Двама от "Наглите" поискали да излизат предсрочно от затвора. Новината като поредна бомба взриви общественото недоволство и накара всички да се чудят кога ще започнат пак отвличанията. А коментарите по темата се завъртяха в стила на заветната фраза: "Ние ги хващаме, те ги пускат!". Само призиви за електрически стол не се чуха.

И макар сагата с предсрочното освобождаване на Любомир Димитров-Гребеца и Ивайло Евтимов-Йожи да приключи, това е само временно. Защото, ако не ги пуснат днес, ще ги пуснат утре. Или след няколко години. И не само тях, а и много други осъдени на лишаване от свобода - за открадната кокошка, за грабеж посред бял ден или за карастрофа с няколко жертви, предизвикана от пиян шофьор. И не за друго, а защото такава ни е съдебната система и такива са ни законите. И защото омагьосаният кръг на съдебната система произвежда само жертви на правосъдието.

Кои бяха "Наглите"?

За да бъдем последователни и коректни, трябва да си припомним малко фактология. "Наглите" беше страховитата банда, която стои зад 11 отвличания и един неуспешен опит за похищение. На подсъдимата скамейка седнаха 8 души - Ивайло Евтимов, Прокопи Прокопиев, Даниел Димитров, Любомир Димитров, Радослав и Митко Лебешковски, Павел Петков и Цветозар Славчев. Сред тях бе и Кирил Кирилов-Шкафа, но преди процесът да приключи, той беше застрелян пред дома си в столичния кв. "Младост". Сред жертвите на групата за отвличания бяха именитите бизнесмени Киро Киров, Ангел Бончев и съпругата му Камелия, Румен Гунински-син и ред други. Бандата беше известна и с кървавите си заплахи - рязане на уши и пръсти.

От цялата група, присъди за отвличанията получиха само половината от членовете й и то не за всички присъди бяха отвличанията. Най-лекото наказание за похищенията беше именно за Гребеца, който отнесе 10 години затвор, защото пропя пред разследващите. Йожи, Културиста и Релето трябва да лежат по 18 г. Братята Лебешковски получиха условни присъди, но не за отвличане, а за незаконното оръжие и патрони, открити в дома им. Абсолютно оправдани бяха Павел Петков и Цветозар Славчев.

Пороците на разследването

Арестите на групата бяха гордостта на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Чудно защо, при положение, че не само, че не се доказаха всички отвличания, защото доказателства нямаше, но и никой не попита къде са парите от откупите - общо около 5,9 млн. лв., платени от отвлечените за свободата си. За толкова години разследващите не успяха да намерят нито една стотинка от тях, което е поредното доказателство за посредствената работа на МВР и прокуратурата по случая. А половината от "Наглите" се разминаха без присъди за отвличанията. Отново заради липса на доказателства. Обвиненията към съда в подобни случаи са не само безпочвени, но и възмутителни. Защото, макар съдът да има правото и задължението да събира доказателства в рамките на процеса, то основната тежест за това пада на плещите на разследващите. Как съдебният състав може да събере доказателства няколко години след престъплението, ако МВР и прокуратурата са спали до тогава? За съжаление, истината е, че очевидни престъпления остават недоказани много често заради посредствеността и некадърността на разследващите. Примери за това - много, но за тях друг път.

Няколко думи за затворите

В крайна сметка присъди по делото срещу "Наглите" имаше - справедливи или не, леки или тежки - това е въпрос на гледна точка. Изненадана съм обаче, че "Наглите" още не са се сетили да осъдят България в Страсбург заради нечовешките условия в затворите, за които всяка година излизат доклади не само на БХК, но и на ред други правозащитни организации. И ако го направят, ще са в пълното си право да получат немалко обезщетение. Затворите освен това в България, едва ли са мястото, което предразполага за "поправяне" провинилите се членове на обществото. Действително много от затворниците се разкайват за стореното, но причините за това едва ли се коренят в пребиваването им зад решетките. Колкото и да е абсурдно, склонна съм да вярвам, че по-скоро се е пробудила заспалата им съвест.

Всъщност, всеки, който е влизал в затвор, макар и за 2 минути, е забелязал, че това е място, в което се учиш да оцеляваш. А много често оцеляването вътре е свързано с други престъпления или нарушения - вкарване на непозволени вещи, търговия с наркотици и ред други неща, за които надзирателите си затварят очите. Или пък съдействат. Свободното време пък се уплътнява с четене на закони и в писане на жалби до съда и комисиите по помилване. Или пък с работа, за да бъде излежана по-бързо присъдата. А много по-често времето се прекарва в обмяна на опит между осъдените и осъвършенстване на престъпния потенциал. И за всичко това става с наши пари - на данъкоплатците.

Трудно ми е да си представя, че Гребеца е закопал хилядарките в глинено гърне в двора на баба си и сега чака да излезе от затвора, за да харчи парите. Всъщност тази хипотеза звучи едновременно и нелепо, и съвсем основателно и сериозно. Но дори и така да е, Гребеца и останалите от групата рано или късно ще излязат от затвора. Поправени или не. И това е съвсем в реда на нещата, защото една присъда има и начало, и край. Такава ни е съдебната система.

Истината за порочния кръг

Няма нито един застрахован от престъпление. Всеки може да стане жертва на грабеж, катастрофа или убийство. Всеки ден. На всеки от нас може да се наложи да се сблъска със съдебната система и да стане жертва за втори път - делата се влачат с години, понякога се прекратяват, понякога няма доказателства.

Да си представим обикновен грабеж посред бял ден. Жена остава без обеците си пред жилището си в София, но успява да разпознае нападателя си. Как да подаде жалба срещу него, като присъдата му по закон може да бъде не повече от 5 години? Ако признае вината си - около година, а при добро поведение излиза от затвора само след няколко месеца. Ако изобщо влезе зад решетките. Как да потърсиш справедливост при положение, че шансът да те намерят и накажат за това по-късно е твърде реален?

А ако не подадеш жалба как ще бъдат наказани виновните? Как можем да настояваме съдът да ги прати в затвора? И как можем да засипваме магистратите с обвинения, че са чели леки присъди? Нали присъдите се определят от законодателя, а той е в Народното събрание и се избира от всички нас. Законите, които съдът прилага, се коват от депутатите. А колко от българите гласуваха на последните избори? Според ЦИК - 3 682 151.

Ами това е демокрацията в България.