На 14 юли се навършват 222 г. от превземането на Бастилията, денят символ на Френската революция. По модела на тази революция е устроено не само днешното западно общество, по този модел се изграждаше и „демокрацията" в България. Катастрофалният завършек на българския „преход" трябва да ни накара по-задълбочено да осмислим Френската революция, да разберем логиката на процесите, които тя предизвика.

1. Кой извърши революцията. В една брошура „Що е третото съсловие?", написана в навечерието на събитията, небезизвестният абат Сийес заявява претенцията на „третото съсловие" да господства в обществото. Не трябва да се залъгваме, абатът няма предвид нито селяните, нито дребните собственици, а само най-заможните представители на буржоазията. В предреволюционна Франция това са преди всичко забогателите от търговията с роби корабопритежатели и изкупвачите на данъци, т.е. представителите на спекулативния капитал. Тези барони на парите разполагат и със свои тайни организации - масонските ложи. Най-голямата от тях, Великият Ориент на Франция, се оглавява от Орлеанския херцог, крупен собственик и претендент за престола, и... прадядо на нашия Симеон Фердинандов.

Анатомията на политическото действие на спекулативната олигархия се разкрива на „14 юли", деня на превземането на Бастилията. На 11 юли кралят уволнява финансовия министър Некер, крупен швейцарски банкер. Още на другия ден в градините на Пале-Роял, наследственото имение на Орлеанския херцог, Камий Демулен, също член на ложата, подстрекава тълпите към революция. За съвременните историци няма съмнение, че 14 юли е организиран в Пале-Роял от хората на херцога. То и никой не го е криел.

В новосформираното Национално събрание привържениците на революционното действие (на първо място либералите Сийес и Мирабо и чак след това Робеспиер, всичките масони) застават отляво на председателя на събранието - посоката към Пале-Роял, неприкрит намек, че натискът от там ще продължи. Оттук и етимологията на понятието „левица", свързано с революционността, което, както ясно се вижда, води началото си от либералната (т.е. свободолюбива?) масонски организирана, крупна търговско-финансова буржоазия.

Въпрос на демагогия и невежество е, че съвременните последователи на тази линия (днешните либерали), наричат себе си десни. С две думи от народа на 14 юли няма голяма следа, няма такава и от борбата за свобода. При „превземането" на Бастилията (символ на тиранията), охранявана от шепа нестроеваци, добил свобода един единствен „борец срещу потисничеството" - прочутият Маркиз дьо Сад?!

2. Възникване на идеологиите и модерната политика - Стремейки се да унищожи старото общество, търговско-финасовата олигархия въвлича народа в политиката. Което не значи, че той е станал творец на историята. Просто новите елити ще трябва да се съобразяват с масите и да действат чрез тях. Олигархията ги вдига на борба с лозунга „свобода, братство и равенство", формулиран все в тия масонски ложи и създава своя идеология - либерализма. При него отделната личност стои над обществото и не е подвластна на никакви морални (тоталитарни) правила.

Най-изтъкнатият теоретик на либерализма, Бенжамен Констан, ще претендира за правото на собственика да злоупотребява със собствеността си. Обществото, на свой ред пък, лишено вече от морал, няма нужда и от държава. Тя е „нощен пазач", „минималната държава" и т.н. Целта е да насочи активността на хората в желаната от управляващите посока. В този смисъл модерната политика, която води началото си от 1789 г., в голяма степен е изкуство на манипулацията.

Достатъчно е, например, да погледнем малко по-критично на официалните рапорти за убийството на Кенеди (1963), а и не само на тях, за да усетим, как реалният процес, противно на привидно логичното му обяснение, е ръководен от скрита и нетърпяща възражения сила. За тези, които ехидно ще изкривят устни: „теория за конспирацията", ще цитирам думите на същия този, загинал в борбата с олигархията президент: Затова по целия свят се противопоставяме на монолитна и безскрупулна конспирация, която разчита на тайни средства за разширяване на своето влияние. (из реч произнесена на 26 април 1961 в хотел „Уолдорф - Астроия" в Ню Йорк). И да припомня за тези, които не са се занимавали с логика: хипотеза е логическа конструкция, целяща да обясни дадени факти от действителността, а теорията е хипотеза, потвърдена от фактите.

