Ще отидат ли младите за трети път до секциите или ще останат онлайн?

В неделя отново ще се изправим пред урните, за да упражним избирателното си право, предоставено ни от Конституцията. В рамките на седем месеца за трети път ще гласуваме, като този път ще се надяваме 47-ото вече Народно събрание да го бъде повече от месец-два. Денят 14 ноември ще е паметен за България, тъй като за пръв път в историята ще гласуваме на президентски и парламентарни избори едновременно. Изборите 2 в 1 всъщност никак не са толкова лоша идея, ако се стремим да открием нещо позитивно в цялата картинка. На фона на скорострелно сриващата ни се икономика, разгара на ентата вълна от Ковид пандемията и агонизиращата ни здравна система провеждането на третите избори - само те скромно струващи 123.8 млн. лв. - е излишен тарикатлък. Поотделно проведени, изборите от своя страна пък щяха да струват повечко, та е редно да оценим пестеливостта и рационалността в решението на президента, в чиито правомощия е то.

Защо обаче се стигна до луксозното безсмислие да гласуваме за трети път на парламентарни избори?

Суверенът преди повече от година измъкна плахо глава изпод одеялото и нададе глас, че е дошло време за промяна. През април той, колебаейки се все още, започна като че ли сам да се убеждава в решението си. И така на 11 юли vox populi категорично затвърди промяната, като изпрати ИТН и в частност "партиите на протеста" на върха на избирателната стълбичка. Надеждата за промяна, уви, се изниза като топъл слънчев лъч през есенен ден. Слабият политически опит на новите лица в политиката си каза думата. След редица преговори, дебати, разговори, обещания и прочее, в крайна сметка политическите партии не успяха да постигнат консенсус и да съставят правителство. Дали арогантността и предварителните сметки, или просто липсата на отговорност и диалогичност лишиха държавата ни от политическа стабилност, е въпрос и на лична оценка. Факт е обаче, че това доведе до познатото ни вече завъртане на мандати поред на заслужилите и... в крайна сметка до второ служебно правителство. Така, набрал инерция, народът се разяри още повече, след като предостави властта на хора, които, изглежда, не знаеха какво да правят с нея. И докато отпускарският летен месец свари неподготвени избирателите и активността им бе едва 42.19%, то сега, през ноември, и особено в условията на избори 2 в 1, се очаква доста по-сериозен интерес. Новият парламент, ако издържи въобще, ще се сблъска със сериозната отговорност не само да овладее кризите, които сполетяват държавата ни, не само да добута до политическа стабилност в нея, но и да върне вече поизгубеното доверие на хората в политическите партии, както и в парламентарната демокрация като цяло.

С оглед на безпрецедентното провеждане на избори за трети път тази година, а и заради значимостта им, проведохме допитване сред български студенти от различни специалности във висши училища в страната, а и в чужбина.

И така, какво мислят младите, които гласуват, някои за първи, други за втори път, но затова пък три пъти в една година? Тъй като проучването не е национално представително и далеч все пак под представителната извадка, тук не говорим за младите хора, които все пак повече учат, макар и дистанционно, и се веселят, а и това им е работота, нали?

Резултатите от проучването показват надеждни за обществото и не чак толкова приятни за политическите партии тенденции. Оказва се, че над 90 процента от анкетираните следят политическата обстановка у нас, а повече от половината от тях я следят особено активно. Това, не може да се отрече, че наистина е добра тенденция. Защото само добре информираният човек е способен да формира обективно и независимо мнение и да взема обективно и независимо решение.

Почти всички анкетирани пък заявяват, че гласуват редовно на избори, освен това заявяват, че ще продължават да го правят. За обективността на изследването обаче ще си признаем, че то беше взето преимуществено сред студенти, които вече са упражнили правото си на глас на предходни избори. Според тях причината да се стигне до този политически колапс е в това, че партиите, получили властта, не съумяха посредством разумен диалог и компромиси да постигнат единодействие и да съставят правителство.

Интересен обаче е фактът, че на въпроса дали ги демотивира това, че за трети път само за една година ще трябва да се разходят до избирателните секции с гласуването за парламент, над една трета заявяват точно обратното - напротив, точно това ги мотивира към още по-силно желание да гласуват за промяна. Мотивацията и очакванията са две различни неща, за съжаление.

Източник: news.bg

Макар и по-голямата част от студентите да твърдят, че имат доверие в политическите партии, за които гласуват, то и скептицизмът от развоя на предстоящите събития е осезаем. Младите хора не са оптимисти за изхода от предстоящите избори, което на фона на седеммесечния омагьосан кръг, в който се въртим, е напълно оправдано. И все пак сред тях има 32%, които силно желаят политическа стабилност и вярват, че тя ще бъде постигната. А що се отнася до социологическите проучвания на авторитетните агенции, то отговорът, че не ни чака нищо хубаво, изглежда все по-реалистичен.

Ще спретнат ли нов цирк политическите партии, или ще поемат тежката отговорност за властта, делегирана им от суверена, тепърва предстои да разберем.