Въпросът за Пеевски „Кой" ще продължава да кънти

Въпросът „кой" като дамоклев меч увисва над главите на всеки, който по един или друг начин се е докоснал до казуса „Пеевски". След като толкова време изпълнителната власт и лидерите на подкрепящите я БСП и ДПС гузно отказаха да си признаят, кой е предложил медийния бос със стремителна съмнителна кариера за шеф на контразузнаването, сега предстои конституционните магистрати да се обясняват, кой (или какво, или колко) ги накара да (не)вземат странното решение, да оставят Д.П. в парламента.

С това не-решение те на практика върнаха топката в полето на Народното събрание, което оттук нататък ще се бори с класическия въпрос „Что делать?", Защото внушенията, че в Пеевски може да заговори съвестта и отговорността и собственоръчно да подаде оставка е загубена кауза. Доказа го и гневното му писмо до Конституционния съд.

И ако поведението на маститите юристи в КС може да се приеме като хитро отиграване на трудната ситуация, то мотивите, с които се аргументираха са меко казано странни.

На първо място - според шестима магистрати нямало пречка за месец Д.П. да съвместява длъжността председател на ДАНС и работата на народен представител. Така на практика игнорираха конституционните текстове и се позоваха на закона за конфликт на интереси.

Наистина, такова интересно тълкувание е допустимо... ако приемем, че контраразузнаването е търговско дружество или фирма. Защото текстовете на закона предвиждат такъв междинен период, поради времето, което е необходимо на избран народен представител да прекрати регистрацията си в управителни съвети или бордове. Назначаването на председател на ДАНС става факт в момента на избора му от НС. Така на практика възниква ситуация на несъвместимост. Което явно не устройва магистратите. Или онези, които диктуват решенията.

Друг странен мотив е, че ако Пеевски напусне парламента, това би навредило на избирателите му - силно политически оцветен мотив. Независимо, че от ДПС контрират да са повлияли решението, защото нямат свой представител в КС. Може би конституционалистите ще заявят, че изборът на медийния бос за шеф на контраразузнаването също е против интересите на избирателите му.

Странностите продължават - петима съдии се солидаризират с твърдението на ГЕРБ, че клетвата на Пеевски като шеф ДАНС и последващите му действия - работни срещи, достъп да класифицирана информация, медийни изяви - са несъвместими с депутатстването, един директно е на мнение, че в правния мир изобщо не съществува народния представител Пеевски, а редовно избран председател на агенцията, един е на мнение, че делото е недопустимо. Тези разминавания в становищата на магистратите остават впечатлението, че тези хора четат някакви различни конституции. Или една - но като Дяволът евангелието. Нагаждайки нормативни тестове не по буквата на закона и дори не по съвест, а така, че да се получи желания резултат.

Не-решението на КС разкрива и още една странна страна на патологичните зависимости между отделните власти - както е видно от вчерашния ден е поразила и най-независимия на хартия орган. Двама магистрати, които имат желание Пеевски да продължи колоритните си изяви от парламентарната трибуна са „хора" на президента Първанов, един е излъчен от наследника му Плевнелиев, един от съдебната пвласт, по един от парламентарната квота - ГЕРБ и Тройната коалиция.

Което навява на мисълта, че медийният бос и кръговете около него дърпат конците съвсем не само на една политическа сила. И дори са в състояние да разделят мненията на магистрати, излъчени от една и съща парламентарна сила - ГЕРБ, известна доскоро с монолитността: единият смята, че трябва да остане депутат, другият се произнася за недопустимостта на делото и на практика бламира питането, внесено от „нейната" партия.

Мешавицата е толкова здрава, че дори изникват въпросчетата, дали пък някои съдии от КС не са спомогнали за това не-решение с цел реанимиране на позамрелите протести...

Странните мотиви на конституционните съдии и възможността Пеевски да се върне в парламента незабавно доведе до вълна от протести, които ескалираха в опасно напрежение, на каквото не бяхме ставали свидетели от Нощта на „белия автобус".

Когато хората излизат на улицата, възмутени от едно скандално политическо назначение - това е нормална гражданска реакция. Но когато ситуацията е доведена до критична точка и сблъсъци между протестиращи и органи на реда, когато има опити за посегателство срещу кортежа на законно избрания премиер като реакция на решение, (не)взето от магистрати, призвани по закон да пазят Конституцията - това е симптом за тотално разпадане на държавността.

Тук ще отворим една скоба - през лятото хората излязоха на улицата, защото Пеевски бе назначен за шеф на ДАНС. Вчера - защото отново може да стане депутат. Въпросът към будната „спонтанна" гражданска съвест - защо никой не бе на площадите, когато той се закле като народен представител?

Дали Пеевски ще се върне в парламента предстои да разберем. Ако се има предвид огромното му желание да се легитимира в реалната власт - най-вероятно поне ще опита. В това Народно събрание от първия ден се появи в съвсем различна роля от онази, в която бяхме свикнали да го виждаме в предходния. А от писмото му до КС е очевидно, че е страшно недоволен, че постът на контраразузнавач №1 му се изплъзна.

Самата хипотеза, че това може да се случи обаче вече изкара на улицата не младите и красивите, а гневните и агресивните.

С едно отговорно, конституционно мотивирано решение висшите магистрати можеха да предотвратят това. Но те предпочетоха да им се наложи да увъртат на поредния въпрос „Кой?" и да поставят в „черния списък" на гражданите още една институция, която поради специфичната си дейност бе малко встрани от общественото внимание и се ползваше със стабилно доверие.

И тук след „кой" е логично да се запитаме - „защо"...