3. Конституционното устройство. Либералните идеи намират отражение в изготвеното конституционно устройство на революционна Франция, което трябваше да защити господството на спекулативния олигархичен капитал. Новата конституция се изразяваше в два основни прокламирани принципа: разделението на властите и правата на човека. „Общество, в което правата не са гарантирани и разделението на властите не е установено, няма конституция" се казва в приетата на 26 август 1789 г. Декларация за правата на човека и гражданина.

Принципът на разделението на властите, възникнал в Англия, цели разделението на властта между представителите на различните съсловия и ликвидиране суверенната власт на краля. Когато аристокрацията слиза от обществената сцена, този принцип запазва един смисъл, подриване на легитимната суверенна власт. Спекулативният капитал няма интерес от съществуването на суверенна власт, а от феодалното й разпокъсване. Така парите установяват безразделната си власт и никой не може да се противопоставя на олигархията, която действа подмолно.

Българското общество добре познава действието на този принцип. Конфликтът президент-правителство намери проява в двубоя Желю Желев - Филип Димитров, а последните две години в отношенията Георги Първанов - Бойко Борисов. Богомил Бонев враждуваше с главния прокурор Татарчев, а Цветан Цветанов със съдиите. И това ако е ефективност...

Що се отнася до Декларацията за правата на човека и гражданина, тя си остава само една формална система от високопарни заявления, чиято безсъдържателност не остава скрита дори за съвременниците. „Свободата е само празен призрак, когато една класа хора може безнаказано да обрича другата на глад - ще каже Жак Ру на 23 юни 1793 г. от трибуната на Конвента. - Равенството е само празен призрак, когато богатият чрез монопола разполага с живота и смъртта на своя себеподобен". Нима бе по-различно у нас в последните 20 години. Нима различните монополи - ток, вода, парно, телефони не ограбваха безогледно българина? Къде е правото на безплатно образование, на безплатно здравеопазване, къде е свободата на печата и медиите изцяло владени от спекулативния капитал. Българската „демократична" конституция

4. Разрушителният характер на Френската революция. Френската революция се отличава с изключително разрушителен характер. От тази кървава нечистотия няма да излезе нищо добро, казва Жозеф дьо Местър. Ето фактите. В революцията и породените от нея войни загива 5,5% от населението на Франция, при 3,5% в Първата световна война, най-тежката, която Франция е водила. Революцията предизвиква упадък на индустрията и търговията, Франция изостава далеч зад Англия, а през втората половина на XIX в. е задмината и от Германия. Съответно френската култура губи водещата си позиция в Европа и света.

Откъде идва този разрушителен характер. Можем да го извлечем от дълбоко егоистичния интерес на възхождащата олигархия, липсата у нея на национално чувство, стремежът и да се обогати за сметка на останалите. От национализацията на църковните имоти следва конфликта с църквата и нейното разрушаване (дехристиянизацията), оттук пък конфликтът с религиозните селски маси, геноцидът във Вандея. Необуздания стремеж към печалби поражда и завоевателните войни, разорили Европа.

5. Алтернативата - Така необходимата ни алтернатива трябва да търсим в модел, отхвърлящ основните принципи на либерализма и Френската революция. На обществото е необходима силна суверенна власт в лицето на управляващ президент. Положителна роля би изиграл сенат от независими и авторитетни надпартийни личности, уравновесяващ парламентарните емоции.

На формално изброените в конституцията „права", трябва да се противопоставят правата, извоювани в борбата с олигархията - безплатно и качествено образование, безплатно и ефективно здравеопазване, правото на народа на собственост над структороопределящите отрасли в икономиката, национален суверенитет и закриване чуждите военни бази, независима външна политика.

За да се постигнат тези цели хората трябва да преодолеят налаганите им различия и личността да се подчини на моралния кодекс и националния интерес. Трябва да бъде ликвидиран затвореният характер на съдебната система, чрез въвеждането на съдебното жури и изборност на прокурорите. И, естествено, спекулативният капитал трябва да бъде унищожен.