Република Северна Македония получи през последните дни два ясно различни, но дълбоко свързани сигнала. Първият дойде от Европейския парламент, който запази в доклада за напредъка на страната формулировките за общата история между България и Северна Македония и потвърди, че европейският път на Скопие остава обвързан с изпълнението на вече поетите ангажименти, включително конституционните промени и вписването на българите в Конституцията.

Вторият сигнал беше далеч по-тревожен. Палежът на два автомобила на българското посолство в Скопие предизвика остра реакция както в София, така и в европейските институции. Българският парламент осъди атаката, а македонските власти задържаха заподозрян и започнаха наказателно производство. Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски също публично осъди инцидента.

На пръв поглед става дума за две отделни новини. В действителност те очертават един и същ проблем - разминаването между европейските амбиции на Северна Македония и политическата атмосфера, която продължава да съществува в страната.

Европейският съюз не поставя нови условия пред Скопие. Брюксел настоява за изпълнение на вече договорените ангажименти. Това е съществена разлика, която често се губи в политическата реторика. Решението на Европейския парламент да запази текста за общата история показва, че европейските институции не възприемат историческия спор като каприз на България, а като част от процеса на добросъседство, залегнал в подписаните двустранни договори.

Скопие обаче все по-често избира да представя тези ангажименти като външен натиск. Тази стратегия може да носи краткосрочни вътрешнополитически дивиденти, но не приближава страната до Европейския съюз. Напротив - тя създава впечатление, че вината за липсата на напредък винаги е някъде другаде: в София, в Брюксел или в европейските институции.

На този фон палежът пред българското посолство придобива по-широко значение. Разследването трябва да установи конкретните мотиви на извършителя и би било прибързано инцидентът автоматично да се обявява за организирана политическа акция. Но също толкова наивно би било да се разглежда като напълно изолиран случай.

Когато години наред в общественото пространство се натрупват послания, представящи България като основен враг на националния интерес, неизбежно се създава среда, в която агресията може да намери своите проявления. Политиците не носят отговорност за действията на всеки отделен човек. Но носят отговорност за обществената атмосфера, която създават.

Затова реакцията на македонските институции след инцидента е важна. Бързото задържане на заподозрения, осъждането на палежа от страна на правителството и започналото разследване показват, че държавата не желае подобни действия да бъдат толерирани.

Истинският въпрос обаче остава по-голям от един криминален случай и един европейски доклад.

Северна Македония трябва да реши какъв европейски път иска да следва. Европейската интеграция не е само изпълнение на технически критерии. Тя означава и политическа култура, основана на уважение към съседите, към международните договори и към историческите факти, дори когато те не съвпадат напълно с националните митове.

България също има интерес от стабилна, демократична и европейска Северна Македония. Но европейското бъдеще не може да бъде изградено върху непрекъснато отричане на договореното или върху периодични изблици на антибългарски настроения.

Последните събития показаха нещо важно. Европа продължава да държи на поетите ангажименти, а насилието срещу дипломатически мисии не може да бъде оправдано с никакви политически аргументи. Оттук нататък изборът е в ръцете на Скопие - дали ще използва тези сигнали като повод за поредна конфронтация, или като възможност най-после да направи крачка към истинско европейско поведение.