 1939 г., след нахлуването на нацисткия режим в Полша, правителството на Ласаро Карденас (еквивалента на Де Гол в Мексико) да покани контингент от германски войски на парада" , например, реагира бившият посланик Артуро Сарухан за армията на Путин, отговорна за военни престъпления и депортации на деца.

Мексико - основното гнездо на руските шпиони

Левият президент Андрес Мануел Лопес Обрадор находчиво се защити, като обясни, че поканите за марша по време на националния празник традиционно се изпращат до всички посолства (тази година 18 държави изпратиха войници, включително Китай и Куба). Украинската посланичка обаче обяви скандализирана, че от своя страна не е получавала никаква покана. През февруари 2022 г. Мексико осъди руската инвазия пред Общото събрание на ООН. Но два месеца по-късно, точно след клането в Буча, голямата латиноамериканска държава (126 милиона жители) се въздържа при гласуването за отстраняването на Русия от Комисията по правата на човека към ООН (Бразилия направи същото). "Ежедневно президентът Андрес Мануел Лопес Обрадор поддържа фалшив неутралитет спрямо конфликта. Той минимизира отговорността на Русия и поставя страната агресор на равна нога с Украйна, съжалява писателят Денис Дресър. Освен това президентът отказва публично да осъди Путин и миналата година той се подигра със Зеленски по време на ежедневната си пресконференция", добавя този влиятелен колумнист, който има 5 милиона последователи в Twitter.

Група за приятелство между Мексико и Русия, която повдига въпроси...

Професор в университета в Монтерей и бивш посланик на Полша Беата Война също осъжда преобладаващата русофилия в сърцето на властта. "Когато след 24 февруари 2022 г. самолетите на Аерофлот бяха възпрепятствани да кацат в Мексико, министърът на туризма побърза да заяви, че се надява скоро да ги види отново, спомня си тя. Когато служители от Министерството на икономиката се опитаха да въведат ограничения срещу износа на стоки и технологии с двойна употреба (граждански и военни) за Русия, инициативата беше блокирана в президентския дворец. И черешката на тортата: в разгара на офанзивата срещу Украйна на 23 март 2022 г. Камарата на депутатите на Мексико реши да създаде група за приятелство между Мексико и Русия! Нараства и видимостта на руската диаспора. Сънародниците на Путин са повече от преди в туристическите обекти, в морските курорти Канкун (Юкатан) и Кабо Сан Лукас (Baja California Sur). По тези места е забелязан олигархът Олег Тинков, горд собственик на 77-метрова ледоразбиваща яхта. Най-богатите руснаци също насочват погледа си към райския остров Маргарита на Карибите, който принадлежи на Венецуела.

На дигиталния фронт - красивите руски инфлуенсърки на първа линия

Социалните мрежи са поредното руско "игрище" в страната на теленовелите. Във Facebook, Instagram и дори повече в TikTok, много красиви инфлуенсърки, интелигентни и перфектно говорещи испански език, понякога изоставят повърхностните си коментари, за да разпространяват политически послания. На 9 май, Денят на Европа, много от тях публикуваха съобщения на тема: "Ето защо СССР спечели Втората световна война, а не Съединените щати, както се преподава на Запад." И всичко това в координиран устрем, който не е случаен. Дипломатическите движения също повдигат въпроси. Докато от началото на войната 400 руски дипломати, заподозрени в шпионаж, бяха експулсирани от ООН, НАТО и европейските столици, Мексико ги посреща с отворени обятия. За няколко месеца Мексико Сити акредитира 36 нови дипломати в допълнение към вече 49-те. Увеличение от 60%! С 85 дипломати руското посолство в Мексико е най-добре оборудваното в света, което не може да се обясни с безкрайно крехките търговски отношения между двете страни. Бразилия, например, има само около тридесет руски дипломати въпреки пет пъти по-важните търговски отношения с Москва и също толкова по-големия брой емигранти. За американците нещата са ясни: става дума за голям брой шпиони, които почти винаги се възползват от дипломатическо прикритие. "Мексико е идеалното място за руските офицери-разузнавачи да се срещат редовно с техните къртици, инфилтрирани в Съединените щати", обяснява бившият американски посланик и специалист по сигурността Джон Фийли в колонка на Eje Central, мексиканска медия. По време на изслушване в Сената генерал Глен Ван Херк, който командва военния регион, обхващащ Канада, Съединените щати и Мексико, от своя страна предупреди: "Повечето членове на ГРУ в света в момента се намират в Мексико. Това са членове на Руските разузнавателни служби, които насочват действията си срещу САЩ".

