Какъв искаш да станеш като пораснеш? Гей.

Тази въображаема размяна на реплики между родител и дете би могла да е реалност в много семейства. И със сигурност би предизвиквала доста крайни реакции -тъга, гняв, разочарование, болка, дори и омраза. Но надали и спокойно приемане.

Отмина по-малко от седмица от третото издание на гей парадa у нас, който по чудо се размина без тежки инциденти. Поне до момента, в който медиите го отразяваха и стотиците полицаи бяха по местата си. Какво се е случвало в тъмните малки улички след него, знаят само тези, които са минавали оттам. Бегла представа за страха, който продължава да присъства сред участниците в шествието, дават думите на една от тях: "Разбрали сме се да си тръгваме по групички. Полицаите няма да са вечно там. Просто ни е страх."

И е права. Определено има от какво да я е страх. Цветното, екстравагантно и мирно шествие на хората с нетрадиционна сексуалност беше съпътствано от малка групичка на такива с нормална. "Нормалните" всячески показваха искрената си неприязън към случващото се. Също по мирен начин - но само защото вътрешното ведомство на България беше ангажирало ресурса си в София на макс, за да опази първите от вторите.

По-рано, в деня на парада други "нормални" скандираха "Всички обратни - в Уганда" и "Педерестка сган - вън от България".  Не спряха до там, ами се определиха и за "днешните герои на България"... "Боже, пази България от подобни герои", коментира след това един от нашите форумци...

Все пак организаторите на третия гей парад изказаха задоволство, че всичко е приключило спокойно. Нещо повече, според тях "София Прайд 2010 е доказателство, че само за три години България е постигнала значителен напредък в приемането на собствените си граждани, различни по сексуална ориентация или проявление на пола".

Организаторите обаче ще трябва още доста да почакат, ако искат подобни инициативи да достигнат освободеността, каквото имат шествията в редица европейски страни. Причините за това са много и отново излязоха наяве именно благодарение на гей парада тази година. Макар и на пръв поглед той да е успех, защото е минал без криминални проявления и инциденти, реално "София Прайд 2010" е провал. "София Прайд 2010" е провал за обществото ни, защото:

  • В охраната му бяха ангажирани стотици полицаи, плътно прилепени до шестващите, за да ги предпазят. Това е прецедент, защото в повечето страни органите на реда в подобни мероприятия са сведени до минимум и почти не се забелязват.
  • Организаторите трябваше да дадат редица пресконференции, на които обясняваха, почти оправдавайки се, че нямат намерение да правят оргии в центъра на София и че хората с хомосексуална ориентация не са болни.
  • Парадът срещна яростната съпротива на голям брой формации, които го определиха за "деморализиращ фактор за българското семейство и децата ни" и прочие.
  • Десетки души бяха готови да изпратят на смърт цялата ЛГБТ общност у нас, без да се замислят дали циничните им определения за хомосексуалните не са по- деморализиращи за децата.
  • Посланици се надпреварваха да ни припомнят, че в днешния ЕС, в който за забравилите - България членува, не може да има извинения и оправдания за хомофобия по какъвто и да било повод.
  • Свободно в центъра на София се раздават брошури, пълни с граничещи абсурда факти, един от който гласи, че "повече от 1/3 от хомосексуалните мъже и жени упражняват редовно насилие".
  • И не на последно място - защото организирането на парада само по себе си говори, че проблеми с гей общността у нас има, тя се чувства дискриминирана и шествието е един от начините да го покаже.

Някои ще кажат - защо изобщо трябва да има паради на хомосексуалните, защо и срещу какво протестират? Отговорът е много лесен и го дава един друг въпрос - защо трябва да има протести и шествия на различните политически партии, на полицаите, учителите, лекарите, майките с малки деца, болните от остеопороза...

Тъжно е някак си, като погледнеш чуждите медии и новините за гей парадите тази година там - "Половин милион на шествието Гей Прайд 2010 в Берлин"; "Един Гей Прайд за свобода и равенство навсякъде и за всички" (Франция - бел.ред.); "Парадът и неговите 15 години битка" (Белгия); "Гей парадът в Сан Франциско прехвърли 40-те"...

Тъжно е и като сравниш тези заглавия с българските "Гейовете по-малко от полицаите на парада"; "Травестити и хетеро се псуваха на гей парад"; "Много полиция опази гей парада"...

Абсурден е също фактът, че например в Париж редица туристически агенции включват и препоръчват на клиентите си да присъстват на гей парада, описвайки го като забавно, интересно и различно събитие. У нас сигурно биха препоръчали на туристите да заобикалят района на шествието, за да не пострадат случайно от евентуални сблъсъци...

Абсурдно е и че една институция, която следва да подтиква към въздържане от насилие, към мир и разбирателство, а именно - църквата, се включва в разразилата се война "за" и "против" свободното изразяване на ЛГБТ общността по начина, по който го прави вече три години. Ясно е, че духовенството надали някога ще аплодира подобна проява, но определяйки я за "содомския грях", вместо публично да призове за сдържане на агресията, не прави нищо друго освен да я разпалва...

И тъй като със сигурност след този коментар ще има добри "пожелания" като например "дано авторката си роди син-гей", бих си позволила кратък предварителен отговор.

Дано авторката си роди син, който не се страхува да участва в каквито и да е било шествия и паради в България.

"Това е приятно, това е празнично и интересно. За мен символизира борбата на правото да си екстравагантен. И в нашето строго общество, в което трябва да си "вписан в общите норми", подобен парад е богатство." ( Коментар на читател на френския "Le monde" за тазгодишния гей парад в Париж - бел.ред.)