Сирия, Иран, опитите за постигане на траен мир между Израел и Палестина, развитието след 2015 година, ядреното разоръжаване, тероризмът, международната миграция, икономическата криза, реформирането на ООН, бедността и развитието са част от основните теми на ежегодния дебат в Общото събрание на ООН.

Общият дебат по тежки международни и национални проблеми от 68-та сесия на Общото събрание на ООН ще се проведе в периода 24-27 септември и 30 септември - 1 октомври в щаб-квартирата на световната организация в Ню Йорк. Сесията на Общото събрание на ООН ще предостави възможност за обсъждане на важните въпроси на ниво държавни глави и правителствени ръководители и министри на външните работи. Очаква се да пристигнат над 130 държавни и правителствени ръководители и поне 60 външни министри.

Според Устава на ООН изявленията ще бъдат на един от официалните езици в организацията - арабски, китайски, английски, френски, руски и испански. Участниците няма да имат ограничения от към време, но организацията препоръчва лидерите доброволно да изразяват позициите си в рамките на около 15 минути.

Сирийската криза и използваните химически оръжия са най-голямото предизвикателство за мира, сигурността и човечеството и именно това ще бъде основната тема по време на дебата. През последните две години и половина тя доведе до над 100 хиляди убити, повече от 2 милиона бежанци, 4 милиона без дом и нечувани и невиждани от десетилетия използвани оръжия за масово поразяване, и по-конкретно химически оръжия, срещу цивилни граждани.

Няколко са случаите през ХХ, когато са използвани такива оръжия: през 1915 година Германия за първи път използва отровен газ по време на Битката при Ипр и периодично до 1918 година; Италия използва отровен газ в Етиопия през 1935 година; Япония използва различни отровни газове в периода 1937-1945 година в Китай; САЩ използваха хербициди и сълзотворен газ във Виетнам в периода 1962-1967 година; през 1980-1988 година Ирак използва газ срещу Иран и кюрди и атентатът със зарин в метрото в Токио през 1995 година.

Въпреки че химическите оръжия са забранени от Хагската конвенция от 1899 г., чийто член 23 забранява използването на боеприпаси, които имат единствената цел да предизвикат отравяне на живата сила на противника; от Женевския протокол от 1925 г. и Женевската конвенция за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване от 1992 година (влязла в сила през 1997 година), границата беше прекрачена и през ХХI век след използваните химически оръжия в Сирия.

Лидерите на страните членки ще имат възможност от трибуната на Общото събрание да изразят вижданията си за разрешаване на сирийската криза, като засегнат не само използваните химически оръжия и доклада на химическите инспектори, а продължаващата борба между опозицията и режима на Башар Асад, проблемът с бежанците, хуманитарни въпроси, въпросът за човешките права и мирното разрешаване на конфликта.

Тази година международната общност има по-голям шанс да доведе двете враждуващи страни в Сирия до масата за преговори и мирно уреждане на конфликта след руско-американската инициатива за унищожаване на химическите оръжия и готовността на режима на Асад да участва в мирна конференция.

Иначе акцентите от миналогодишния дебат отново бяха насочени към най-проблемния район в света от „Арабската пролет" през 2011 година - Близкия изток и Северна Африка.
Президентът на САЩ Барак Обама заяви тогава на 67-та сесия на Общото събрание на ООН, че режимът на Асад няма легитимност да управлява страната и трябва да се спрат кръвопролитията. Месец по-рано той за първи път обяви, че ако Асад използва химически оръжия, „червената линия" ще бъде пресечена и Вашингтон ще се намеси. Благодарение на руската инициатива за момента американските ракети „Томахоук" не са полетяли към военни и граждански обекти в Сирия.

Изявлението на Обама за ситуацията в ислямския свят и нападенията над американски сгради в чужбина, че „те са атаки също срещу самите идеали, върху които е основана Организацията на Обединените нации", година по-късно звучи двулично, след като самият американски държавен глава обяви, че няма да се съобразява с ООН при вземането на решение за военен удар срещу Сирия.

На сесията външният министър Гидо Вестервеле призова за „ясен и съвместен сигнал"за натиск срещу режима на сирийския президент Башар Асад, а френският президент Франсоа Оланд призова международната общност да не остава безучастна, ако бъде използвано химическо оръжие. Британският премиер Дейвид Камерън пък използва трибуната, за да атакува яростно Русия и Китай, след като няколко пъти двете страни блокираха резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Според него тези държави са опръскани с кръвта на убитите сирийски деца. Руският външен министър Сергей Лавров се обяви за „всеобщо прекратяване на огъня" в Сирия, а външният министър на Сирия Уалид Моалем нападна Запада: „Някои много добре познати страни продължават да следват нови колониални политики, базирани на политическото двуличие на фона на кризите".

Въпросът за ядрената програма на Иран също беше важна част от 67-та сесия.

