Новата Европейска комисия ще включва и нови ресори - така се оказва според предложения от Урсула фон дер Лайен проект за Еврокомисия. Една от новостите вече предизвика сериозен спор, а именно ресорът, наречен "Съхраняване на европейския начин на живот", за който ще отговаря гръцкият представител Маргаритис Схинас.

Името на ресора се оказа конфликтно най-вече заради включването на въпросите за миграцията в него. Връзката между миграция и "европейски начин на живот" (каквото и да означава това) скандализира някои политически и обществени среди. Досегашният шеф на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви, че не харесва идеята европейският начин на живот да се противопоставя на миграцията. Съпредседателката на "Зелените" в ЕП Ска Келер определи това като "плашещо". Говорителят на правозащитната организация "Амнести интернешънъл" Щефан Шиманович предупреди, че така се създават асоциации, според които мигрантите застрашават ервопейския начин на живот. Британският евродепутат от групата на социалистите и демократите Клод Мораес обяви, че ресор с подобно име не може да същерствува. Призив за смяна на името отправиха и от либералната фракция "Обнови Европа".

Преди всичко е добре да поразсъждаваме какво представлява "европейския начин на живот". Нека да проследим хронологически основните събития, случили се в или благодарение на Европа, откакто Старият континент се нарича така, а именно от 9 век насам. Какво прави Европа различна от останалия свят?

Европа дава на света кръстоносните походи - като цяло неуспешни, но в продължение на няколко века задаващи дневния ред на европейските общества, т.е. влияещи върху европейския начин на живот.

Европа създава философски школи, стъпващи върху християнската религия - и в православния, и в католическия, а впоследствие и в протестантския свят.

Европа е мястото, където Църквата основава и поддържа първите университети.

Европа е континентът, в който градовете имат не само административни, военни и търговски функции. В Европа те първи започват да се превръщат в автономни политически, икономически и културни центрове.

Европа е средището, където изкуствата (литература, музика, живопис, архитектура и т.н.) се превръщат в еталон за световна класика.

Европа е изходната точка на "Великите географски открития", които я превръщат в доминираща цивилизация. Резултат от това са колониализмът и чувството за превъзходство (расово и цивилизационно) на белия човек.

Европа е арена на религиозни войни (католици срещу хусити, хугеноти, лутерани и т.н.). Няколко века по-рано в православния свят се извършват гонения срещу богомили.

Европа е извор на многобройни научни и технически открития.

Европа е люлка на секуларизма, а впоследствие и на атеизма.

Европа е родина на революциите.

Европа е мястото, където нацията се формира като такава. От нацията се ражда национализма, а конфронтацията между различните европейски национализми (и няколко имперски доктрини) води до Първата световна война. Конфронтацията между нации и, същевременно, между идеологии, води до Втората световна война.

Едва след всичко това стигаме до обединението за въглища и стомана, което е предтеча на днешния ЕС. Интересно, какво от изброеното смята да съхранява Европейската комисия?

Но, да се върнем на дебата. В отговор на критиките Урсула фон дер Лайен заяви следното:

"Трябва да се гордеем с нашия европейски начин на живот във всичките му форми и измерения, постоянно трябва да го пазим, защитаваме и подхранваме. Заради това е един от шестте водещи принципа в моите Политически насоки, които бяха подкрепени от Европейския парламент през юли."

Лидерът на френската крайна десница Марин льо Пен пък нарече новия пост "идеологическа победа".

В действителност, "ябълката на раздора" е не миграцията сама по себе си, а безконтролната такава. Външната миграция към ЕС не носи непременно и само рискове. Стига обаче ние, европейците, да решаваме колко, какви и къде точно имигранти да се заселват.

През последните години външната миграция от Африка и Близкия изток излезе извън всякакъв контрол и вече е реална заплаха за "европейския начин на живот" (ако приемем, че "европейски начин на живот са просто нормите и правилата в европейските общества, наложени от самите нас и задържали се до преди масовото нахлуване на потоци от хора, които не разбират и не приемат тези норми и правила). Нещо повече, "новите европейци" гласуват предимно за онези политически партии, които "държат портите широко отворени" и така се създава възможност за още по-сериозна демографска, религиозна и културна промяна.

Затова ресорът "Съхраняване на европейския начин на живот" трябва да бъде обвързан с миграцията. Излишните мигранти да бъда върнати там, откъдето са дошли, а тези, от които Европа има нужда, да бъдат интегрирани. Като под "интегриране" се разбира най-вече един основен принцип: "В Рим по римски/В Европа по европейски". Да, Европа приема многообразието, но това многообразие е длъжно да приеме "европейския начин на живот".

Освен с миграцията, ресорът на Маргаритис Схинас обаче трябва да се заеме и с демографския проблем на Европа. Защото, колкото и да се интегрират новодошлите (а те никога няма да бъдат интегрирани на 100%), европейският начин на живот може да бъде съхранен най-вече от коренните жители на континента. Кой, ако не светлите саксонци и славяни, рижавите ирландци, смуглите иберийци и пъстрите в антропологично отношение балканци, ще съхрани "европейския начин на живот"? Не е ли логично именно потомците на тези, които са създали Европа като (доминиращ) цивилизационен център, да го запазят за бъдещето?