Ако Алексей Петров е прав за нещо, то е за едно - операция „Октопод" е политическа. Засега по никакъв начин неговия арест и задържането на компанията му от съучастници не може да се изтълкува като очаквано тържество на правосъдието.

За душевния и битов комфорт на лицето, което изплува в публичното пространство като Трактора, доста дълго и старателно се грижеха управляващи от всички цветове на дъгата. Едва ли защото им е бил само симпатичен.

Няма премиер от Костов насам, чието име да не се свързва по един или друг начин с фигурата „с нееднозначна репутация". Ексглавен прокурор, шеф на контраразузнаване и ръководител на родното ФБР също фигурират сред хората, които могат да попаднат в списъка на засегнатите от най-сигурното от престъпленията, за които са повдигнати обвинения срещу Петров - търговия с влияние. Борисов също не би могъл да се отрече от близки срещи с въпросния в недалечно минало.

Ако Питър Мас и впоследствие Сидни Лъмет направиха от нюйоркското ченге Франк Серпико (Ал Пачино) най-популярният киноагент под прикритие, то българските политици не без съдействието на медиите превърнаха Алексей Петров в единствения български агент под прикритието на светлината на прожекторите.

Без съмнение бившата барета знае как да употребява наученото през годините си в Държавна сигурност. Как един или друг субект може да бъде поставен в зависимост. Но в същото време и той е бил обект на употреба. От хора, които официално не са минали суровата специална школа, но явно са натрупали подходящия опит, докато са се отърквали в нейни представители. Я като доносници, я като явочници. Двете страни разиграваха партиите си във взаимноизгоден гамбит.

И съвсем не е излишен въпросът, защо след като толкова години въпросният Петров е ползвал я политически чадър, я дъждобран, родните Старски и Хъч, Холмс и Уотсън не са се намесили докато единия бе главен секретар на МВР, а другият - дясната му ръка. Сега се сетиха.

Или в един момент Трактора налази в чужда нива. И някой поиска да го осветли и в друга светлина, различна от онази, в която го разгласи оправдания по случая Румен Петков.

Разбира се, и тук управляващите (разбирай Борисов) се постараха с многоходова комбинация да избият максимално количество зайци с един куршум. Екшън клипа за задържането на Петров и „октоподчетата" получи подходяща медийна разгласа.

Американските и европейските партньори дружно изпляскаха с ръце за поредния успех в борбата с организираната престъпност и възпяха авангарда й (Б.Б и Ц.Ц.).

Някои нелоялни към настоящото управление политици гузно се присъединиха към овациите, други изпитаха известно притеснение за своето бъдеще. Особено онези, които са чели материали от ДАНС без необходимата за целта компетенция.

Много вероятно политическият момент за този мощен удар срещу българската мафия е избран вярно. Може би, когато преди време от конкуренцията бяха атакувани два клуба за компаньонки в столицата и имаше пострадали му е било рано.
Когато за източването на „Кремиковци" се водеха дела и дела - също.
Когато срещу Петров през 2002 бе извършено покушение - пак.
Когато справки от агенцията за сигурност се разлитаха из медии и пресни политически партийки като от пресслужба - отново. Явно сега ситуацията е назряла. По ленински: днес е рано, утре ще е късно.

МВР обаче с характерната си деликатност на слон в стъкларски магазин навърза обвиненията срещу Петров и компания като свински черва. Остава усещането, че на посоки е отварян Наказателния кодекс и където е боднало пръстчето, там е открито обвинението. Нерде проституция, нерде „Кремиковци", нерде политическо влияние, рекет и пране на пари. В списъка липсват само разпечатки от разговори на Трактора с Осама.

И всичко подкрепено единствено от свидетелски показания и обосновано предположение за извършване на престъпления. И новоизлюпен юрист от Югозападния би казал, че подобни обвинения без сериозни преки, а не косвени доказателства трудно биха издържали в съдебна зала. А когато между редовете на свидетелските показания се мерне и думата „слухове", работата започва да намирисва сериозно.

За Алексей Петров се знае, че е човек с много лица. По-скоро роли. Но „Октопод" не е неговия моноспектакъл. Ако той има интерес и проговори, не едно или две познати лица ще изпълзят из-зад кулисите.

А нищо чудно и пушката от първо действие да гръмне. И авторите на сценария трябва да се замислят дали когато пишат репликите, не отреждат на поредната си постановка съдба на турски сериал: епизод първи - братя Маринови, втори - Златко Баретата, трети - братя Галеви, „Наглите"... Сто петдесет и първи - „Двайсет години по-късно": Трактора.

Много години емблематични обвиняеми се разхождат от следствения арест до „храма на Темида" и делата им не са мръднали от онези обосновани предположения, заради които можеш да поостанеш зад решетките с постоянна мярка, но не можеш да влезеш в затвора за дълъг срок. Защото съдът иска доказателства, а не съмнения. Още по-малко - съмнителни показания на още по-съмнителни свидетели.

Ако бе крал скрап от металургичния гигант с каруца, ако бе контролирал проституцията на Околовръстното и рекетирал мургавите цигаропродавачки на Женски пазар, можехме сериозно да се притесним за съдбата на задържаното лице Петров - Трактора. Но той е търгувал с влияние. Това е сигурно. Не го е купувал. Продавали са му го.

И за всички, които освен влиянието си на един или друг властови етаж, са продавали и съвестта си, е по-удобно октоподът да пусне в ход мастилената си защита. И отново всичко да остане в рамките на обоснованото предположение. А делото - в архив.