Трудно ще ми бъде да повярвам, ако в последните няколко седмици не сте попадали на пост във фейсбук, написан от гневен родител, който да не се възмущава от учителите и от тяхното желание обучението да е дистанционно.

Лавината от коментари за страховете на учителите да не се заразят с коронавирус и да не попаднат в черната статистика с преподаватели на лечение в интензивното и починали в пандемията е само краят на лавината от недоразумни и малоумни претенции към съсловието, които се изливат на главите на учителите. За много кратък момент - може би там по времето, когато ръкопляскахме и на лекарите вечер - имаше една вълничка на одобрение и към учителите, които само в рамките на два до три дена с опълченска самоотверженост успяха да се прехвърлят от черната дъска на компютъра. Обявено и реализирано от днес за вчера.

Отчасти шокът бе за всички, и за родителите, и за учителите, и може би заради това във въздуха се рееше общностна съпричастност и разбиране. Може би именно по това време - пролетта - за около седмица-две се ръкопляскаше и на учителите, макар и не по балконите, макар и не шумно. Много деца дори оцениха голямата крачка, с която са ги изненадали собствените им преподаватели, доскоро много от тях колебливо работещи със смартфоните си.

Тогава само в рамките на няколко дни дори и възрастни учители (забележете - тази година синдикатите се похвалиха с рекордното подмладяване до средна възраст от 50 години), успяха да се организират, да се включат в мрежата и да направят уроците си дистанционно. Някакви..., да - тези уроци са различни, тези уроци и това обучение се различават от това в класната стая, хартиената тетрадка и черната или бялата дъска, някои неумели, някои с грешки като за първи пъти и необработени. Никой не твърди, че това обучение през екран е добро и ефикасно и в крайна сметка е по-полезно от нищо. Дори напротив - всички - от министъра, през инспектора, до учителя по физическо и трудово повтарят непрекъснато, че дистанционното обучение не е добро и че най-добре е всички деца да са в клас.

В края на миналата учебна година обаче изводът на Министерството за успешно завършване на процеса бе посрещнат не толкова с подозрение, а направо с подигравка. Не толкова защото някой отчита някакви страхотни успехи, а и не защото ръцете ни са се напукали от мазоли да ръкопляскаме. Подигравката дойде най-вече от родителите. Те са недоволни от резултата, точно както не бяха доволни от резултата и от присъственото обучение. Тези родителите принципно, не са доволни от нищо. И от държавното образование, защото трябва да водят децата си на частни уроци, и от частните уроци, защото те уморявали децата и им отнемали от времето за спорт, и от дипломите, които не значели нищо. И въпреки това отново и по традиция тема №1 на форумните майки и потребителските рубрики на телевизиите в началото на учебната година бяха качеството на закуските в стола. Не образованието, не обучението, не програмите и учебниците, дори не и начинът на оценяване - а качеството на кифлата, вида плод и грамажа на сиренето и на краставицата в сандвича.

Сега вездесъщите и всичко знаещи майка и баща са възмутени, че учителите изпитват страх и не искат да се заразяват с коронавирус. Хич и никак не се помни с каква емоция и с какво удовлетворение и облекчение същите тези учители влязоха в клас на 15 септември. Нито и това, че пак успяха да посрещнат децата им с усмивка, скриваща притеснението и страха, които и тогава са хранили в сърцето си. Може да бъдете сигурни, че тези усмивки не са нито заради букетите и панделките, нито от тръпнещо очакване да изпишеш красиво слаб (2) в дневника.

Два месеца след началото на учебната година отброихме 26 жертви, дадени от учителското съсловие.

Отказвам да споря с пълните отрицатели и конспираторите (към които се отнасям преобладаващо съчувствено)* - че тези учители не били починали от коронавирус, а от други  заболявания, включително и от стрес (да не забравяме, възпитаните и милички дечица). Отрицателите и конспираторите държат не само на това, че такъв вирус няма и от него не се умира, но и на това, че няма увеличение на смъртните случаи на глава от населението спрямо минали години. И прилагат цифри, таблици, сравнения...

