Че Темида в Македония се е превърнала от жрица, която раздава правосъдие, в жрица, която обслужва управляващите, отдавна не е тайна за никого.
Но че тя е непоправимо перверзна, стана окончателно ясно след вчерашното решение на съда в Гевгели по случая „Спаска Митрова".

Защото само съдии със силно изкривено съзнание могат да присъдят на бившия съпруг на Спаска правото да отглежда общата им дъщеря. При това, без да кажат нито дума в защита на това свое решение.

„Случи се това, което ставаше и през тези три години", коментира веднага след произнасянето на присъдата Спаска Митрова. „Не казаха никакви аргументи и доводи, просто присъдиха детето на бащата, а аз ще трябва да плащам издръжка. Ще продължа да се боря за детето си, ще обжалвам в 15-дневен срок тази присъда в Скопие", решена е силно травмираната емоционално майка.

Первезността на гевгелийските съдии пролича още когато след скалъпен процес през лятото на 2009 г., изпратиха за три месеца в затвора абсолютно невинната наша сънародничка.

И по този начин за повече от седем месеца я откъснаха от дъщеричката й Сузана. Че нищо не се е променило пролича и с неоправданото протакане на сегашното дело за попечителство близо два месеца.

Присъдата от 11 март обаче надмина по степен на перверзност дори и наложилите се в Македония „стандарти". Защото едно е да изпълняваш всякакви безумия, родени от политическата похот на властта, а съвсем друго е да обречеш съзнателно живота на едно тригодишно дете.
Само, за да накажеш майка му за това, че се изявява открито и твърдо като българка. Факт, който болните от самовлюбеност мозъци на властниците в Скопие не могат по никакъв начин да възприемат.

А че решението на съда в Гевгелия обрича малката Сузана на мизерия и деградация, спор просто не може да има. Доказват го фактите.

От напълно комфортно обзаведено жилище, в което детето имаше своя стая и постоянните грижи на майка си и нейните близки, съдът я прати да живее в една стая с още четирима възрастни. Нечувано е и в един такъв процес за присъждане на родителски права, те да бъдат дадени на бащата, който е безработен.

Уви, не е нужно да си екстрасенс, за да предположиш на какви сцени ще стане свидетел детето при общото му битие заедно с баща си, неговите родители и сестра му.

Достатъчно е да си спомним, че бащата Воислав Савич е заклет наркоман и алкохолик, който често и без никаква причина изпада в състояние на агресия. Последният такъв случай бе, когато Спаска се опита да се види със Сузана. Савич я посрещнал агресивно, отказал да пусне детето, ударил Спаска и счупил мобилния й телефон. Сцената се разиграла в присъствието на двамата адвокати на Митрова. Наложило се дори симпатизиращите му социални работници да викат полиция, за да го усмирява.

Впрочем, каква изобщо бе необходимостта от тричасовата психична експертиза, на която бе подложена Спаска Митрова в началото на делото, след като положителният резултат от нея изобщо не бе взет от съда предвид. И не трябваше ли не Спаска, а неуравновесеният й екс-съпруг да бъде пратен на експертиза?!

Край Вардара обаче сърби в лудница не пращат. Самият факт, че във вените им тече не друга, а „святата" кръв на Свети Сава априори ги прави „психично здрави". Иначе току виж някой вземе да се усъмни в хладния разум на президента Георге Иванов, например, чиято майка е етническа сръбкиня. Или във верността на съветите на Драган Латас, който е сивият кардинал на премиера Никола Груевски. Или пък, не дай си Боже, в разумността на самото съдебно решение за отнемане на детето на Спаска, тъй като шефката на съдебния състав също, разбира се, е по кръв сръбкиня.

Въобще независима или не, днешна Македония продължава да бъде де факто доминирана от сърбите балканска минидържавица. И в това се корени не само трагедията на Спаска Митрова, но и на целия „македонски народ".
Народ, който благодарение на своите управници се намира в постоянно състояние на раздвоение на личността. Казано с други думи, мъчи го шизофренията.
Нещо повече, все по-силно го мъчи. Защото, ако до преди 20 години всичко беше ясно - „сите сме славомакедонци" - сега все повече му набиват в коравата глава, че не цар Самуил, а цар Филип ІV му е първият татко и „сите сме антични македонци".
Направо ще му се пръсне черепът!

Е, как тогава, след като си ляга един, а става друг, да не намрази до смърт тези, които са наясно със себе си, като разни албанци и българи, и да не пожелае да им се случи възможно най-лошото.

Вярно е, че през 2001 г. макетата опитаха да скочат на шиптърите, но нещо не им се получи и оттогава даже делят властта си с тях. Но по отношение на българите, там работата е друга. България, колкото и да вика, че някой в Македония го тормозят, защото е българин, накрая го зарязва. Така, за съжаление, стана не само със Спаска, но и с още много наши сънародници.

И колкото днес великите ни дипломати от Външно министерство, начело с най-великия сред тях - Николай Младенов, разбира се, да искат обяснения и да се правят на корави, в Скопие си знаят - всичко е от ден до пладне.

Ще повикат, ще повикат, ще измият лице пред „обществото" и после всичко пак ще тръгне по старому. Спаска, както и останалите „бугараши", не могат да разчитат на помощ от София. Това за македонистките еничари вече е равно на доказана от времето аксиома.

Именно поради това от РЗС призоваха българското правителство настойчиво да изиска властите в Скопие да се разграничат от поръчковото решение на съдът в Гевгели.
Колкото и управниците в Македония да призовават случаят "Спаска Митрова" да си остане спор между родители, а да не е междудържавен въпрос.

Защото, както подчерта и зам.-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки, това отдавна не е просто един развод и семейни отношения, а въпрос на държавна политика на Македония спрямо Спаска Митрова.

Бих добавил и към България, която според премиера мълчеше със стиснати зъби и получи звучен шамар в Гевгели.