Те са много хубаво семейство. Правят всичко заедно. Карат колелета в парка; ходят по сбирки с приятели; когато той пътува в командировка, винаги я води със себе си, "защото тя е много ревнива и не го пуска никъде сам". Когато тя пътува по работа, той е с нея, защото "не могат един без друг".

Толкова са влюбени и привързани, че никой от приятелите им не ги е виждал поотделно. Освен това са и високоплатени специалисти, дори наскоро са си купили жилище, където най-сетне да се установят с 6-годишното си дете. Невероятна идилия. И един ден тя отива на фитнес и не се връща повече.

Намират я в куфар, омотана в стреч фолио, понеже кроткият влюбен съпруг, който не може без нея, я е душил, но не успял да я удуши, затова си помогнал с фолиото.

И всички са шокирани. Как този IT специалист трето ниво може да извърши нещо толкова брутално?! Сигурно е виновна пандемията, те и двамата са работили от вкъщи, с тази изолация хората много се изнервят и ето докъде се стига. Той обаче съжалява.

В другия край на държавата млад рецидивист изнасилил първата си братовчедка, малтретирал я, пробвал да отреже пръстите на едната ѝ ръка, после я залял с бензин, подпалил я и избягал. Момичето бере душа в болница с 30% изгаряния и без една ръка, търсят кръводарители, за да го спасят. Живият и здрав рецидивист е задържан. Преди години изнасилил леля си, майката на същото това момиче. Затворили го, излязъл, пребил брат си и пак го затворили. Но бил добър затворник и го освободили предсрочно. Сега го отново го чака затвор. Не е известно да съжалява.

Някой ще каже, че тези случаи са съвсем различни. Изнасилвачът е оскотял, без никакъв капацитет, нещастник. В такива семейства правят секс, с когото сварят. Това не е човек...

Виж другият мъж, на когото баща му е бивш служител на ДАНС, е съвсем различна история. Просто крайно се е афектирал и е удушил жена си, а иначе е интелигентен и кротък.

Ако погледнем последствията - разлика между животното от Цар Калоян и тихия IT специалист няма. Имаме една убита и една полуубита жена, чийто живот е свършил.

Насилниците, с всичките си разлики, са едни и същи - нарцисисти, психопати, сталкери, емоционални вампири, които са се вкопчили в жертвата си и се хранят от страданието ѝ.

По данни на неправителствени организации от сектора, от началото на годината, 15 (23 по други данни) жени са били убити от партньорите си. Сред тях и жертви, които са търсили помощ от институциите, но не са намерили. Институциите не са реагирали навреме или ефективно, защото хората, които работят в тях, не са обучени да разпознават домашното насилие.

Не са достатъчно и местата, където жертвите на системен тормоз могат да получат убежище. В 12 области на страната няма нито кризисни звена, нито консултативни центрове.

А дори да се отскубнат от мъчителите си, изпитанията за тези жени не са свършили.

Знаете ли какво е метод на "сивата скала". Жените, които са се измъкнали от ада на домашната инквизиция, го познават добре. Оказва се ефективен, когато след раздяла, продължиш да бъдеш обект на преследване и жестокост. Не бягаш, допускаш общуване, но не спориш, даваш скучни и монотонни отговори при разговор, така спираш да захранваш "паразита" и той си търси друг "приемник". Защото, когато нищо не се случва, няма как да упражнява контрол и тормоз. Така, превръщайки се в "сива скала" за насилника, вече не си атрактивна плячка и той започва да си търси друга. И се спасяваш сам, както най-често става.

Вероятно е абсурдно да се надяваш да станеш "сива скала" за мъчителя си, но когато не можеш да разчиташ на нищо друго, остава да вярваш, че ще се превърнеш в скучна жертва.

За тези 15 (или 23) жени, изгубили живота си от началото на годината, вече нямат значение нито ефективността на институциите, нито психохватките, нито несъвършения Закон за защита от домашно насилие.

Но за другите, които все живеят в този ужас, има. На 25 ноември, Международният ден на ООН за борба с насилието над жени, пред Съдебната палата в столицата ще има протест "Нито една повече!", с искане за законодателни промени.

Организациите, които работят с жени в риск, са категорични, че подобни убийства са фемицид - престъпление от омраза, основано пола. Срещу жена, защото е жена. Не, ревността не е потвърждение за любов и легитимен повод за убийство, макар дори съдът да я тълкува като смекчаващо вината обстоятелство, а не като проява на чувства за собственост и упражняване на контрол.

25 ноември, 18.30 ч. Съдебна палата.

Там трябва да сме ние, защото жени, които търпят насилие, няма да има, няма кой да им го позволи. Те са оковани за насилника си, който толкова ги обича, че може да ги убие от любов. И после съжалява.