Приетите наскоро закони от украинския парламент са изцяло по подобие на руските прецеденти. В новото законодателство за ограничаване на демонстрации се използват разширени законови разпоредби, за да са приложими за почти всякакъв митинг или протест.

Те криминализират "клеветата", което може да означава всяка критика, насочена към правителството. Изискват членовете на всяка организация с каквото и да е външно финансиране, включително гръцката Католическата църква да се регистрират като "чужди агенти" или иначе казано, шпиони. Тези закони бяха приети през нощта чрез вдигане на ръка. Депутатите нито са ги обсъждали, дори в някои случаи не са ги прочели.

В продължение на няколко дни центърът на столицата Киев се превърна в бойно поле. Мъже с палки използваха сълзотворен газ, за да разпръскват протестиращите срещу корупцията и руското влияние от ноември насам. Свещеници водеха молитви пред барикадите, а автобуси горяха в снега. Полицаи стреляха по хората с гумени куршуми. След това те започнаха да стрелят с истински куршуми. Други бяха изтегляни далеч и бити. Всеки, който бе в близост до тези събития, получи текстово съобщение от телефонната компания: "Уважаеми абонат, вие сте регистриран като участник в масови безредици".

Тези събития са толкова сурови и в противоречие с очакванията, че трябва да ни накарат веднага да се откажем от някои илюзии за тази част на света. Първо и преди всичко време е да се откажем от мита за "цветни революции", а именно убеждението, че мирните демонстрации, подпомагани от малкото обучени от западните медии, в крайна сметка ненасилствено ще свалят корумпирани олигархии, управляващи по-голямата част на постсъветската орбита от 1991 г. насам. Историята на Украйна от Оранжевата революция от 2004 г. до сега доказа, че това убеждение е невярно.

В действителност корумпираните олигарси, подкрепяни от руски пари и от руската политическа технология, са много по-силни, отколкото някой някога е очаквал. Те имат пари, за да подкупят изборните длъжности на парламента. Те имат цинизма да съживят старата съветска техника на селективно насилие. Едно или две убийства са достатъчни, за да изплашат хиляди демонстранти. Един или два ареста ще са достатъчни, за да напомнят кой е шефът. Научили са се също така да манипулират медиите (както правят руснаците), да размножават парите си в западни финансови институции (както руснаците правят), дори и да изпращат заплашителни текстови съобщения. Те са разработили добре аргументиран и финансиран алтернативен разказ за икономическия и културен упадък на Запада. Една шега във връзка с този факт казва "всичките ти дъщери ще станат лесбийки", или вид линия на аргументация, която е изненадващо мощна.

Най-новата история на Украйна трябва да ни накара да се откажем от друг мит - убеждението, че някакъв вид ред, характерен за след края на Студената война, все още преобладава в Европа и че Съединените щати са важна част от него.

Вярно е, че лидерите на Европейския съюз са ангажирани с Украйна в продължение на няколко години на много нива - президентско, министерско, бюрократично, в опита да се създаде една по-широка връзка. Вярно е, че усилията им се провалиха след съгласувана руска кампания на целеви търговски бойкоти, забулени военни заплахи, големи подкупи (по-ниска цена на газа), много по-малки подкупи и масирана пропагандна атака с предназначение да накарат украинците да смятат, че "Европа" би било нещо лошо за тях.
Междувременно отговорът на САЩ е незначителен. След като европейските преговори се провалиха, администрацията на Обама изпрати помощник държавния секретар да раздава бисквитки на демонстрантите в Киев.

Сега администрацията казва, че може да не издава визи на някои украински лидери. Тази политика може да направи някои хора във Вашингтон да се чувстват по-добре, но тя също така ще изпрати украинците директно в ръцете на руснаците. По думите на един канадски дипломат "това е като да гледаш хокей само с един отбор на леда".

Ще отнеме известно време, докато тези нови истини бъдат разбрани, но след като украинците осъзнаят, че идеалът за цветна революция е мъртъв и на Запад все още няма средства, за да се съживи, може да има последствия. Ако мирните демонстрации не работят в края на краищата, някой може логично да заключи, че е време да се използва насилие. Украинците са създавали насилствени съпротивителни движения неведнъж от началото на миналия век. Възможно е дори украинското правителство да се надява, че ще го направят отново, тъй като това може бързо да превърне всяка опозиция в нелегитимна.

Има сценарий за най-лошия случай, но това ще изисква повече търпение, отколкото почти всеки има и повече мислене, отколкото някой би желал да вложи.

Това, от което сега Украйна наистина се нуждае, е по-бавна, по-дълбока културна промяна, водена от украинци, които искат да живеят в по-малко корумпирана държава. Те трябва да създадат силни алтернативни институции като медии, профсъюзи, училища, както и политически организации. Трябва да убедят своите бизнесмени да променят климата. Трябва да намерят компании, които отказват да правят бизнес по модела "бизнес, както обикновено"(business as usual).

В същото време, европейците и американците също трябва да спрат да улесняват украинската или руската корупция. Ние трябва да започнем да взимаме сериозните заплахи на сериозно. A търговският бойкот трябва да се посреща с търговски бойкот. На непочтената пропаганда трябва да се реагира.

Ако искаме да използваме санкции, трябва да използваме реални икономически санкции и да ги насочим към реалните извършители в Москва и в Киев. Но преди да направим нещо друго, ние трябва да бъдем честни по отношение на мащаба на този неуспех, регионалният характер на проблема и най-дълбоките слабости на нашето политическо минало.

Лозунгите просто не са вече достатъчно добри. Време е да се върнем на леда.