Както е прието да се казва при обсъждането на какъвто и да било законопроект - предложените промени предизвикаха противоречиви реакции. Противоречиви, защото ние по принцип сме против всяка законодателна инициатива, с презумпцията, че някой ще се облагодетелства от нея. Не е по-различен случаят и с обсъждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, приет на първо четене. Ако трябва да обобщим мнението на противниците - мерките са твърде крайни, една година лишаване от месечни добавки за деца е твърде много.

От Министерството на образованието уточниха, че всъщност тези добавки няма да се спират, ще бъдат превеждани в бюджета на училището и то ще преценява как да бъдат харчени според нуждите на детето. Да припомним, че става дума за 40 лв. месечно, каквато е стойността на детските надбавки към момента. Така според вносителите щели да се мотивират към отговорно родителство тези, за които образованието не е ценност.

Трудно е да се разбере каква е гледната точка на родителите, които ще бъдат засегнати от мярката. Не внася много яснота и позицията на Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе", който обикновено взема участие в подготовката на законопроекти, които касаят ромския етнос. Центърът е провел собствено проучване между директори на училища, учители и "активни" родители - как оценяват спирането на детските надбавки за една година. По тази анкета обаче едва ли могат да се правят изводи за отзвука от предлаганите промени сред ромския етнос, тъй като тя е била проведена онлайн и според "Амалипе" са участвали "активни" родители, а тези, които ще бъдат пряко засегнати от рестрикциите, не са в тази група. Все пак изводите са, че спирането на детските надбавки за една година не е консенсусно за нито една заинтересована страна. Сред директорите и учителите мненията "за" и "против" са 50 на 50. "Активните" родители са категорично против. Приемането му в този вид би могло да доведе до конфронтация и отчуждение между родители и училище. Предложението за изплащането на еднократната помощ за първокласник на два транша среща по-малка съпротива сред участвалите в анкетата родители.

Синдикатите също изложиха аргументи - заявиха, че 5 неизвинени се натрупват лесно и дадоха пример с времето преди 1989 г., когато всички са посещавали училище и е имало високо ниво на образованост. Всъщност в цитираното време за 5 неизвинени те изключваха от училище, а месечни добавки за деца получаваха всички, без оглед на доходите. КТ "Подкрепа" изразиха несъгласие и с разделянето на еднократната помощ за първокласник на два транша и за пореден път настояха за премахване на делегираните бюджети, заради които няма яснота колко точно деца са отпаднали от системата, а педагозите са в ситуация на счетоводители и закононарушители. Другата мярка, която предложиха, е свързана с гарантирането на минимален доход в размер на линията на бедност, а не пет пъти по-нисък, както е в момента.

От Асоциацията на индустриалния капитал подкрепиха законопроекта, от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България( КРИБ) не го подкрепиха с мотива, че въпросният закон е бил променян 5 пъти само през миналата година, а подобен "интензитет" показвал, че "регулациите не са достатъчно обосновани и краткото време на действие не позволява да се проследи ефектът от въвеждането" им. С интензитета би трябвало да сме свикнали, ефектът на регулациите също открай време е противоречив.

Вярно е, че при някои родители само паричните санкции могат да имат възпитателен ефект. В този смисъл мерките, които предвиждат промените, би трябвало да работят. Според анализ на Ваня Григорова, икономически съветник към КТ "Подкрепа", публикуван къде ли не, 5,6% или 22 лв. от месечните разходи на най-бедните се изразходват за спиртни напитки и цигари. Излиза, че с предлаганите мерки ще им се спрат цигарите и алкохола едва ли не за две години напред. Това, разбира се, е несериозно казано, но да не забравяме, че става дума за маргинализиран етнос, в който стабилно се възпроизвеждат безотговорни родители.

Ако, както казва зам. министър Деница Сачева, едно 4-членно семейство получава около 140 лева социални помощи месечно, спирането на детските надбавки ще е почти 30% от "доходите" му. Това също е аргумент в подкрепа на прогнозите за положителен ефект от промените.

Както разбрахме, въпросните 40 лв. ще се превеждат в бюджета на училищата и учителите (вероятно и социалните работници, които ще влизат там "на терен") ще преценяват от какво има нужда детето на санкционираните родители. Това е амбициозна цел и е още един ангажимент към и без друго натежалите отговорности на педагозите. От законопроекта не става ясно как точно ще се осъществява това изразходване на средствата от месечните надбавки за детето. От Министерство на образованието ни увериха, че те ще бъдат харчени за учебни пособия, дрехи и обувки. Как на практика ще става това? Иванчо има нужда от пергел - класната ще отскочи до книжарницата в междучасието да му купи. Или пък Иванчо има нужда от нови обувки - ще отидат с учителката след часовете да му вземат едни. Това, разбира се, е елементаризиране. Но да продължим да гадаем. Възможен е друг подход - правят се списъци с нуждите на децата, систематизират се и помощите се раздават в определен ден от месеца. В този ден, по стара традиция (от времето, когато им се раздаваха раници и портокали) те се появяват в училище, за да си ги получат. После пак не ходят, но фигурират като "обхванати в системата" във всякакви образователни статистики. И парите ги следват, както обичаме да казваме, когато изтъкваме преимуществата на делегираните бюджети. Следват ги и там, където системно ги няма. Родителите са наказани, децата са обгрижени, държавата си е свършила работата. Да плеснем с ръце и да се върнем в изходно положение.