Осми февруари е датата, на която гражданите на София отново ще затаят дъх. Ще има или не избран председател на Столичния общински съвет (СОС)? Това вече се превърна в почти Хамлетов въпрос. След конституирането на новата общинска управа след местните избори през есента на миналата година, общината в София все още не е заработила. Тук е много важно да се отбележи, че институцията, която управлява общината, е Общинският съвет, а кметът, независимо че неговият избор е пряк, е изпълнител на волята на общинските съветници и решенията, които те вземат чрез гласуване като колегиален орган.

Новият кмет Васил Терзиев вече беше критикуван във връзка с въпроси като почистването през зимата, организирането и създаването на коледна атмосфера в града по време на празничния период и др. под. Трябва обаче да се има предвид, че всичко, което кметът прави в изпълнение на функциите си, го прави, без да разполага с опора в общинския съвет. Така той е непълноценен, защото губи от енергията си, което се превръща в проблем дори и тогава, когато става дума за теми и казуси, които са изключителна компетентност на кмета и по принцип няма необходимост общинският съвет да взема отношение по тях.

През есента на миналата година изгледите за избор на председател клоняха към нула. Беше очевидно, че кметът Васил Терзиев трябва сериозно да се заеме с този въпрос, за да може той да се раздвижи и евентуално да се стигне до пробив. И има достатъчно белези, по които може да се смята, че Терзиев наистина го направи.

От гледна точка на публичната комуникация и имиджа проблемът в много голяма степен е точно за кмета. Той е този, който персонифицира местната власт в общественото съзнание и макар основната институция да е Общинският съвет, то кметът е този, който носи отговорността пред гражданите и всички погледи и критики са насочени към него. Тук става дума за опозиционно настроените хора на територията на общината, за опозиционните политически формации и дори за публичните институции на национално ниво във връзка с въпросите, които изискват взаимодействие между местните и централните власти.

В първите седмици след конституирането на новата местна власт в София, политическите групи в общинския съвет трудно общуваха помежду си или въобще комуникацията липсваше. Постепенно това започна да се променя. Политическите групи една по една ставаха по-сговорчиви, като в същото време опитваха да изглеждат твърди в очите на своите избиратели. Особеното тук е, че за да могат отделните групи в Общинския съвет да защитават интересите на избирателите си, трябва да има работеща институция. Ако такава няма, то няма и защита на интересите на избирателите. Нито една група не може да претендира за това, независимо от намерението си за позициониране, било то като част от управляващите или като опозиция.

Предишният опит за избор на председател изглеждаше възможен. Съветникът от ПП/ДБ/СС Цветомир Петров имаше шанс да се окаже компромисен вариант. Ако всички общински групи бяха застанали зад кандидатурата му де факто Общинският съвет нямаше да има точно председател, а по-скоро - модератор. Избирането на председател чрез пълен консенсус означава, че зад него не стои определена политика, а единствено компромис, просто за да може съветът да заработи.

Това на практика означава, че общината няма да се управлява от мнозинство, а функционирането ще става въз основа на договаряне по всяка тема, която би следвало да бъде обект на обсъждане и гласуване от общинските съветници. Този вариант, макар и да не се реализира предишния път, е възможно най-компромисният. Това дори е компромис със самата същност на позицията - председател на общинския съвет, макар и да няма формално нарушаване на нейната роля и отговорности в рамките на Общинския съвет. Ето защо единственият шанс, при който съветниците биха имали да направят успешен избор, е да се опитат да повторят направеното миналия път с надеждата, че сега то ще даде резултат.

Кметът Терзиев би било добре да има предвид всичко това, тъй като въпреки че ситуацията за него ще се промени, тя все пак ще остане специфична. Политиките, които кметът ще предлага на Съвета и за които ще търси подкрепа, също трябва да са консенсусни, за да не бъдат блокирани. Терзиев обаче ще трябва да бъде много внимателен, за да не се превърне като цяло управлението на града в една формалност. Ако в Общинския съвет бъдат внасяни предложения и каквото мине - мине, а каквото не мине бъде забравяно, то това би означавало едно формално управление и нищо повече.

