Украинската контраофанзива беше очаквано явление. Тя се превърна във водеща тема за анализаторите и медиите, които следят военните действия още в началото на лятото. Що се отнася до очаквания период на нейното започване, то това беше именно началото на есента. Разбира се, за стратегията и тактиката на осъществяването нямаше как да има публична информация и поради тази причина медийните анализи и прогнози по тази най-щекотлива и най-интересна част от общата тема за контраофанзивата, бяха въпрос на предположения и догадки. В най-добрия случай те представляваха хипотези, основаващи се върху украинските отбранителни действия, планирани и провеждани до този момент като противодействие срещу руската агресия в страната. Съществуваха две потенциални направления за започване на украинската контраофанзива - (1) през Харковска област към Донбас и (2) през Херсонска област към Крим. Очевидно е, че украинското военно ръководство е предпочело първото направление да е водещо, като обаче продължат и военните действия във връзка с деокупацията на Херсон. В подобен подход определено има логика. Украинските позиции в Харковска област са значително по-добри отколкото в Херсонска, където главният град е под окупация още от началото на войната на 24/02 и за освобождаването му са необходими повече усилия поради по-продължителния престой на руснаците там.

В Харковска област руските войски успяха да окупират определени селища, но главният град си остана стабилно под украински контрол. Въпреки бомбардировките, разрушаването на хиляди жилищни сгради и цивилна инфраструктура, самият град Харков се оформи като една от крепостите срещу руското нападение и нито за момент на попадна в ръцете на окупатора. На територията на областта обаче има градове като Купянск и Изюм, които са важни за руснаците, включително и от гледна точка на контрола на Луганска и Донецка област. Не случайно деокупацията именно на тези населени места доведе до хаоса, дезорганизацията и бягството на руските групировки в тази част на Украйна. На този етап ясна реакция от страна на Кремъл няма. По всичко личи, че за момента Путин не желае да говори по отношение на военната ситуация в Украйна. И Лавров мълчи, а единствено Песков повтаря вече до болка познатите опорки, че "специалната военна операция" щяла да изпълни целите си.

Вместо да коментира затрудненото положение на войските си в Украйна, главата на Кремъл реши да определи западните санкции срещу Русия като икономическа и технологична война, която видите ли, нищо не била постигнала. Според Путин Западът очаквал бърз срив на Руската федерация, който обаче не се бил случил. По принцип няма такива санкции, които биха могли да доведат до светкавичен резултат. Освен това санкциите срещу Кремъл, макар и доста люти, не са стопроцентови. Има достатъчно суровини и търговски сфери, които са извън санкциите и в които руснаците могат да участват. Като част от темата може да се посочи и обстоятелството, че руската страна предпочита да изгаря природен газ, вместо да го търгува със страните от ЕС или да го използва за свои вътрешни потребности, ако има такива.

Междувременно, докато Кремъл мълчи по основната тема - контраофанзивата на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), сякаш започнаха да се появяват знаци за известно пропукване в руската пропаганда и в монолитността на позицията на руските публични власти. В руските медии се прокрадна информация за украинските постижения на фронта, а представители на публичните власти в някои райони в Петербург и Москва публично поискаха Путин да бъде обявен за национален изменник и да бъде отстранен от власт.

Защитната реакция на Путин засега е, както вече стана дума, позицията му по отношение на санкциите. Това, че те дават своя икономически резултат обаче, е несъмнен факт. Има достатъчно знаци от руска страна, които определено сочат в тази посока. Изваждането на рублата от пазарната валутна търговия и фиксирането на цената на златото, например, са именно такива знаци. Обстоятелството, че е налице разминаване между думи и дела в руската страна показва, че в Кремъл не са подготвени да вземат отношение по реалната обстановка на фронта и се опитват просто да дадат нещо на медиите и на населението, с което да запълнят информационното пространство и да отклонят внимание. Нека да напомним, че това разминаване между думи и дела беше характерно за Русия във времето преди посегателството срещу Украйна. Тогава руските официални представители твърдяха, че нямат никакво намерение да нападат съседната страна, но не след дълго пълномащабната война беше факт. Разминаването продължи и след това, когато войната вече се водеше, а в Турция Сергей Лавров заяви, че страната му няма намерение да напада други държави и че тя дори Украйна не е нападнала.