Обама беше категоричен, че САЩ ще направят всичко, за да спрат Иран да се сдобие с атомно оръжие, допълвайки, че има шанс за дипломация, което е факт днес, след като новия умерен президент на Ислямската република изрази желанието си за преговори. Американският президент тогава отказва да се подаде на натиска на израелския премиер Бенямин Нетаняху за установяване на „червена линия" за Техеран по отношение на разработките във военната ядрена сфера. Интересно е да се припомни, че по време на речта на бившия президент на Иран Махмуд Ахмадинеджад американската делегация напусна залата на Общото събрание.

Страните от Западна Европа пък настояваха за засилване на санкциите.

Интересна беше речта на израелския премиер Бенямин Нетаняху в Общото събрание. Тогава той поиска установяване на "ясна червена линия", за да се ограничи обогатяването на уран от Техеран и да му се попречи да се снабди с атомно оръжие. От трибуната на ООН той показа скица на предполагаемата бомба, която разработва Иран и нагледно отбеляза с червена линия докъде Израел ще търпи продължаването й - тя преминава там, където, по думите му, ще бъдат реализирани 90% от работите по създаването на ядрено оръжие.

Пред делегатите на ООН Нетаняху изтъкна, че Ислямската република ще бъде готова със завършването на ядрена бомба около средата на следващата година, тоест 2013 година. Това не се случи. Дори според доклади на Иран и МААЕ Ислямската република е намалила запасите от 20% обогатен уран от 240 килограма до 160-180 килограма, а предприетата политика от новия президент Хасан Рохани дава ясен сигнал, че Иран предвижда каква катастрофа би довело за страната едно проектиране на оръжие за масово поразяване. Още повече, че върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей многократно обяви, че е подписал едикт ( Фатва), забраняващ създаване на оръжие за масово поразяване.

Важен на предишната сесия беше и въпросът за Палестина. Тогава страната успя да извоюва статут на непълноправен член от наблюдател в ООН, което фактически е признаване на палестинска държава. Въпреки подновения благодарение на САЩ диалог за пълно мирно уреждане на палестинско-израелския конфликт, Палестина се очаква отново да осъди еврейската държава за политиката на застрояване на територията на Западния бряг и Ивицата Газа, също така да поиска пълноправно членство.

Не по-малко интерес ще има и към заплануваните разговори на високо ниво в кулоарите на световната организация, където често се поставя началото на мирна инициатива или енергична дипломатическа активност.

Въпреки че от Белия дом обявиха, че не е запланувано Обама да се срещне с иранския президента Хасан Рохани в кулоарите на сесията, има голям шанс да се осъществи тази историческа среща, след като преди няколко дни двамата президенти си размениха топли думи с писма чрез съответните дипломатически канали, тъй като страните нямат дипломатически контакти повече от 30 години. Последно американски президент е общувал пряко с ирански високопоставен представител през 1979 година. Това би било значимо събитие и ясен показател от новото иранско правителство, че е готово на диалог за ядрената си програма на всяка цена.

Очаква се в кулоарите да бъде определена и нова среща на „Шесторката" с Иран. Стана ясно, че френският президент Франсоа Оланд ще се срещне със своя ирански колега Хасан Рохани. Оланд ще е първият от неформалната група 5+1 - петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и Германия, който ще се срещне с Рохани.

Анализатори очакват Париж да се опита да лобира за позицията на Иран за кризата в Сирия.

За последен път Жак Ширак разговаря през 2005 г. в Париж с колегата си Мохамед Хатами.

Външният министър на Иран Джавад Зариф пък ще се срещне с британския си колега Уилям Хейг.

В кулоарите по време на сесията са запланувани и срещи по въпроса за Сирия. Очаква се руският външен министър Сергей Лавров да продължи разговорите с американския си колега Джон Кери за прилагане на руско-американския план за унищожаване на химическите оръжия на Сирия. Също така се очаква с голям интерес от всички страни да разберат за кога ще бъде насрочена мирната конференция за Сирия - „Женева-2".

На събранието ще бъдат обсъдени и дългосрочни мерки за подобряване на живота по света.

Особено внимание ще бъде отделено от 193-те члена на организацията и на дебата по тазгодишната тема: „Програмата за развитие след 2015 година. Поставяне на скелето". Тя е избрана от тазгодишния председател на Общото събрание на ООН и бивш постоянен представител на Антигуа и Барбуда в световната организация Джон Уилям Аш, избран на 14 юни, който официално откри сесията на 17 септември.

Темата е свързана с поставянето на основа за глобално развитие през следващите години заради приключващия сегашен цикъл на развитие през 2015 година, който беше поставен през 2000 година (Целите на хилядолетието за развитие), включващ 8 цели в борбата срещу бедността.

Към сесията са включени над 170 теми.

Основните са: преодоляване на бедността и несигурността; осигуряване на устойчиво развитие, ролята на жените, младите и гражданското общество; принос за човешките права и върховенството на закона; ролята на водата, санитарните въпроси и устойчива енергия.

Макар и да има нужда от промяна на Хартата на ООН, Общото събрание на организацията е единственият световен орган, където всяка държава може да изложи проблемите, постиженията и визията си за бъдещето пред международната общност.