Украйна има потенциал да се превърне в един от основните стълбове на Европейския съюз. Тя притежава огромна територия, богата е на селскостопански и други ресурси, голяма индустриална база и голям процент на високо образовано население. С течение на времето всички тези приоритети могат да станат част от ЕС. Това с други думи би било една награда, но тя, след няколко дни на разочарование във Вилнюс, и въпреки години на подготвителна работа, се измъкна от ръцете на Европа.

Резултатът зависи отчасти от народа на Украйна. В демонстрации в мащаб, невиждан през последните години по улиците на Киев и други градове, включително и в рускоезичната половина на страната, гражданите протестираха срещу решението на техния президент Виктор Янукович да се оттегли от търговско споразумение с ЕС, което трябваше да бъде подписано миналата седмица в Литва.

Това споразумение можеше да доведе с течение на времето до членство в ЕС. Демонстрациите са окуражени от опозиционни групи и разтърсиха украинското правителство с няколко случая на предателство в партията на президента.

Най-широката опозиция са демонстрациите по улиците и от тях трябва да се притеснява Янукович най-много. Гневът срещу действията на президента показва, че значителна част от украинците са уморени не само от Янукович, но и от всички провали на некомпетентни политици и бизнес лидери, които са пропилени възможности на Украйна в годините след разпада на Съветския съюз.

Демонстрантите не отхвърлят просто човек, а система, или може би по-точно, липсата на такава. Те виждат през границата една просперираща и подредена Полша, виждайки къде биха могли да са в този момент, ако имаха различни лидери с различни нагласи и различни наставници. Основният наставник е разбира се Русия, която и до днес не е напълно примирена с отделянето на Украйна.

Спойлерът в аферата на Украйна с ЕС е Владимир Путин. Неговата визия за евразийска общност, която ще запази връзката между Русия, Беларус и Украйна, както и тази с Кавказ и Централна Азия, не е без определена историческа валидност. Не е необходимо да се отрече, че има сантиментални и културни връзки между тези страни. Ако се вземат под внимание сегашните проблеми на всички в Европа, Русия има повече да предложи на Украйна.

За Владимир Путин Украйна е не само желателно да е партньор, но това е и жизненоважно.
Без Украйна, неговата евразийската общност ще бъде паянтовата конструкция от бедни мюсюлмански републики, в които са налице сериозни религиозни и расови проблеми, което не е рецепта за успех. Но ухажването на Киев от Путин е брутално. Той блокира украинския износ към Русия, отправи заплахи за цените на петрола и затегна граничния контрол с цел допълнителен търговски саботаж. Той се отнесе още по-зле с Армения, която се отказа от Европа, след като Русия даде да се разбере, че няма да помогне за военните действия с Азербайджан.

Всичко това е игра за отмъщение. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и президентът на Съвета на ЕС Херман ван Ромпой имат право да определят тези действия като неприемливи.

Русия ще плати цената за своята победа, която при всички положения е непълна, като високата цена е разклатени отношения с европейските държави. Москва трябва да се съмнява, че Янукович ще може безопасно да продължи да ангажира страната към евразийската общност. Пътят на Украйна към Европа е все още отворен.