Трактор в Цветната градина

Очакваното се случи - след осем месеца на държавна издръжка обвиненият във всички познати земни грехове, без содомия, може би, Алексей Петров се прибра у дома.

Болен, уморен, измъчен, полусвободен. Засега не като безусловно оневинен, но несъмнено като морален победител. Всъщност ход на делото срещу бившия Петров - защото пред името му може да се изпишат доста неща в минало време: командос, агент, съветник, бизнеслидер, арестант - по същество така и не бе даден. Осемте месеца стигнаха на правосъдието само да го развежда под конвой като кинозвезда пред камери и микрофони. И цели седем пъти да претегля обществена опасност ли представлява Трактора и трябва ли да си седи в ареста, докато умните се наумуват.
До последното необжалваемо решение - не е толкова страшен дяволът, колкото го изографисваха някои.

Всъщност обвиненията срещу Петров (а не само срещу него) бяха артикулирани медийно първо от Министъра-на-Всичко-в-Републиката с неговата типична безапелационност и вроденото му чувство за вселенска непогрешимост.

В изявленията след решението на апелативните магистрати лъсна и защо: през тези осем месеца, рече Цветанов, ме е подкрепял през цялото време. Визирайки, разбира се, шефа си. И допълни: „Няма теми, по които премиерът да не подкрепя действията на МВР". Така ведомството с лъва отпред стана малко нещо като Партията преди Десети: Права си, когато и грешиш...

Веднага след клипа на MVR-pictures за зрелищния арест на зле прикрития агент на ДАНС, Цветанов като цветарка обикаляше телевизори и вестници, за да рекламира продукцията си. След подобен трейлър и шумна кампания всички зрители със затаен дъх очакваха, ако не развръзка, то поне подходящ съспенс във втория сезон - вече в съдебна зала. И тук се стигна до тоталния, но до голяма степен предизвестен, провал на схемата.

Всъщност едва ли има правно грамотен човек, който е очаквал различна развръзка на казуса „Октопод в трактора". Като правило всички емблематични спецакции на МВР през последната година завършват с подобно фиаско, едва що престъпят прага на храма на Темида.
Защото под вещото ръководство на Цветанов, ведомството свикна да впряга каруцата пред коня. Като в някои случаи дори елиминира нуждата от кон.

Нормалният ред е първо да се съберат и надлежно документират необходимите доказателства в подкрепа на обвинителната теза, а след това да се извърши арест. Пък тогава - ако от киностудията на „6-и септември" 29 им е кеф: да снимат арестантите по гащи, по без гащи или както им импонира на художествения замисъл. Но не би! „Камера? Работи! Клапа? Снимаме..."

И хилавият кон на бездарно събраните доказателства зарязва каручката на Цветанов в най-дълбоката кал. Че завлича след себе си прокуратурата, която досега не попадаше сред националните гафопроизводители. Освен с ареста на ексминистър Цонев.

Но държавното обвинение от доста време се изживява като районно управление на МВР в провинциално градче и работи под вещото диригентство на дясната премиерска ръка. А кой дърпа конците на ръката е очевадно.

Така хората с червени тоги влизат в капана и им се налага да защитават в съдебните зали (дори и само при гледане на мерки за процесуална принуда) вече хвърлените в общественото пространство, но не и подкрепени с годни доказателства, обвинения, да застават с името и авторитета си на независима институция зад произнесени без съд присъди „виновен". Сал за едната чест, така да се каже, на пагона. За разлика от обвинението обаче магистратите засега удържат на натиска. И отмерват по буквата на закона, а не по тази на устава. И Човекът-закон се сърди...

Вмсто да си огледа плевелите в собствената леха, Цветанов по стар навик започва да хвърля камъните в градинката на онази „нереформираната" система. Намеква за огромните изкушения, пред които са изправени магистратите. Представата му за правосъдие красноречиво се изчерпва с репликата: „Просто държавата влиза в един омагьосан кръг, в който всъщност съдът си решава".

Всъщност - това, за което Цветанов толкова поетично се изразява, си има простичък неомагьосан термин: демократична правова държава. Където съдът си решава. И в основата на тези решения е върховенството на закона. Където всеки е невинен до доказване на противното. А не докато кварталният милиционер реши...

Вероятно сега на Цветанов ще му поникнат крила и наказващият меч на неговото възмущение ще се стовари с нова сила върху нереформираните, тъй като получи (не)очаквана подкрепа за кръстоносния си поход.

Малко им беше на българските магистрати натрапчивото му менторство, ами и задокеанското превъзходителство Уорлик започна да се бърка в делата им. Нарече домашния арест на „опасния мъж" (свръх дипломатично определение на амбасадора) Петров „изненадващо" и даде мъдри наставления как трябва да се следи внимателно Трактора. Щатският дипломат успя все пак да съхрани частица от присъщата за занаята му деликатност, и тъжно обяви че самият не може (сигурно му се ще) да даде преценка дали екс агентът на ДАНС е виновен или не, и великодушно заряза тази дилема на българския съд...

Алексей Петров си е у дома. Той дори успя да даде заявка за влизане в политиката. Под крилото на Яне. А бившият (и той доста бивши неща), а днес редови, законен и справедлив земеделец ги разбира тези работи. И изненадващо палачинката може да се обърне: вместо следизборните обещания на Борисов - бивши политици от управлението да станат подсъдими, излезе, че бивши подсъдими станат политици. Пази Боже - управляващи.

Трактора си е у дома. А у дома, както знаем и решетките помагат. Определението на съда е само по мярката за неотклонение, а не присъда „невинен". Това още веднъж придава на суетнята на Цветанов и подопечните му обвинители от Софийска градска прокуратура известен неприятен привкус.

Остава надеждата, че когато (ако) му дойде времето, присъдата на Алексей Петров и останалата морска, речна, горска, нагла и пр. Фауна - попаднала в безкомпромисните мрежи на Цветановите подчинени - ще бъде произнесена въз основа на неоспорими, събрани по надлежния ред доказателства, и ще се базира единствено на безпристрастната буква на закона.

Нещо доста съмнително, ако се има предвид, че докато тържествуващият като Димитров след Лайпциг Трактор напускаше ареста, депутатите на Борисов със 100 гласа „за" създадоха за нуждите на Цветанов (на първо четене) специализираните съдилища.

Реално погледнато - законното магистратско поделение на вътрешното ведомство, поставено над всички върховни съдилища в страната. Което ще бъде далеч от „огромните изкушения", на които са подложени неспециалните магистрати. И ще има уши да чува, какво им говори Цветанов. За чиито потребности ще работи и спецпрокуратура с неограничена власт. Която няма да има нужда гузничко да свежда очи, когато от МВР й разпореждат как да обвинява вече арестуваните. А в същото време висшите магистрати - с депутатската благословия - ще бъдат проверявани от ДАНС за благонадеждност. И само да си помислят да не слушкат...

Така вероятно страната ще излезе от онзи омагьосан кръг, в който всъщност съдът си решава. Наричан простичко - правова държава.

И ще влезе в труднопрогнозируемата квадратура на кръга, именувана полицейска такава...