"Опасно мръсен въздух в 11 български града", "София в топ 3 по най-мръсен въздух в света", това чуваме откакто времето застудя, паднаха мъглите и стана очевидно какво дишаме. Всъщност напоследък нищо друго не виждаме, толкова плътна е сивата завеса.

През изминалата седмица Столична община обяви, че въвежда превантивни мерки - безплатни буферни паркинги на метрото и проверки на инспектората и полицията по строителните обекти и транспортни артерии за нерегламентирано изгаряне. В "Красна поляна" и "Слатина" започна кампания за безплатно поставяне на филтри на комините на домовете, които се отопляват чрез изгаряне на дърва и въглища. Софийска община беше подхванала и инициатива за подмяна на старите печки, но покрай пандемията, намеренията изпаднаха в летаргия и бяха отложени за догодина.

Кой и как мери нивата на замърсяване в столицата?

В София има две системи за измерване на нивата на замърсеност на въздуха. Общинската система включва 6 измервателни станции за фини прахови частици (ФПЧ10), данните от които постъпват в Изпълнителната агенция по околната среда и водите към ресорното министерство. Разположени са в "Младост", "Дружба", "Надежда", "Хиподрума", "Павлово" и в района на "Копитото" на Витоша. Резултатите от измерванията се публикуват в ежедневни бюлетини, с отчети на всяко тримесечие.

Миналия четвъртък четири от шестте станции "светнаха в червено" заради изключително високите нива на замърсеност в "Павлово", "Хиподрума", "Надежда" и "Младост". Най-зле са в "Павлово", където допустимите нива на замърсяване са надвишени три пъти, в "Дружба" показателите са "на ръб".

Втората система включва над 300 сензора на неправителствената доброволческа организация AirSofia.info. Техните станции са разположени из целия град и предоставят моментни данни за нивата на замърсяване. При допустима концентрация на ФЧП 10 50 µg на кубичен метър техните сензори отчетоха нива над 100 µg на 1 куб. метър. Сред най-замърсените са районите "Овча купел", "Красна поляна", "Хладилника".

В същия ден, с три пъти по-мръсен от допустимото въздух са още 11 български града.

Основните замърсители на въздуха в градовете са отоплението на дърва и въглища, трафикът и индустриалните предприятия. Когато към картината добавим липсата на вятър, а в столицата и обстоятелството, че градът е разположен в котловина, челните места в негативната класация на Европа и света са ни сигурни.

Къде сме всъщност?

Световната здравна организация има строг лимит на максимална концентрация, според който само четири държави в Европа - Естония, Финландия, Исландия и Ирландия - са в нормата. Ние сме в челото по мръсен въздух в компанията на Хърватска, Чехия, Италия, Полша и Румъния.

Според данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие средната годишна концентрация на ФПЧ10 в България е най-висока в ЕС. Същата организация е изчислила, че ако успее да се пребори със замърсяването, страната ни може да увеличи БВП с 1,7%.

Как убива мръсният въздух?

Мръсният въздух е причина за преждевременната смърт на над 400 000 европейци всяка година. Заключението е от доклад на Европейската агенция по околна среда. Мръсният въздух отнема над 2 години и половина от живота на хиляди българи незабелязано, смятат експертите.

По данни на сдружението "Въздух и здраве" годишно в страната ни от заболявания, причинени от мръсния въздух, преждевременно умират над 8500 души. Повече от тези, които загиват при автомобилни катастрофи. Мръсният въздух предизвиква най-често хронични проблеми - високо кръвно, хронична обструктивна белодробна болест, инсулт и инфаркти.

В ситуация на пандемия обаче жертвите са много повече.

Петнадесет процента от всички смъртни случаи в световен мащаб, свързани с COVID-19, могат да бъдат приписани на дългосрочното излагане на замърсен въздух, според международен екип от учени, ръководен от изследователи от Германия. Резултатите от проучването им бяха публикувани преди месец в сп. "Кардиоваскюлър рисърч", а оценката е направена от специалисти от института "Макс Планк" за химия, Харвардския университет и кипърския Център за климатични и атмосферни изследвания и е базирана върху анализ на замърсяването и данни за коронавирусната пандемия.

Според изследователите смъртните случаи, свързани както с COVID-19, така и със замърсяването на въздуха, представляват "потенциално предотвратима, прекомерна смъртност". Излагането на замърсен въздух влошава съпътстващите заболявания, които могат да доведат до фатални последици за здравето при вирусна инфекция.

"В случай че вече имате сърдечносъдово заболяване, замърсяването на въздуха и коронавирусната инфекция могат да създадат проблеми, които да доведат до инфаркт, сърдечна недостатъчност и инсулт", казва съавторът на изследването Томас Мюнцел от университета "Йоханес Гутенберг" в Майнц, Германия.

Над една четвърт от смъртните случаи, свързани с коронавируса в Азия, могат да бъдат приписани на замърсяването на въздуха, изчисляват изследователите, в сравнение с 19 процента в Европа и 17 процента в Северна Америка.

7 милиона души по света умират от мръсния въздух всяка година, сочат данни на СЗО.

Въпреки призивите на организации и учени за последователна политика в опазването на околната среда, резултатите до момента са обезсърчителни. И ако в ситуация на пандемия светът вижда надежда за унищожаването ѝ във ваксините срещу COVID-19, които са в последна фаза на изпитвания, борбата с мръсния въздух изглежда обречена. За мръсния въздух ваксина няма, а и никой не планира създаването ѝ.