След като първият и вторият мандат се оказаха неуспешни, идва ред на третия и разбира се основният въпрос тук е коя от парламентарни групи, след първата и втората, ще го получи. Третият мандат се характеризира с някои различия по отношение на своята конституционна дефиниция в сравнение с предходните два. Дефиницията се отличава с повече строгост във връзка със сроковете, но пък за сметка на това дава по-големи възможности парламентарните групи да преговарят и да постигат компромиси, проявявайки гъвкавост в отношенията помежду си във всеки един момент и по всеки един въпрос, докато настъпи времето за връщане на мандата на държавния глава. В хипотезата на третия проучвателен мандат президентът разполага със седем дни за неговото връчване от момента, в който вторият мандат му е върнат неизпълнен.

Последният възможен мандат обаче се връчва не на предварително определен кандидат за министър-председател, а на избрана от държавния глава парламентарна група (без първата и втората). Логиката тук, свързана с времевото ограничение, е, че процесът по формиране на правителство не може да продължава до безкрай, защото допускането на подобна ситуация може да доведе до институционална криза. По-свободните възможности за договаряне пък имат идеята да осигурят на парламентарните формации (ако наистина желаят) да положат всички усилия за съставяне на кабинет и ако цената за това се изразява в допускането на взаимни и приемливи компромиси, то те да разполагат с всички необходими опции за дискусия върху тях.

Де факто съществуването на трети мандат в нашата конституция и обстоятелството, че неговата дефиниция е по-различна, означава че компромисът е конституционно закрепена характеристика на българската политическа система. Ясно са описани случаите, в които той е напълно легитимен и тези политически формации, които решат сега да го направят (ако има достатъчно такива) биха усвоили една конституционна възможност и това би било достатъчен аргумент да обяснят своя избор на поведение както пред електората, така и пред своите политически опоненти, които настояват за организирането и провеждането на бързи предсрочни избори.

Третият мандат дава и повече възможности на президента да участва активно и пълноценно в процеса по формиране на изпълнителна власт. Нека подчертаем - в процеса по формиране, но не и в самото функциониране на правителството, ако такова бъде конституирано. Ако при първите два мандата държавният глава има формална роля, която просто трябва да изпълни съобразно конституционния регламент, то при третия той е институцията, вземаща решение. Или с други думи ако има правителство с третия мандат, то това ще е постижение и на президента, а ако отново се стигне до провал, това би било провал и за държавния глава. По същество именно сега е моментът за провеждането на истински консултации между парламентарните формации, инициирани от президента. В ситуация като настоящата те не просто са част от процедурата, а са обективно необходими както за парламентарните групи, които искат да формират кабинет, така и за Румен Радев, който е натоварен от конституцията с реална отговорност при връчването на последния мандат и при изпълнението на всички процедурни и комуникационни стандарти, свързани с неговото изпълнение. Важно е да се отбележи, че консултациите, инициирани от президента в контекста на третия мандат, могат и да не се изчерпят единствено с неговата преценка на коя парламентарна група да връчи мандата. Хипотетично той може да прояви активност и при определянето на фигурата на министър-председателя, както и по отношение на програмата и приоритетите, около които биха се обединили формациите с готовност да подкрепят последната възможност за правителство в рамките на мандата на настоящото народно събрание. Разбира се, по своя преценка Радев може и да се въздържи от подобна активност, но ако все пак реши да я проявява, би било добре да осигури максимална публичност на действията си. В случая публичност означава не само коректна информация пред медиите за резултата от консултациите с всяка една от формациите, но и поддържане на коректни отношения между държавния глава и всички парламентарни групи, заявили готовност да положат усилия за реализиране на третия мандат.

Вече направи впечатление обстоятелството, че всички формации, представени в 47-то Народно събрание, потвърдиха готовност да участват в консултациите при президента преди връчването на третия мандат. Тук влизат дори ГЕРБ, ДПС и "Възраждане", които твърдо са заявили курс към провеждането на предсрочни избори, четвърти парламентарни избори за година и половина, ако се наложи есента отново да има такива. Щом и формациите, които са за избори, ще се явят на консултациите, това означава, че те са преценили, че има какво да чуят от Радев и вероятно има какво да му кажат. Най-вероятно той ще бъде особено внимателен именно с тях, защото ако наистина се стигне до бърз предсрочен вот, то неговото име може да бъде въвлечено в него и то точно от партиите, които се стремят към избори. Нещо подобно дори вече се случи, тъй като от "Възраждане" заявиха, че държавният глава се опитва да размотава процедурите, за да осигури още малко живот на отиващото си правителство. С каква цел и защо не стана ясно, но съвременните "възрожденци" са далеч от рационалното и аргументирано политическо говорене, което пък не е нещо непознато като характеристика в поведението на популистките политически субекти.

