Четиридесет. Това би трябвало да е едно от числата, символизиращи близо десетгодишното управление на ГЕРБ, ако се потвърдят думите на журналистката и депутат от БСП Елена Йончева, че 40 на сто от парите, давани за пътно строителство от държавата, се връщат обратно в джобовете на властта. В сряда вечерта, в "Шоуто на Слави", Йончева коментира, че в България има добри пътни строители, но когато са принудени да връщат част от дадените за изграждането на трасетата пари, то те трябва да компенсират финансовата си загуба, като спестяват от количеството и качеството на влаганите материали. Йончева не каза нещо, което да не е говорено и преди, къде наяве, къде под сурдинка. Това, че от пътното строителство се краде е една от големите обществени тайни в България.

Още на втората година след идването на ГЕРБ на власт, когато първото правителство на Бойко Борисов започна да превръща магистралите в символ на своя успех и да ги фетишизира, покойният вече депутат от левицата Димчо Михалевски нарече магистрала "Тракия" "най-модерното депо за сгурия в страната". Причината бе разкритието как строителите влагат като основа на пътя между Стара и Нова Загора материали като отпадъчна сгурия и пепелина, които не са позволени по технология. Тогава от АПИ и ДНСК казаха, че всичко е точно, но отказаха да покажат техническата експертиза от направената проверка. В същото време експертиза, поръчана от социалистите и направена от Университета по архитектура, строителство и геодезия показа, че пътната настилка не съответства по четири показателя на техническите изисквания и в пътното платно има вложени отпадъци от въглища. Ясно е, че това се е правело, за да се спестят пари, да се ускорят сроковете и т.н. Йончева разказа какво са и споделили специалисти за способа на измамата: "Износващият слой трябва да е 4 см. Масово се прави 3,5 см... Има два вида твърди частици, битум и каменно брашно. За да намалят разходите част от твърдите частици се заменят с варовик, така е по-евтино. Така пътят става хлъзгав."

Аферата с качеството на пътищата, която придоби ново измерение след ужасната августовска катастрофа край Своге, в която загинаха над 20 души, би трябвало да взриви общественото мнение, особено след разкритието на тогавашния строителен министър Николай Нанков, че при ремонта на пътя са били вложени некачествени материали, в нарушение на техническите спецификации, разбира се на по-ниска цена. Впрочем, след тази страшна катастрофа, също се разбра, че ремонтираният път е бил приет без забележки и всичко е било точно. До момента, в който автобусът с пътниците в него излетя от шосето. В което е бил вложен варовик, за да е по-евтино.

Странно, но точно когато БСП започнаха през ноември м.г. кампанията за проверка на пътищата, строени с европейски пари, прокуратурата поиска имунитетът на Елена Йончева и я приши от немай-къде към делото за източването на банка КТБ. Всичко това по сигнал на ГЕРБ. Случайностите тук са наистина случайни. Цялата работа е да се затвори устата на колежката Йончева, което очевидно няма да стане и е за доброто на всички нас да не се случва. Защото именно в резултат на нейните усилия и подетата кампания на социалистите, ЕК и ОЛАФ да направят независима експертиза на участъците от "Тракия", "Хемус", "Струма" и "Марица" изградени през последните пет години, ние видях едно от чудесата на демокрацията в България - власт и бизнес, "в един и същи строй", багер до багера, мерцедес до мерцедеса протестираха срещу опозицията. Това си беше чиста проба сплашване.

Трябва да си даваме сметка, че става въпрос за чудовищни интереси и чудовищни пари, за които си струва да направиш цялата държава за смях в очите на света, че и повече. Да припомним как през 2016 г. депутат от БСП Кирил Добрев изнесе данни, че една от често печелилите поръчки за пътно строителство фирми - "Агромах", е получила от АПИ 50 млн. лв. за изкопаване на канавки, като в един ден сутринта получава аванс от 25 млн. лв., а вечерта - останалите 25 милиона. Чудо на чудесата, на което сезираната прокуратура още май не е дала отговор.

Един от емблематичните ремонти на ранния Борисов, още в битността му на кмет на София, бе този на бул. "Цариградско шосе". В резултат асфалта стана на такива бабуни, че народът прекръсти пътя от шосе на "море". Цариградско море. Не. Истината е, че става дума за цариградско мюре*, по-точно за мюрета.
За това ни имат. Заради мълчанието. Заради възбуждането на общественото мнение покрай, вероятно също корупционни, но не с такива тежки последствия, далавери. По пътищата загиват хора, но активната част от българското общество се впечатлява и протестира от дизайна и цвета на плочките в центъра на София, от "акулските перки" по "Граф Игнатиев" и други такива безобразия. И само защото или смята, че така ще подпомогне левицата, която не му се нрави, или защото само телом пребивава в България, а духом е някъде другаде.

Непукизмът на българското общество спрямо собственото му бъдеще вече придобива размери, буквално застрашаващи живота на хората и не някъде напред в годините, а тук и сега.

*Мюре (Тълковен речник) - Примамка, използвана от ловци. Например жива патица, оставена на подходящо място в удобен за ловците воден басейн, привлича ято диви патици, като така стават лесни мишени за ловците.