88.7% възприемат въздуха като много замърсен, а 29.5% като по-скоро замърсен. Едва 6.9% намират въздуха за чист. Данните представи д-р Евелина Андреева, директор "Стратегическо развитие" - РТЦ и представител на НБУ по време на пресконференцията "Въздух". Организатори на събитието са Сдружение "Въздух за здраве", Нов български университет и Столична община. Онлайн анкетата е проведена в периода юли - август 2025 г. сред 351 участници в затворени, полузатворени и мулти-отговорни.
На един от ключовите въпроси в анкетата "Какви мерки взимате Вие и Вашето семейство за намаляване на замърсяването на въздуха?" също има разнопосочни мнения. Младите (18-25-годишните) и средната възраст (36-45-годишните) са най-ангажирани, докато над 60 години показват по-прагматично, но не толкова активно поведение. Тенденцията по пол и възраст потвърждава, че гражданската активност и екологичните навици са по-силно изразени при жените и при по-младите участници. 81% заявяват готовност да променят навици, над 12% от запитаните заявяват, че нищо не зависи от тях по отношение на качеството на въздуха, а други 4.4% пък казват, че нищо не могат да направят за въздуха.
95% от респондентите живеят в град или областен център, което съвпада с местата, където най-често се съобщава за проблем с въздуха. Повечето респонденти смятат, че въздухът в тяхното населено място е лош или много лош. Разпределението е асиметрично, което подсказва, че негативните оценки доминират, а положителните са ограничени до малка част от участниците.
56% изпитват тревожност, 73% съобщават здравни симптоми по отношение на емоционалния и здравния ефект от замърсения въздух.
Индустриалните предприятия са най-често посочвани - над 73% от участниците ги виждат като основен източник за замърсяването на въздуха. Следват автомобилният трафик (54%) и горенето на отпадъци (48%), които се възприемат като основни градски замърсители. Горенето на дърва и въглища (38%) и строителната дейност (29%) са свързвани предимно с битови и сезонни замърсявания. "Градско презастрояване" е посочено от 21% — сравнително нов и типично градски фактор.
Голяма част от интервюираните споделят, че битовото горене е ключов фактор, възприеман от обществото като водещ замърсител през зимата.
В анкетата има и въпрос "Предизвиква ли у Вас замърсяването на въздуха усещания като безпокойство, тревожност, страх и други?" 56.2% съобщават за силно емоционално въздействие ("изключително много" + "значителна степен"). Нисък дял на "изобщо не" (7.8%) показва, че безпокойството е масово.
За най-отговорни за проблемите обществото вижда проблема като споделена отговорност, но с водеща роля на държавата. Бизнесът и общините се възприемат като почти равнопоставени в отговорността. Гражданите също имат значителен дял, но остават на последно място сред основните институционални актьори.
Основни изводи:
· Почти всички участници съобщават за проблем с качеството на въздуха в своето населено място;
· Средната оценка на качеството на въздуха е едва 30.4 от 100, което показва доминиращо усещане за замърсеност;
· Най-ниски оценки са дадени в градските райони и индустриалните зони, а най-високи — в планинските и крайморските населени места;
· Участниците посочили женски пол и възрастните участници отчитат по-силно усещане за тревожност и безпокойство по темата;
· Ясна корелация между заявено замърсяване и докладвани здравословни оплаквания (особено респираторни проблеми);
· Зимата е най-често споменаваният сезон с отчетлив проблем с въздуха, следван от есента;
· Повечето респонденти виждат институциите и бизнеса като основни отговорни страни, но и изразяват готовност за личен принос чрез кампании и подписки;
· Над 80% свързват екстремни климатични явления с човешка дейност и замърсяване.
USD
CHF
EUR
GBP
