През юли 2014 г. по БНТ Светлана Ломева - директор на Асоциация за развитие на София - обяви, че напоследък е модерно (ах, тази думичка "модерно"!) да се говори за инвестиции в културата, а не за спонсориране. Асоциацията е учредена с решение № 348 на Столичния общински съвет "с цел да подпомага устойчивото развитие на София". Разликата между инвестиране и спонсориране, както я обясни г-жа Ломева и в студиото се съгласиха, била че при инвестирането се очаква някаква възвращаемост, защо не си кажем направо - някаква печалба. Но каква е печалбата от култура, кой я усвоява, кой се ползва от нея и как, при кого се възвръща принадената стойност от инвестицията - ето това не стана особено ясно, а пък въпросът е фундаментален и занимава не един светъл ум. Каква е ползата, каква е печалбата от културата?

Въз основа на текст, разработен от Асоциацията за развитие на София, с решение № 423 на Столичния общински съвет се създава Фонд за иновации в културата. Тази година Общината, за да измери културните измерения на коронавируса, чрез въпросния фонд създаде програма "Кризата като възможност" и обяви набирането на идеи за финансиране. Наскоро публикуваха и проектите, които ще бъдат финансирани (или както е "модерно" да се каже - в които ще бъде инвестирано), защото по експертен път е взето решение, че те са културно-иновативни, тоест хем ще издигнат културния уровен на мат"риала, хем ще върната с печалба сторената в тях инвестиция. Ето няколко наслуки хванати победители в конкурса според официалното съобщение на Фонда за иновации в културата:

Ще бъдат "инвестирани" капитали, за да се дигитализира "социално предприятие", което дистанционно, чрез специални "онлайн видео класове" ще обучава "хора с физически и интелектуални затруднения и самотни майки" да правят шоколад. Ето едно умение, което ще промени живота на самотните майки, ще обогати културата и ще възвиси духа им! Слава Богу, че в трудния си делник те намират време да го усвоят! Проектът със сигурност има безценна социална стойност, вероятно има и бизнес такава (някаква инвестиция все пак ще се върне, макар и не при инвеститора, ако "социалното предприятие" продава произведения от хората с физически и интелектуални затруднения шоколад), но културната стойност нещо ми се губи. Освен ако Столична община не е разширила понятието "култура" до античните му граници, когато е значело почти всичко - отглеждане, обработване, грижи, развъждане, възпитание, образование, развитие, поклонение, почитание (според класическия латински речник на Дворецки).

Друга фондация пък ще "привлече инвестиция" (виждате, че не спираме да сме "модерни" в терминологията), за да "подпомага, мотивира и овластява млади ЛГБТИ хора в България". Предвижда се "бистрò и мултифункционално място за културни, корпоративни и общностни събития". Социалното предприятие щяло да е "устойчиво, издръжливо, и адаптирано за физически, хибридни и виртуални услуги". За жалост, не намерих конкретен списък на предлаганите услуги, а пък хибридните наистина ме заинтригуваха. Но пък се запитах във връзка с думичката "овластяване": ние не живеем ли все още в демокрация? Нима овластяването не става от народа чрез избори, ами вече произтича от неправителствения сектор, от "гражданското (отворено) общество"? Преди поне го замазваха от кумова срама. Не става ясно на какви властови позиции ще бъдат поставени младите ЛГБТИ хора в България, но нещо ме кара да подозирам, че няма да са съвсем културни. Как ще се възвърне тогава "инвестицията" в "културни иновации"?

Ще спомена само още един хванат наслуки победител в надпреварата за финансиране. "Мулти култи колектив", съкратено МКК (дано не ги чуят от Младежкия консервативен клуб, също МКК, защото ще припаднат) ще получи пари от Общината за проект, който "търси решение на сериозните предизвикателства, пред които бежанци имигранти в София са изправени в контекста на COVID-19". Да оставам настрана скучни и дребнави въпроси като "Колко на брой са бежанците в София?", "От какво бягат?" и "Какви са предизвикателствата, пред които са изправени?" и пак да попитаме: какво общо има това с културата, па дори и с нейната иновативна страна, за чието поощряване Столичен общински съвет преди седем години е създал нарочен фонд?

Стига толкова. Тенденцията е ясна. Нека само повторим въпроса: каква е ползата, каква е печалбата от културата? Какво ще придобием, ако инвестираме в нея, вместо да я спонсорираме?

Очевидно днес "култура" не означава това, което е означавала за древните латинци. Днес разграничаваме материална и духовна култура и когато кажем накратко "култура", разбираме духовната. А преобладаваща част от духовната култура, наред с религията, науката и медиите, е изкуството. Изкуството е като молитва: ако не е насочено към някого, ако не е устремено нанякъде, е празен брътвеж - понякога може би пъстър и забавен, но безполезен. Ако културата не възвисява духа, то тя е обикновен дразнител на сетивата като всеки друг розов електрически вибратор.

С какво възвиси духа "Бронзовата къща" пред Двореца? С какво го възвисява издигнатата на нейно място "високотехнологичната интерактивна инсталация", наречена "Един човек"? С какво извисява духа този разгънат тесеракт от винкел и монитори, който с две камери, подобни на онази от предната страна на смартфона, с чиято помощ правим видеочат с гаджето, заснема и излъчва минувачите? Ако сложим въпросният "Един човек" до Витрувианския човек или пък до Давид от галерия "Уфици", ясно ще видим колко дълъг път и в каква посока е изминала съвременната ("модерната") култура. Днес целенасочено и преднамерено се инвестира в култура, която поощрява човека да задоволява личните си прищевки, каквито и да са те, колкото и да са екстравагантни. Нещо повече: колкото по-екстравагантни, толкова по-похвални; колкото по-голям среден пръст покажеш на постигнатото с векове и хилядолетия, с приемственост и труд, толкова си по-велик.

Очевидно тази култура мъчно се самоиздържа и затова трябва да се "инвестира" в нея. И действително се намират сноби и най-вече неправителствени организации с ясни и последователни възгледи за духовното развитие на съвременния ("модерния") човек, които го правят. Види се, правят го и общините. Но общината е нещо много по-интимно от правителството. Тя е нещо като голям домсъвет, в който участваме всички. Считам, че е неотложно управата на дома, в който съм се родил и в който живея, да преразгледа представата си за "култура", да си спомни, че София е уникален град, по-стар от Рим, град с неизследвана, но изключително богата градска култура на легенди, слухове, вицове, песни, занаяти, джамбурета, конвертируема литература, изящни изкуства, наука, духовност и какво ли още не; град на скептични, но талантливи творци, които обаче, за зла участ, не умеят да пишат проекти. Липсва им тази сръчност, защото не я възприемат като част от творческия си инструментариум. Ето тези хора трябва да издири Общината и вместо да се гордее с проекти за училищни клозети, да отиде при тях и да ги помоли да приемат нейната институционална подкрепа. Пък те дали ще се съгласят, един Господ знае.

Разговорът за възгледа на властта върху националната култура е важен. Това е разговор за бъдещето на нацията, по-важен от пандемиите и икономическите кризи, защото те са бездушни явления, които хората приемат и изживяват различно според културата си. Този разговор трябва да продължи, защото културната политика на едно управление е критерий за неговата избираемост. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен ведно с всичките си инсталации, пърформанси и флашмобове.