Същностните консултации Радев ще води с формациите, чиято цел е реализация на третия мандат. Президентът вече заяви, че все още вижда наличието на потенциал в настоящото Народно събрание, което предполага и той самият да опита да подпомогне шансовете за конституиране на нов кабинет. В каква степен би направил това и дали би положил максимални усилия, съобразно възможностите си, е отделен въпрос, но че ще избере парламентарна група, заявила като своя цел осъществяването на последния мандат, е сигурно. Избор на поведение, различно от това би било космическа изненада от страна на Радев.

Реален избор пред президента са БСП, "Има такъв народ" (ИТН) и "Демократична България" (ДБ). Най-малко логика и най-малко аргументи могат да се намерят в полза на ИТН. Тази формация не можа успешно да извърви пътя от корпоративен проект до политическа партия, което я прави най-малко предвидима и най-проблемна от гледна точка на усилията за водена на политически диалог. Този недостатък на ИТН пролича още през миналата година, когато се проведоха много избори и се връчиха много мандати. Пролича и през първата половина на настоящата година, когато ИТН беше част от управляващото мнозинство, но тази роля не й беше комфортна и излизането от управлението се случи, без да предизвика някаква съществена изненада.

БСП е опция, но определено не оптималната. През миналата година имаше случаи, когато Радев връчи третия мандат на социалистите, но тогава той се подготвяше за президентски избори и определено гласовете на левите избиратели му бяха необходими. Сега ситуацията е различна и симпатиите на социалистите най-вероятно няма да са решаващи. Трудните отношения между Радев и Нинова също не могат да се разглеждат като решаващи, защото със сигурност лявата лидерка няма да е следващият премиер. По-скоро друга би била причината, поради която БСП няма да получи мандата и тя следва да се търси във възможностите за комуникация с "Продължаваме промяната" (ПП).

От сговорчивостта на ПП с БСП, ИТН и ДБ ще зависи успехът или провалът на третия мандат. На практика, за да има някакъв по-значим шанс за кабинет, първо трябва да се намери пресечната точка между позициите на трите формации и след това, като втора стъпка, да се намери още една пресечна точка - вече между позицията на трите от една страна и на ПП - от друга. Ситуацията е сложна и предизвикателството е голямо. Чисто и просто ако преценката на ПП е, че бързите избори са по-изгодният вариант за тях, то всички усилия за реализация на мандата ще бъдат усилия без резултат и нищо повече.

Какво обаче би се случило, ако Румен Радев връчи последния мандат на "Демократична България"? Ако има формация с шанс да реализира гореспоменатите две стъпки, то това е точно ДБ. Тя е неконюнктурен, а ценностен партньор на "Продължаваме промяната". Или казано по друг начин, отношението на ПП към ДБ би следвало да е дългосрочно, а не просто да зависи от една конкретна политическа ситуация. Ако тези обстоятелства бъдат правилно оценени и от двете страни, това ще означава, че ДБ е най-подходящата формация, която да се натовари с воденето на диалога с "Продължаваме промяната". Още повече, че по всяка вероятност най-значимият въпрос в преговорите за осъществяване на третия мандат ще бъде личността на министър-председателя. Програмата за управление при всички случаи ще бъде близка до вече договорената по време на опитите за реализиране на първия мандат с кандидат-премиер Асен Василев. А и по отношение на програмата някаква възможност за компромис винаги може да се намери. Когато обаче проблемът опре до името на премиера възможностите за маневриране са далеч по-ограничени или дори може въобще да липсват. От ДБ вече заявиха, че за тях е нормално премиерът да бъде излъчен от най-голямата парламентарна група - "Продължаваме промяната". Христо Иванов обаче отбеляза още една възможност - отдръпване на партийните лидери и излъчване на експертно правителство. Това де факто означава, че ако е мандатоносител, ДБ ще започне преговорите с останалите формации с два изходни варианта за кабинет и в хода на разговорите ще се ориентира към варианта, който получи повече шансове. Това също е аргумент в полза на ДБ за връчване на мандата, защото само те показват някакви идеи относно това как биха подходили към останалите формации в търсенето на варианти за формиране на парламентарно мнозинство.

Както обаче вече стана дума ключовото решение е на "Продължаваме промяната". Максималната отстъпка, която те биха направили, без това да е напълно сигурно, е да приемат премиер извън Кирил Петков и Асен Василев, но и двамата да бъдат ключови министри в новия кабинет. Това е едната възможна пресечна точка между ПП от една страна и БСП, ИТН и ДБ - от друга.

Съществува и вариант ИТН да приемат за премиер Асен Василев. В действителност това би било едно рационално решение от тяхна страна, защото шансовете им за новия парламент, при бързи предсрочни избори, са нищожно малки. Ако от ИТН се ориентират към рационално поведение, то стремежът на ПП към скорошни избори ще бъде обезсилен. В подобна ситуация, ако Петков и Василев предпочетат избори, може да изгубят електорално, защото ще се окаже, че отказват кабинет при условия, които вече са приели по време на първия мандат. А това трудно може да се обясни на електората, включително и на тези хора, които заявиха на площада твърда подкрепа за тях и техния курс.