Борисов може да си позволи да не присъства на политическото погребение на управлението си. Навик? Вече два кабинета на богоравния приключват жизнения си път от синдрома на преждевременна смърт. Самоувереност? Знаем приказката за кучетата и кервана. По-скоро натрапчива идея - парламентът на Неговата държава е безгласна буква, масовка от безделници. Собствените му беквокали са пионерчета - "Винаги готов!", сътрапезните патриоти - на къса каишка, "Воля" няма да царува никога и ако не иска да пасе патки ù остава средната част от народната мъдрост.

И министър-председателят на държавата, за която европейските политически метеоролози пишат "Облаци от корупция висят над България..." (The Guardian), не си дава труда да уважи вота на недоверие към третото му все по-очевидно неуспешно управление. По темата корупция.

Преди сто години на 5 срещу 6 януари 1918 матросът анархист Железняков разпръсна Учредителното събрание в Таврическия дворец в Петроград с думите "Караулът е уморен!". Така за 70 години сложи кръст на надеждата, че в Съветска Русия може да има парламентаризъм.

"Премиерът Борисов има важни международни срещи и затова не може да дойде в парламента..." С тази реплика първата сред равни Караянчева погреба илюзиите, че при ГЕРБ парламентаризъм в България е възможен. И за да бъде по-красиво добави: "Уведомила съм премиера, той гледа по телевизора..." Наясно сме с надчовешките способности на Б.Б. да върши няколко неща едновременно. Но дали е дипломатично на "важни международни срещи" да се дзвериш в телевизора, от който се носят истерични крясъци и вой като в отделение за буйни луди (тук след цирковите артисти на ред да се обидят са психиатрите).

За да не е сама на барикадата Караянчева, правителствената-служба-за-замазване-на-гафове час по час информира с какво точно е зает в момента премиерът (пропускайки физиологичните потребности). Бегъл прочит сочи, че не е гасил пожара на нов световен конфликт, не е спасявал планетата от извънземно нашествие, не е оказвал съдействие на наводнени, затрупани от лавини, взривени, обгазени и други. Дори пари на протестиращи не е раздавал. Просто протоколни срещи и телефонни разговори. Които при добро желание търпят отлагане...

А какво всъщност се случи в пленарна зала по време на "оглушителното отсъствие" на Борисов? Ами - нищо смислено. БСП влезе в битката с много хъс и енергия, с голяма амбиция. Но парата пак отиде в свирката. Атаката се получи разконцентрирана по няколко фронта едновременно, срещна яростна съпротива от управляващия многопартиен синклит (с вицепремиерско подкрепление) и накрая се затри сред "белия шум". На яве не излезе нищо, което вече не се знае. Нищо, което управляващите вече не са отричали. Въобще в обструкциите си те отдавна се придържат към балансиран подход - добре де, бялото може да не е черно, черното - бяло, ама все пак бялото може и да е малко черничко - тук-там. И естествено към основния аргумент: ние крадем, а вие не крадохте ли?

Може би опозицията трябваше да се фокусира върху корупцията само в една сфера. Иначе темата е необхватна. Защото става дума за политическа сила и нейния лидер, чието присъствие във властта условно е рамкирано от два емблематични трупа - Мишо Бирата (Михаил Михов - 2011) и Пешо Айряна (Петър Христов - 2018), където сянката на нечист бизнес, нагласени обществени поръчки и зависимости е повече от натрапчива. На фона на тези зловещи случаи (не забравяме ненавременната - или за някого тъкмо, когато трябва - кончина на бившия шеф на ГДБОП и "Митници" Ваньо Танов - 2016), "Суджукгейт", хасковските афери на Не-си-даваме-Делян, санирането и оградата на Властелина на шалтерите са си направо от подготвителната група за корупционери.

Именно хаосът в пледоариите на "обвинението" позволи на управляващите да постигнат относителен паритет на силите. Разбира се, традиционно отговаряйки на фактите с епитети, шаблони, лични обвинения. Дори с впечатляваща ретроспектива на корупционните практики, която за една бройка не запрати БСП назад във времето я към Бузлуджа, я към лозето на Габровски. На което левицата отвърна с кадрова справка за партийната принадлежност към БКП - и вие сте яли! - едва ли не на половината група на ГЕРБ...

За да не станат обеднели патриоти, хората от триумвирата правиха вятър на партията-майка. ДПС бяха умерени, защото обръчите от фирми трудно се асоциират с нимб на светци, "Воля" бяха направо чаровни с диалекта на основния си оратор Таскова, която не можа да отлепи от доизборното "картели, монополи и т.н."

Тъжна гледка бе Народното събрание в деня на вота. Че Караянчева не можа да "привика" първия министър в пленарна зала е обяснимо. Първа сред равни, тя - в противоречие на конституционната логика - осъзнава, че неин работодател при днешните условия не е народът, който я е избрал, а онзи, който я е посочил за поста. Помни как си отиде предходникът ù. Не можа да овладее залата (пак синдрома "Главчев") и предвиденият в правилника инструмент "процедура по начина на водене" се превърна в "Спри часовника и аз да си кажа!". Опашката пред трибуната за лични обяснения заприлича на докторска чакалня по време на грип. Включването и изключването на микрофона на ораторите - на токови удари.

ГЕРБ много залага на Десислава Атанасова. Но преди дискусия в парламента не е здравословно да бъде пускана из сутрешните блокове на телевизорите. Защото всичко, което с ентусиазъм изрича там, след това - без да промени и запетайка, пази Боже словоред - със същата екзалтирана интонация повтаря в зала. Скучно. Като схемите на Цветанов, които показани от трибуната имат далеч по-малък ефект, отколкото на екрана на удобните телевизии, които му ги дават в едър план.

Ако до вчера някой не е вярвал в политическото клониране - вече може. Защото низвергнатият правоверен нечленуващ гербер Антон Тодоров успешно се проектира в квартета Атанасова-Кирилов-Иванов-Гърневски. С художествен ръководител Цв. Цв. На което опозицията отговаря със също толкова яростни остриета Кутев-Свиленски-Зарков-Бойчев-Нинова. За публиката - дуел Симеонов - Йончева. А полза? Йок, биха казали от ДПС.

Така не се прави "дебат". Езикови специалисти се възмущават от това изкривяване на термина, който има само множествено число - pluralia tantum. Не е проблем, че 2/3 от парламентаристите го бъркат. Трагедията е, че културата на този хилядолетен начин на водене на политически спор се е превърнала в без-мислена говорилня. Където не е важно кой ще надделее с ораторско майсторство и аргументи, а кой ще хвърли последния камък. Каква борба с корупцията очакваме, когато още не сме се научили да говорим нормално за нея? Проблемът първо трябва да се артикулира, съветват психотерапевти.

Борисов не дойде на политическото погребение на третото си управление. Предизвестената му смърт няма да е утре - това не е логическо, а математическо уравнение. Но то вече е на апаратно дишане. Шалтера за окончателната евтаназия ще дръпнат на избори онези, които вече се умориха да вярват в поредния Месия.