Повечето родители, дори и тези, които не отричат съществуването на вируса, настояват обаче учителите да бъдат в клас, настояват техните деца да бъдат обучавани и отглеждани през тези часове, за да могат те да ходят на работа. То и премиерът Борисов това иска, както стана ясно от репликата му за работата и свободата, по аналогия потвърждаваща, че свободата е в салама.

Искането учителите да са на пост в класната стая е безапелационно, включително и от такива родители, които няма нужда да прекъсват работата си, ако детето им не ходи в клас, а си стои вкъщи. Аргументите са всякакви - от качеството на образованието, през нуждата от това да се купи нов таблет, до това, че на детето ще му се развалят очите от взиране в екрана. Всички тези аргументи имат някаква тежест. Някаква. Всички тези аргументи са смислени в някаква степен. Някаква.

Няма обаче никаква тежест настояването за дълг. За това, че учителите били длъжни или че учителите имат да изпълняват някакъв дълг. И тук въпросът не е дали има или няма някаква Хипократова клетва. Учителите нямат нито химн, нито клетва, дори и формално не е нужно да има такава. Ама едва ли е случаен и изразът "веднъж учител - даскал за цял живот".

От всички вопли, призиви, изисквания и ругатни от социалните мрежи можем да извлечем следните нужни да присъстват в една такава:

Всеки един учител може да се заклева:

  • Да влиза неотлъчно в час и да възприема катедрата като пост за отбрана на Родината.
  • Да обучава в съответните знания, които родителите и семейната среда до трето коляно, смятат за обучително коректни (от това, че турското непременно е робство и в никакъв случай да не пропуска в часа по литература "История славянобърская", въпреки че не сме я чели и не знаем, че тя не е художествено произведение. И разбира се, по математика само задачи, които бащата разбира. И без никакви грешки.)
  • Да не товари излишно детето и да не му дава домашни, тъй като така му губи свободното времето, когато детето може да е креативно.
  • Да мотивира и да извлича всичко най-добро от детето, всяко едно поотделно, дори и то да не е никак добро и да няма никакви извънредни таланти. Учителят е длъжен да намери такива.
  • До бъде забавен и интересен, така че учениците да учат с песен и удоволствие. И е отговорен, ако те не са достатъчно мотивирани, оплакват се, недоволни са и бягат от час. Когато не им се ходи на училище включително.
  • Да проследи качеството на закуската и храната в стола. И да проследи дали детето си ги е изяло, но само ако са добри. На асортимента в училищната лафка също да се хвърля едно око. Да мотивира учениците да не си купуват сладко, цигари, алкохол и марихуана, за последните вредни навици пак е виновно училището, демек учителя.
  • Да поправи и коригира всички учебници и учебни помагала, така че те да са достъпни и да се харесат най-вече на родителите и роднините до пето коляно.
  • Учителят трябва да си намери заместник, ако му се налага да отсъства и е излязъл в болничен. И този заместник трябва да отговаря на горните изисквания. А и да е симпатичен на децата, за да не ги стресира. Любимият учител не може да се пенсионира.
  • Учителят преди да се разболее трябва да си преструктурира програмата и да направи съответния нов план за обучение, за което да носи отговорност.
  • Учителят трябва да помни всички пароли на учениците си за достъп до платформите за дистанционно обучение от миналата година и да осигури техническо средство, ако няма такова. Горното се отнася и до маските, както и до други забравени пособия - от моливи, гуми, до учебници и тетрадки при присъствено обучение.
  • Учителят трябва да осъществява ежедневно и ежеминутно връзка с родителите и също поне бабата, дядото, лелята и вуйчото, за да ги информира, убеждава и да се аргументира, че си върши съвестно, добре и професионално работата. В родата със сигурност има поне един академик по педагогика и методика на обучението и психолог.
  • Учителят по никакъв начин не трябва да го е страх, когато и ако му се налага да застава ежедневно пред 6 класа с по 26 ученици, които така или иначе имат за цел основно да саботират усилията му за нормален учебен процес. И които са били предната вечер в дискотеката, чака рака и дори често не са изтрезнели за първите часове сутрин.
  • Учителят трябва да се съобразява с провеждането на дистанционните уроците, включително и времево, така че те да не съвпадат с онлайн конференцията на родител 1, митийнга на родител 2 и съответните уроци на другите членове в семейството. Да се съобрази също и със сериала на бабата и с повторението му. (Това, че някои учители сигурно водят часове от банята вкъщи, защото едва ли се ширят в петстайни апартаменти, на някой да му минава наум?)
  • Учителят е отговорен за психическото и физическото добруване на децата, включително и ако гимназистът е избягал от час, а прогимназистът се е напил с бира след часовете. Учителят трябва да следи и за възпитанието на ученика и ако има някакви забежки само и единствено добронамерено да ги коригира и то преди родителите да се почувстват засегнати от това, че не са възпитали добре детето си.
  • Учителят по никакъв начин не трябва да накърнява психическото добруване на детето, да не го кара да се чувства изложено, засегнато, с отразявани крила, да не го изчервява дори. Забележки, огорчения и разочарования от възпитанието, етиката и поведението на учениците трябва да бъдат прилежно затаявани от учителя, независимо дали учениците или техните родители се държат възпитано или не.
  • И не на последно място - учителят трябва да е винаги усмихнат, разбиращ и всеоопрощаващ.

