Преди историческия Десети (1989) имаше анекдот. "Защо България е страната с най-обширните гори? - Защото трийсет години след историческият Девети (1944) от тях продължават да излизат партизани." За да се влеят в стройните редици на активните борци против фашизма и капитализма - АБПФК. Със съответните привилегии.

Поборниците за демокрация и европейско развитие не останаха по-назад от номенклатурните си предшественици. И 27 години вече всевъзможни техни роднини по права и съребрена линия - "невинни жертви на комунистическата тирания" - никнат из преписаните на чисто биографии. Заменяйки епизодите на комсомолска, отечественофронтовска и БКП-активност. А тези, които не сполучиха да имат поне една тъща, репресирана заради акростих срещу властта в заводския стенвестник, доизграждат демократичния си облик с несъстоял се протестен изблик и ръкописни плакати върху пожертвани за каузата тапети по време на неслучил се антикомунистически митинг.

Преходът, Русия и Турция обединиха Радев и Цачева

Преходът, Русия и Турция обединиха Радев и Цачева

Последният дебат преди изборите

И така по време на последния кандидатпрезидентски дебат "внезапно" се оказа, че и Цецка Цачева си има дядо. С подходящ исторически бекграунд, достоен за мартиролога на крайната десницата. Защо не? Нали и нейният патрон и повелител също си има правилен към текущия момент дядо-жертва. Наистина, и двамата предци са със сходен, доста неясен политически генезис, с малко замъглена от напиращите в очите сълзи и тръпка в гласа историческа достоверност за преждевременната им кончина. Но за сметка на това наситени с емоционален заряд. Което всъщност е и целта на операция "Дядо".

Но дали Цачева не прекали? Трябваше ли да драматизира толкова, да разводнява дебат по същество с разтвор от 99% вода, частици белтък, минерални соли и антибактериалния фермент лизоцин - наричан от простолюдието сълзи. Кандидатът на ГЕРБ (нещо типично за представителите на тази формация) очевидно разчиташе на късата памет на хората. Защото въпросният дядо - невинна жертва - вече на два пъти сълзливо е бил употребен от парламентарния председател в отпуск. И то отново по същия повод - да оправдае своето реално минало. Не на комунист - кой въобще си е помислил подобно нещо! - на обикновен партиец по чисто прагматични подбуди.

Оказа се, че хората с услужлива памет са повече, отколкото устройваха кандидат-президента Цачева. И репресираният дядо, вместо да обърше сълзи, може да извади очи. Защото избирателят е склонен да прости и заучени популистки фрази, и недостатъчна компетентност по определени тясно професионални въпроси, и заиграване със страховете, намирисващо на изнудване, и объркване на Конфуций с Лао Дзъ в края на краищата. Но не може да оправдае фалша. Сълзите по сценарий. Фалцетното повишаване на тона след диез, написан от чужда ръка. Паметта за предците, ако не е PR полуфабрикат, е нещо наистина лично, преживяно и съкровено до болка, за да бъде претопляна и (зло)употребена за предизборни цели.

Не можеш да използваш един дядо два пъти, биха казали любимите на Цачева китайски мъдреци. Може, може, би им опонирал експертът на родословни дървета Б.Б. Но това е друга тема.

Ако в нещо операция "Дядо" успя, то е, че отклони вниманието от неубедителното представяне на кандидата на ГЕРБ по ключови проблеми, на които избирателят очакваше да получи ясни отговори. И ако провалът не бе катастрофален, това е само защото опонентът ù Радев не успя или не пожела да се възползва.

Защото съдбата на дядо остави на втори план провалената съдебна реформа именно по времето на ГЕРБ. И падналата глава на министър Христо Иванов, и използването на все още неприетия антизакон, прощавайте - антикорупционен закон "Кунева", за къс повод за партньорите от РБ, и топлата връзка премиер - главен прокурор, и политическия натиск върху ВСС, придобил размерите до епидемия.

Минутните сълзи (гарнирани с поредно "бла-бла" за европейски ценности и атлантическа солидарност) заметоха зад кулисите това, че българските гранични полицаи и придадените им армейци явно и тази зима ще охраняват браздата на палатки от найлони, ще се топлят с партизански огньове, ще пътуват с часове по планинска безпътица с харизаните ни от партньорите возила втора ръка. Подминато бе, че проблемът с мигрантите е решен единствено в очите на управляващите, а те са си там, където си бяха и вчера.

Цачева не пропусна да демонстрира и лице, различно от това, на разплакана внучка и загрижена кандидат-майка на нацията. Това на яростна валкирия, бичуваща зловещия комунизъм и руските имперски амбиции. И съпричастността на опонента ù към тези грозни явления. Тук дебатът се изроди, защото бе построен върху медийни публикации. А е достатъчно да погледнем не вестник "Милиет", а гласовете от южната ни съседка (а и в т.нар. смесени райони у нас) за Цачева, за да си направим изводи, доста встрани от внушението.

Колкото до енергийните проекти, малкия и средния бизнес, методично убиван от нейната партия, Цачева подходи с класическото "А вие защо биете негрите?". Здравеопазването и образованието, демографската криза като елементи от националната сигурност изобщо бяха забравени. Но пък от устата на номинацията на Борисов чухме и "жалба за младост" - горката аз, не съм млада, не съм красива. Проблем няма. Както каза шефът ù - в Европа има и по-кофти. Той да му мисли, като го срещне Меркел.

В такава обстановка генералът от резерва нямаше шанс да се представи достатъчно убедително. Срещу себе си имаше обигран партиен и парламентарен апаратчик, умело жонглиращ и манипулиращ членове и параграфи, европейски и атлантически мантри, разнообразявайки се от време на време с резки лични нападки. За човек нов в политическите игри, Радев би се чувствал по-комфортно, ако дискусията бе за конкретни политики, идеи, намерения. Той не падна до нивото да изрови от дълбините на паметта си някоя трогателна лична история или да се оплаче от скромната си прическа например.

И към края на скучноватото шоу очакванията на драгия реципиент на "посланията" се ограничиха до "Няма ли да свършват вече".

Дебатът не допринесе за убеждаване на колебаещите се. Напротив, разколеба и убедените. Вотът, разбира се, не е предрешен. Предстои последна мобилизация на електоратите. Но отново на битка ще излязат правоверните и отвратените. И пак ще избираме по-малкото зло. А ако още не са ни санирали блока - ще се замислим повече...