Максимата, дошла от дивия период на страната с неограничени възможности и с англосаксонска правна система: "По-добре дванайсет да ме съдят, отколкото шестима да ме носят", е на път да се превърне в елемент от българското ежедневие. И не е бедата в това, че един законопослушен представител на най-благородната професия реши да вземе в свои ръце "правосъдието". Не е прецедент, че обществото - разбрало, недоразбрало - скача в негова защита и се опитва да диктува извънредни промени в законодателството.

Страшното е, че и докторът, превърнат от обстоятелствата в убиец според закона, и неговите защитници (а дълбоко в себе си и онези, които го укоряват) вече не вярват в държавата. В нейната способност да защити техните права, закрепени в Конституцията: гарантира живота и достойнството на гражданите - чл. 4 (2), и неприкосновеността на частната собственост - чл. 17 (3).

И как да вярват, като след трагичния случай в Нови Искър се разбра, колко хора (хора ли?) с влезли в сила присъди се разхождат на свобода. Сред тях извършители на тежки криминални деяния, рецидивисти с множество присъди. Но един лекар, нарушил закона, за да прекрати извършващо се посегателство срещу собствеността му, остава три денонощия в ареста. Не се е обадил на 112? Не се ли бе обаждала на този телефон в деня преди да бъде застреляна от бившия си съпруг Елена Василева. Не бе ли подавала сигнали в прокуратурата. А колко възрастни хора така и не дочакват патрула в отдалечените населени места. Насилени, убити жестоко за левчетата от мизерните пенсии и буркан туршия. Полицията като правило пристига като регистратор и обикновено е съпроводена от неизбежния съдебен медик.

Държавата е голям длъжник на народа си. В сферата на сигурността това е особено болезнено. Реформата в МВР така и не се случи. За реформа в съдебната система вече не бива да говорим, след като настоящият трудоустроен на поста правосъден министър отдавна (като най-непопулярен председател на Народното събрание) я обяви за финализирана. Законодателството се пише на коляно от непрофесионалисти. Особено в този парламент, който разполага едва с 29-има правници. Но един грях, трупан години, не се ревизира с прибързани управленски решения.

Тук манталитетът на премиера отново си каза думата. Заглавие: "Променят НК за самоотбраната по нареждане на Борисов". Дали не сме го гледали това? Искате пари - взèмете тези 100 милиона. Нещо не ви харесва Гинка - сега ще я привикам и ще я инструктирам. Не искате Истанбулска конвенция - няма конвенция. Искате магистрала до Видин - ето ви я. Добре че народът е скромен в исканията си - утре като сỳщи Илон Мъск Б.Б. щеше да изстреля в стратосферата Лиляна Павлова да присъединява тъмната страна на Луната към Евросъюза.

Но всяко аматьорско скорострелно посегателство върху углавното законодателство в частта за неизбежната отбрана е изключително опасно. И не поради простолюдното обяснение, че като поканиш комшията на ракия и се скарате, може да го гръмнеш, пък той после да обяснява, че не се е самопоканил с взлом. Просто хората, на които им е омръзнало от набези на крадци, виждайки все по-широко отворената портичка в закона - самият който, както казват шопите, е врàта у Софийско пòле - ще се хванат за пищова или двуцевката. И понеже българският режим за придобиване и притежание на огнестрелно оръжие все още е доста рестриктивен, то най-често стрелялото ще е нерегламентирано. И ако си отбранявал живота си, имота си в рамките на закона, ще си тръгнеш свободен, ако си надхвърлил мярата - с риск да отлежиш 5 години, то за незаконно оръжие може да си получиш пълните предвидени в НК 8 лета... Разбира се, оставяме настрани въпроса как се живее с мисълта, че си отнел човешки живот. Та бил той и живота на крадец, насилник, непрокопсаник. Но това са лични преживявания.

Помните ли телевизионния водещ Хауръд Бийл от шедьовъра на Сидни Лъмет "Телевизионна мрежа" - "Вбесен съм и вече няма да търпя!". Това искаха да кажат хората от Пловдив, София (без дежурните протестъри), Сливен, Стара Загора. Искайки промени в законодателството, те нямаха предвид онова, което прозряха някакви патриоти, псевдоюристи и други милитаризирани самозащитници. Не искаха закони, които да разрешават да стреляш на месо дори когато някой натисне по-нервно звънеца на входната врата. Не искаха картечница във всеки блок. Оръдие във всеки селски двор. Най-малко са искали законодателството да бъде реконструирано под вещото ръководство на вътрешния Радев и правосъдната Цачева. И техните работни групи.

Те искаха държавата, нейната полиция , прокуратура, съд просто да си вършат работата, за която им се плаща. За да не се налага един доктор да постъпва като герой в долнопробен криминален сериал, да стреля, да събира гилзи и заличава кървави следи. Да се оплита във версии и лъжи. В каквито - да не забравяме - налази до уши и държавното обвинение след необоснования му арест. Хората искат правосъдие. Не улично, не саморазправа. Справедливост. Държава. Законопослушание. От всички.