16-те точки от клетвата на учителя ги събрах с небрежен 15-минутен преглед на няколко родителски групи във фейсбук. И тук не засягам изобщо изискванията, които могат да се извлекат от наредбите, правилниците и заповедите, които циркулират в системата на образованието. Голяма част от тези императиви важат и за директорите на училища. Последното актуално изискване към тях е да поемат отговорност за преценката на заболеваемостта сред поверените им питомци и кога училището да минава от присъствено на дистанционно обучение - акцентът е заболеваемостта сред учениците, не и сред учителите. И така директорите станаха и здравни инспектори, въпреки че повечето от тях са си едни редови учители просто с малко по-голям административен талант.

Изглежда, че никак не е трудно да се напише една "Хипократова" клетва за учители, за дълга и отговорността им пред обществото. Защо да не им сложим и пагони под някаква форма и да ги военизираме.

И ако е дълг на учителите да преподават, не е ли дълг на родителите да възпитават своите деца, включително и на дисциплина да не кръшкат от дистанционното обучение? А и да прибавим - и да си мият ръцете също, нещо с което учителите се заеха самоотвержено и наново тази година. Както много години досега, защото, скъпи родители, децата ви и това не знаят. Не знаят и че трябва да се мият редовно зъбите. Не знаят и как да се подредят чантата, как да седят на чин, как да пътуват в градския транспорт, как...

Естествено и разбира се, това не се отнася лично и точно до никое конкретно /вашето/ дете. Отнася се до всичките.

Нито военизирането, нито липсата на елементарни навици и възпитание няма кой знае колко да отблъснат учителите, защото само те си знаят, че образованието може да е задължително, но образоването е по желание и по възпитание. И ако има дълг под някаква форма, то тя не е у образоващия, а у образования... за обекта говоря, не за субекта на образоването. 

Вярно, че учителите палят пламъка на знанието, но трябва ли и искаме ли да изгарят като факли?

*За всички конспиратори и привърженици на шведския модел: преди 22 години, когато станах учител в елитно столично училище, горещо и настоятелно ми бе препоръчано веднага да си направя всички налични на пазара ваксини, вкл. срещу хапатит. Препоръката ми я даде лично доцент Атанас Мангъров.