Юлиан Попов е виден либерален говорител. От най-видните. И не разбирам защо трябва да му се хващаме на провокациите и да ги превръщаме в тема за обществен дебат. По повод онзи финансиран от държавата проект, в който транссексуални позират като модели от картини на Майстора, за да създадат изложбата "Другите българки", Юлиан Попов сподели отдавна напиралото в него мнение за Владимир Димитров: провинциален художник, посредствен творец без финес и "вдъхновяващо креативно изкривяване", на когото не достига духовитост дори да бъде Азис или Слави Трифонов, и което е най-важното - Майсторът не бил популярен в чужбина. Ето го типичното глобалистко мислене - дадено творчество е ценно, не когато е харесано и признато от онези, за които е създадено, а когато е получило признание от целокупното абстрактно човечество, за което още никой не е успял да даде приемлива дефиниция. Да, Владимир Димитров не е Кристò и това само по себе си си е национален срам. Само че аз не разбирам друго. Излиза, че Майстора е некадърник и затова е допустимо да се правят такива вариации върху него като "Другите българки". Демек, ако беше някой гениален творец и най-вече признат в чужбина, тогава някак пò не върви картините му да се пресъздават с транссексуални, така ли? Нима транссексуалните са някакви хора втора ръка, които могат да пресъздават творчеството единствено на треторазредни посредствени провинциални художници, които дори Азис и Слави Трифонов не могат да бъдат? Тоест, оставете ги да правят каквото искат - Майстора е посредствен художник и не си заслужава да бъде защитаван като някоя национална ценност. Тоест все пак имаме скрито признание, че проектът "Другите българки" осквернява творчеството и името на Майстора, а не го доразвива, възвисява и разглежда от различен ъгъл. Така ли? Дали това е достатъчно политкоректно?

Разразилият се по повод коментара на Юлиан Попов обществен дебат за стойността на Владимир Димитров - Майстора е класически пример за изместване на темата. В случая изобщо не ни интересува духовно-естетическата стойност на Владимир Димитров. Следва да говорим не за нея, защото това е съвсем друг разговор (на мен Майстора също не ми харесва), а за духовно-естетическата стойност на проекта "Другите българки". Това че транссексуалните модели и организаторът на събитието се упражняват именно върху Майстора, е до голяма степен случайност, можеше да е всеки друг. Но пък я да пофантазираме. Транссексуалните спокойно можеха (особено ако държавата дадеше достатъчно пари за костюми и реквизит) да се снимат като мадони от картините на ренесансови автори. Мелиса (бивш Тихомир от "Фермата") можеше да пресъздаде "Мадона и цвете" ("Мадона Беноа") на Леонардо да Винчи и тогава какво щяха да кажат Юлиянпоповци - че Леонардо е посредствен провинциалист от калибъра на Азис и Слави Трифонов, дето не го познават в чужбина?

Защо изявите на подобни творци трябва да имат чак такава стойност, че държавата да ги финансира? Хайде, качествата на Майстора ги разбрахме, а техните какви са? Какво ни дава тази фото сесия, с какво ни обогатява, какви послания отправя? Авторът на изложбата споделя, че съдбата на транссексуалните била трагична, била като тази на жените през 19 век и те били най-сегрегираните днес. Горките! Но дори да е така, какво допринася изложбата "Другите българки", как променя нещата, как разтърсва душата на инертната публика? Дава ли някакъв естетически принос, някаква творческа концепция, развива ли българската култура?

Все съм си мислел, че хомосексуалността и транссексуалнастта са физиологични категории, а не духовно-естетически. Някой по погрешка се е родил мъж, въпреки че има душа на жена. Окей, случва се, затова си има операции и прочие. Но след операцията нека този човек да си продължи житейския и професионален път - инженер, стругар, градинар или астроном. Защо ни занимава публично с промяната на пола си. Защо единствено заради тази промяна неговото мнение трябва да има значение за нас? Така и с хомосексуалистите - да си се обичат, да си се чифтосват, да си причиняват оргазми по каквито начини желаят, но защо очакват от нас внимание и даже одобрение? Защо и тяхното мнение по културни, философски и художествени въпроси трябва да има значение? Те да не са някаква нова порода, някакво ново еволюционно стъпало? Мнението им, разбира се, има значение, но като на личности, независимо от сексуалната им ориентация. Сексуалната ориентация не е сертификат за нищо друго, освен за сексуална ориентация.

Изглежда обаче ЛГБТИ са някакъв специален еволюционен и социо-културен продукт, защото официалните власти до такава степен са се ангажирали с тяхната защита и лансирането на идеите им, че вече имаме съдебни дела срещу политици заради това, че са цитирали Библията в защита на традиционното семейство, с което са накърнили ЛГБТИ чувствителността. Оттук за сетен път виждаме срещу кого и срещу какво се води голямата битка - срещу християнството, защото неговата истина много пречи на либерално-глобалистичния тоталитаризъм, който се е амбицирал да се превърне в нов световен ред. Може да звучи твърде общо и конспиративно, но за съжаление, това е положението, нищо ново под слънцето. Вижте дори само сектите и лъжеученията. Те не враждуват помежду си, защото по принцип са едно и също - човекобожество вместо богочовечество, своеволие, сатанизъм. Ако лъжеученията организирано воюват срещу нещо, това е християнството. А какво е джендър теорията, ако не лъжеучение?

В случая Юлиан Попов, дето толкова го коментираха миналата седмица, няма никакво значение - просто поредният изтъкнат либерален говорител. Няма значение и Владимир Димитров - Майстора. В конкретния случай има значение единствено какво ни казва този "творчески" проект - "Другите българки" - накъде ни води, какви духовни селения отваря пред нас. За това трябва да говорим, а не дали Майстора бил признат колкото Кристò и ако не, то какво следва от това. И най-важното: какво показва държавата, заставайки финансово зад такива проекти. Че вече имаме нови ценности, че вече имаме някакъв друг национален идеал? Ако е така, дайте да ги видим какви са - може пък и да не ни харесат. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.