Отношенията между Мексико и Русия не са от днес, а датират от 1891 г. Тогава цар Александър III открива първото си дипломатическо представителство в региона. Впоследствие Мексиканската (1910 г.) и Болшевишката (1917 г.) революции сближават двете страни. За Мексико Съветите представляват начин за противовес на техния могъщ англоговорящ съсед. Но с друга революционна страна, Куба, Москва сключи най-силния съюз от 1960 г. Министърът на отбраната Сергей Шойгу потвърди това пред своя кубински колега Алваро Лопес Миера в Москва през юни: "Няма съмнение, че Куба е била и продължава да бъде най-важният съюзник на Русия в региона".

Поне стотина кубински наемници в Украйна

Това историческо партньорство обяснява защо Куба е единствената страна, изпратила наемници в Русия с цел да се присъединят към украинския фронт. Аферата - отречена от Хавана - предизвика много шум. Датира от началото на септември. След това група хакери, наречена "Кибер съпротива", хакнаха пощенската кутия на руски офицер от Западния военен окръг на Русия. Хакерите крадат данни, които доказват присъствието на кубински войници във военната база в Тула, където има военно училище и център за подготовка на парашутисти. Сред откраднатите снимки са 120 сканирани паспорта, снимки на кубинци в боеспособна възраст и договори, които предвиждат месечно заплащане от 195 000 рубли (около 2000 евро) срещу участие в "специалната военна операция", която се провежда в Украйна. Фактите се потвърждават от фейсбук акаунтите на засегнатите лица, където някои са публикували свои снимки от Русия и окупирана Украйна. Предупреден за това изтичане на информация, кубинският режим пое инициативата: той сам разкри скандала, за да го разсее по-добре, следвайки техника, използвана вече по време на аферата Очоа през 1989 г. (по това време връзките между режима на Кастро и колумбийските наркотрафиканти бяха на път да бъдат разкрити и Фидел Кастро не се поколеба да разстреля "виновниците"). Симулирайки възмущение, външният министър Бруно Родригес обяви по телевизията, че Куба току-що е разбила мрежа от трафиканти на хора, които са вербували наемници, за да ги изпратят в Украйна. Тогава двама полковници от МВР заявиха без повече подробности, че са арестувани 17 души. Самоличността на трафикантите остава мистерия.

Защо Куба не търси сметка на Русия?

Тази официална версия изглежда много невероятна. "Не само е невъзможно да се получи паспорт за напускане на острова без одобрението на властите, но освен това е безпрецедентно, че режимът не разкрива имената на арестуваните хора, знаейки, че в Куба всеки крадец на торба цимент автоматично вижда името си в органа на Комунистическата партия Гранма", посочва Хорхе Масети, опонентът в изгнание, който познава системата отвътре, тъй като е бил част от нея. "Тази липса на прозрачност ясно показва, че режимът се чувства натясно", добавя бившият партизанин в изгнание. Опозиционерът изтъква и друго противоречие: "Куба признава присъствието на кубински войници в Русия, но се въздържа да потърси отговорност от страната, която ги е вербувала. Любопитно, нали?" Не толкова много. В Латинска Америка само двама държавни глави осъдиха руската инвазия в Украйна: президентът на Чили Габриел Борич и този на Уругвай Луис Лакале Поу. Останалите тридесет и един очевидно не искат да обидят Владимир Путин, който прави всичко, за да останат нещата винаги такива: от 29 септември до 2 октомври в Думата (парламента) в Москва се провежда междупарламентарна конференция Русия -Латинска Америка. Избраната тема е: "Сътрудничество за справедлив свят за всички". Никой да не се смее.