Ще остави ли отпечатък в историята на здравеопазването ни министър Москов? Въпросът предизвиква подозрително много, в общия случай еднопосочни и понякога нецензурни отговори.

Едва ли някой е предполагал, колко ексцентрично развитие ще има сагата с идентификаторите за пръстови отпечатъци, които министърът ефектно презентира през есента на миналата година.

Тогава, креативната идея изненада дори колегите му по коалиция. Скептична беше д-р Даниела Дариткова – председател на Парламентарната комисия по здравеопазване, противоречиви мнения имаше и в самия Реформаторски блок.

Не е ясно с кого д-р Москов е коментирал идеята си (и дали е негова), но и тук прозира тънката турска линия, защото самият министър обясни, че в съседната държава подобна идентификация се осъществява не с пръст, а с ръка. Тази линия определено се превърна в Голгота за реформатора. Да споменаваме ли, че агенти на ДАНС вече намериха дарените от Турция ваксини срещу хепатит В „Еувакс”, в които бе доказано наличие на живак, в склад на здравното министерство?

Тези дни обаче по темата „персонален пръстов идентификатор” имаше раздвижване и няма как да бъде иначе, защото предварително анонсираният срок за въвеждането му бе краят на януари, а той дойде. Всъщност новината е полуновина, тъй като се оказа, че в момента тече обществена поръчка за изпълнител, но все още няма яснота колко ще струва това на НЗОК.

Въпросът с цената, когато става дума за здравеопазване, винаги е имагинерна величина – веднъж се спомена цифрата 400 000 лева, друг път се анонсира сума от порядъка на 300 000, заговори се за въвеждане на системата от 1 април, а всъщност всички гонят „черната котка в тъмната стая”, защото както коментира Григор Димитров от БСК в Надзорния съвет на Касата: „Ние също не знаем къде ще се използва тя (системата), но като видим техническото решение - какво струва, как работи, етапи и прочие, тогава ще решим кога да бъде пусната в експлоатация.”

Фактът, че се представят и различни варианти за цена на „четец” също не улеснява предварителните разчети. Самият министър обясняваше, че един такъв електронен четец струва не повече от 20 лева, в последствие заместникът му Ваньо Шарков „уточни” че сумата се движи между 30 и 70 евро (можем ли да се сетим каква ще е окончателната цена?).

Това всъщност е много важен елемент от крайния бюджет за „нововъведението”, защото става дума за осигуряването на идентификатори за повече от 300 болници, близо 5000 лични лекари, над 3000 аптеки, без да конкретизираме бройката на лекарите специалисти, стоматолозите, лабораториите, които също ще работят с въпросната техника и имат сключен договор с Касата.
Става ясно, че финансовата страна на тази реформаторска стъпка не е избистрена (а може би точно обратното).

Какъв е общественият резонанс?
По традиция – негативен. Не може да не се съгласим, че предложението буди доста въпроси, много от тях свързани с конфиденциалността на личните ни данни. Защо здравното министерство трябва да притежава пръстовите ни отпечатъци? Кой ще гарантира, че няма да бъде злоупотребено с тях? И последващите конспиративни теории.

Те може би нямаше да избухнат с такава сила, ако беше обяснено точно за какво става дума. Някой трябваше да каже ясно, че персоналният пръстов идентификатор няма нищо общо със свалянето на отпечатъци или биометрични данни. Същата технология се използва при отключването на някои мобилни телефони и лаптопи и на практика замества все по-сложните пароли за достъп.

Как работи - слагаме пръста си върху четеца и той задейства специален алгоритъм, който на базата на водещи точки и линии от пръста ни, генерира уникален код. Кодът е еднопосочен, т.е. може да бъде „произведен” само от конкретен пръст, но не създава негов образ под формата на отпечатък.

Ако това обяснение може донякъде да помогне да преодолеем вродената си и придобита подозрителност, следващите въпроси все още нямат конкретен отговор. А се задават от много време.

Как например лежащоболните ще ползват услугите на личния си лекари и ще могат да получат лекарствата си, голяма част от тях частично или напълно поети от Здравната каса?

Версиите в коментарите на възмутени пациенти са много, някои от тях изродени в брутално чувство за хумор: ”Ако трябва да купя лекарства на болната си баба, цялата ръка ли ще трябва да нося или може само един пръст?”
Въпросът, макар и скандален, е напълно основателен. Оказва се, че тук основна роля ще имат личните лекари, които ще правят домашни посещения с мобилните четци, така болната баба ще може да се идентифицира пръстово на място. Няма отговор на други версии – ако човекът просто е с ампутиран крайник или заличени идентификационни линии на пръстите и т.н.

Можем само да предполагаме каква еуфория ще предизвика сред личните лекари идеята с домашните посещения. А да не забравяме, че обсъждането на Националния рамков договор и БЛС и НЗОК едва започва и тепърва ще изясняват как може да бъде реализирано масовото идентифициране на пациенти. Едва ли съсловната организация ще отмине с мълчаливо съгласие предложение, което ще затрудни неимоверно и без това затъналите в компютърни обработки на документи лични лекари. Да споменаваме ли, че и фармацевтите има своите възражения?

И кога ще стане ясно кои ще са пионерите по въвеждане на персоналния пръстов идентификатор – болниците и аптеките или личните лекари?

Идеята не е лоша, всъщност. Ако целта е наистина да се ограничи източването на здравната каса и насочването на парите към здравноосигурените, това е благородно начинание. Парите трябва да следват пациента, иначе какво да ни стимулира да плащаме вноски ежемесечно?

Но и тази реформа, като всяка друга у нас, потъва в противоречия, защото тези, които трябва да я реализират имат дефицити – на компетентност, на порядъчност и на смелост. А април наближава…