Избори с предначертан край. Арена на безобразието до край. Циркове на изхабен политик без край. Атентат срещу ъндърграунд доцент с предстоящ край. Условни присъди за край. Е край няма...

В целия този безсмислен медиен шум, в надговарянето на гласовити и скучно-аналитични политици, експерти по всичко, анализатори, някак под килима на видимата реалност се замете един факт, който обаче трябва да буди сериозна тревога у всеки мислещ.

Системата за гарантиране на вътрешната сигурност на България е разграден двор и не-компетентните специални служби вървят с траурно бавна стъпка след събитията. Което създава реална заплаха не само за суверенитета и териториалната цялост на страна, но и за живота, здравето и собствеността на нейните граждани.

Току преди изборите МВР и ДАНС отчетоха поредната операция срещу нелегалните мигранти. 25 бяха обявени от контраразузнаването като „каналджии" - чужденци със статут на пребиваващи. Из 2500 обекта бяха изловени 225 незаконни „гости". Нашите органи обичат да се похвалят с добре свършена работа. И никой не би пропуснал да ги потупа по рамото за нея, ако не надзърне зад новините.

Как изведнъж службата за сигурност се сети - след като столицата се напълни със стотици съмнителни пришелци - че в България има потенциална „пета колона", която обслужва нахлуващите на път за Европа мигранти. Мощна група араби, които обитават отдавна центъра на София, легализирани, някой със свой законен бизнес, други - с не дотам законен. И защо службата не е анализирала тази потенциална опасност и не е поставила рисковите групи под контрол.

Директорът на ДАНС небрежно обяви, че българите, засечени в схемата били по-скоро помагачи на основните организатори. И ако предположим, че контраразузнаването не е чиновническа работа на бюро от 9 до 5, се питаме: мургавите организатори със сигурност не си набират помощници в Народната библиотека или операта, а в места - мрачни и потайни, тези помощници не са академични кадри, а имат своя криминален опит - къде спи агенцията, че не установи и предотврати подобни контакти, а се размърда едва когато мрежата бе оплетена. За да експулсира двама-трима и да освободи място за нови играчи...

Защо МВР е принудено от политическото бездействие и страхливо презастраховане да хаби човешки ресурс и средства да прибира десетки „бежанци" при поредна акция, да ги разхожда до районните и да ги препраща незнайно накъде. Вместо всеки нелегален, заловен във вътрешността на страната, в рамките на 24 часа да бъде изпращан към родното си място. Ако не успее, разбира се, да докаже, че наистина бяга от война и заплаха за живота, а не към по-бялото парче германски хляб.

Защо българските служби най-после не разберат, че освен истински пострадали от човешката трагедия в Сирия, освен мечтаещите за благините на Западния рай, през границата минават и такива, чието въжделение е онзи рай, който обещава след мъченическата гибел на правоверния девици в градина с лотоси.

А ние не сме в състояние да се противопоставим, превръщайки се в мечтаната „мека цел".

Разузнавателните и контраразузнавателните служби определено не работят. Едно от най-стойностните звена в системата - служба „Военна информация", в момента хвърля боб, за да разбере, цивилен или генерал ще ги ръководи, работата е замряла в тревожно очакване. А и от думите на така наречените ни политици става ясно, че основният приоритет на бъдещия шеф на военното разузнаване е сдаването на архива на службата в Комисията по досиетата.

ДАНС върви след вълнàта. Тихият фронт на националното разузнаване е толкова тих, че въобще не е ясно има ли го. МВР се справя с недоимъка и води пунически войни с финансовия министър за физическата възможност да си гледа работата. Граничните полицаи - поощрени от държавната подкрепа за действията на своя колега - въобще се опитват да забравят, как се разкопчава кобура.

Войната срещу т.нар. бежанска вълна е загубена. Крепостта без бой е превзета отвътре. Но дори взетите късно мерки са по-добри, от бездействието. Защото, ако заплахата от потенциални терористи (защо не говорим дори за криминални престъпници - пришелци) не срещне силовия отпор на консолидираната държава, тя може да доведе до необратими последствия.

А след това, дори цялото ръководство на вътрешното ведомство, воглаве с министъра, на крака да се изсипе на местопроизшествието - късно ще е.