Сега този подход се прехвърля и към вътрешната публика в самата Русия. Във външнополитически план подходът не даде резултат. Той имаше за цел при осигуряването на подкрепа за Русия, потенциалните партньори на Кремъл да избегнат обвиненията, че подкрепят една пълномащабна война, каквато руската страна започна срещу Украйна. До такава подкрепа обаче не се стигна. В Кремъл си останаха с единствения верен съюзник - Беларус и то не толкова хората в страната, а най-вече президентът Александър Лукашенко. Всички останали държави, към които имаше руски очаквания, в най-добрия случай (от руска гледна точка) просто си замълчаха. Мълчанието обаче е желаната цел, когато става дума за вътрешнополитическия контекст. В този случай от Кремъл ще правят всичко възможно обективната обстановка на фронта да не достига като информация до хората в Руската федерация. А когато това вече стане невъзможно, ще последва опит, чрез дезинформационни кампании, руснаците и останалите народи в страната да се доверяват не на информацията за войната, която достига до тях, а на това което им казват от Кремъл и руското министерство на отбраната. Първоначално може и да се стигне до някакъв резултат, такъв към какъвто Кремъл се стреми, но натрупа ли се осъзната и критично мислеща маса от хора в Русия, нищо от тези подходи и методи вече няма да работи.

Във външнополитически план Русия залагаше и продължава да залага на неработещи подходи. Най-вероятно така ще е и във вътрешната политика, където обаче Кремъл ползва предимствата на пропагандата, която поне досега му "спасяваше положението". По отношение на изказването на Путин за санкциите може да се каже и още нещо. Не е невъзможно идеята тук да е, че може Русия да се е провалила във военната си кампания срещу Украйна, но и Западът се е провалил в санкциите си срещу Русия. В ситуации, в които авторитарните режими не могат да се промотират (чрез пропаганда) като по-добри от демокрациите, прибягват до други два варианта. Или опитват да се представят поне като толкова добри, колкото демократичните, или пък опитват да представят демократичните системи като лоши, за да не изглеждат те като по-лоши от тях. През вече дългите години престой в Кремъл, Путин е използвал всички тези варианти и най-вероятно ще продължи да го прави в една или друга последователност и въпреки реалната ситуация на фронта в Украйна.

Докато ВСУ изпълняват своя дълг на бойното поле, в социалните мрежи, от името на Кремъл, се появи един документ, чиято достоверност не може да се потвърди, но дори и да не е истински, той не може да бъде пренебрегнат в настоящата ситуация на фронта между Русия и Украйна. Документът определено съдържа противоречия в себе си. Няма как Русия да е готова да върне Донбас под украински суверенитет и в едно с това да поставя условия за провеждане на избори по украинското законодателство. Разбира се, такива ще има, но тогава, когато самото украинско законодателство предвижда това да се случи и по начина, по който го предвижда. Колкото до Крим, документът хем описва полуострова като част от Русия (по руските закони), хем говори за нов референдум под международен надзор за определяне на неговата принадлежност. Освен това се предлага демилитаризиране на полуострова и на него да се разположи международна полицейска мисия. Ако става дума за пълно демилитаризиране, то това означава, че Русия трябва да прекрати използването на военноморската база в Севастопол - нещо, което не се е случи след разпадането на СССР, а руснаците имаха договор с Украйна за използването й до 2042 г. Разбира се, след окупирането на Крим през 2014 г. и руската военна агресия от 24/02/2022, подобно споразумение едва ли би могло да има някаква стойност, независимо от развитието на отношенията оттук нататък. Според документа Русия желае да не плаща репарации на Украйна и всички санкции, които са й наложени, да бъдат постепенно премахнати.

Достоверността на документа е непроверима, но той не може напълно да бъде отхвърлен, защото по отношение на него могат да се формират някои хипотези, които времето ще потвърди или отхвърли. Документът може да е разпространен от някоя опозиционна организация. При това положение ролята му би била свързана с търсене на подкрепа сред руснаците за започване на преговори с Украйна без предварителни ултиматуми от руска страна и осигуряване на широко представителство на Русия в преговорите, далеч надхвърлящо ограничената рамка на авторитарния режим в Кремъл. Възможно е и документът да е разработен в Кремъл, но без знанието на Путин и най-близкото му обкръжение. Възможно е на нивата под най-високото в Кремъл да има хора, които са запознати с оперативното състояние на руските войски и да опитват да дадат знак, че времето, когато ще трябва да се признае фактическата обстановка наближава и признаването ще стане неизбежно. При тази хипотеза документът би имал най-вече някакви вътрешно институционални цели. Документът не изисква от Украйна да се въздържа от членство в НАТО. Възможно е един демилитаризиран Крим с международна полицейска мисия да се разглежда, един вид, като буфер между НАТО и Русия. Времето обаче, когато Украйна беше склонна към определен компромис по отношение на Крим, отдавна отмина. В момента решенията се вземат на фронта, а резултатите от тях предопределят следващите стъпки в политиката и дипломацията.