Ако има формален председател (модератор), то това ще означава, че същностните функции на председателя ще се наложи да бъдат поети от кмета. Той ще трябва да се стреми към създаване на устойчива комуникация между политическите групи, да я поддържа по различните теми и да предпазва Общинския съвет от външни влияния, които потенциално могат да навредят на комуникацията вътре в съвета и на неговата работа. А това би било доста тежка задача, защото външни влияния в случая могат да се появят по линия на отделни партийни лидери или пък на представители на законодателната или изпълнителната власт. Повечето от формациите с представителство в Столичния общински съвет са представени и в националните равнища на политиката.

Тук има и още една особеност, която може да попречи на поредния опит за избор на председател. Става дума за проверките, които текат по отношение на избора на кмет във връзка с делото на Ваня Григорова и решението на компетентния съд. Вероятността да се стигне до касиране е незначителна. Не е изключено обаче това да се окаже удобно формално основание за една или друга от групите в Общинския съвет за оттегляне от консенсуса или пък за ново забавяне на избора, така че евентуален нов вот за общински съветници съвсем да започне да чука на вратата.

Ако се стигне до нещо подобно, това вече би била една доста деликатна ситуация, изходът от която би бил много трудно предвидим. Законодателството не е напълно ясно при подобни обстоятелства смята ли се, че Общинският съвет не е работил и съответно трябва да бъде разпуснат? Или все пак неговото първо заседание е започнало и в този смисъл той работи, въпреки че не е започнал да разглежда, гласува и взема решения по същество. Сякаш повечето експерти клонят към хипотезата за разпускане, но това съвсем не означава, че подобно решение, ако бъде взето от Общинската избирателна комисия, ще се приеме еднозначно и без обструкции. Възможно е да се стигне до обжалване по съдебен ред. Възможно е и да се наложи промяна в законодателството, за да стане то по-ясно и по-лесно приложимо.

Ако се допусне подобен хаос, това най-вече би означавало, че местната власт в София в този си вид е неспособна да бъде независима и поради това се налага други власти да й посочат изхода и начина да си възстанови легитимността. Най-вероятно преди стигането до пълния хаос Общинският съвет ще има още един шанс, ако не се справи на 8 февруари. Вероятността за неговото оползотворяване обаче ще е значително намаляла и много, много поводи за надежда няма да има.

След като са стигнали до последния възможен компромис (избор не толкова на председател, колкото на модератор) общинските съветници могат да направят само още едно нещо. Ако някоя от по-малките групи (примерно ИТН) откаже да участва в консенсуса, да бъде оставена извън него и председателят да бъде избран. Подобно развитие би дало възможност на ИТН да твърди, че е единствената опозиция и така да се опита да трупа дивиденти пред избирателите. Популистка техника, която не винаги дава резултат.

Много по-рисковано би било провеждането на нови избори за общински съвет. При тази хипотеза предизборната кампания ще представлява непрекъснати обвинения на всеки срещу всеки относно вината за провала на този мандат на общинския съвет. Това предполага още по-трудна комуникация и отново голям риск от провал на новоизбрания Общински съвет. Ако пък се наложи другото схващане, че съветът работи и не следва да се разпуска, то тогава нещата стават безкрайни. Ще е възможно председател въобще да не бъде избран и институцията въобще да не заработи по същество.

Това би било абсолютен нонсенс. Съветът хем няма да работи, хем няма да може да бъде разпуснат. Подобна ситуация би означавала задънена улица за общината без ясен вариант за легитимен изход. Може би и по тази причина вероятността с разпускането, ако не се избере председател, е по-възможна. Ако общинските съветници са решили да изпитат системата докрай, могат да го направят. Това обаче е и изпитание за избирателите, а пред много от тях съветниците ще се явят отново рано или късно. И отново ще търсят тяхното доверие, уверявайки ги, че точно те са най-подходящите им представители в местната власт.