Вероятно 20 април ще остане в историята като Деня, в който бе извършен първия масов арест на държавни служители. Посланието е ясно – борим се с корупцията и това е поредното от върволицата разкрития на прокуратура и правителство в последните седмици.

От пространно интервю на премиера неотдавна разбрахме, че в изкореняване на този така важен за страната проблем (за който досадно напомнят европейските доклади години наред) са се впрегнали той лично, министри, които неуморно напоследък бдят какво се случва в поверените им ведомства, дори защитени свидетели (най-вече те). Едно голямо зло – Пеевски, напусна страната, по данни на министър председателя, който вече спокойно може да се гледа в огледалото. Другото голямо зло – шефът на Фонда Александров е в ареста, заедно с целия си корумпиран екип. Нещата потръгват.

Не пречи обаче да поровим в предисторията на това ефектно мероприятие.

Фондът е основан през 2007 година и тогава за планирано лечение в ЕС са успели да кандидатстват едва 4 деца. През първите две години от съществуването си той е подпомогнал 60 случая. През 2009 година децата са били 105, през 2010 са 276, а през 2011 стават 387. Пробивът идва през 2012-а, когато подпомогнатите са 715. Нека се сетим по време на чие управление на Фонда става това.

И така до 2013-година, когато тогавашната министърка д-р Таня Андреева решава да спре този подозрителен възход и да уволни директора Павел Александров. По думите й децата са били принудени да чакат по четири месеца за одобрение, а проверката на инспектората на ДАНС е установила, че много хора са били назначени на граждански договори, получавали са дори бонуси, вместо парите да отидат за болните деца. Твърдения, които впоследствие бяха опровергани. Тя назначава д-р Ива Станкова, бивш депутат от БСП по време на тройната коалиция, която месеци по-късно си подава оставката под силен обществен натиск. Тогава от гражданските организации в Обществения съвет към Фонда коментират, че по време на нейното управление отново е имало бум на дарителски кампании.

През август 2014 година Александров е реабилитиран на поста от министъра на здравеопазването по това време д-р Ненков, за да вкара нещата „в релси”. С това обаче войната между Министерството на здравеопазването и подопечния му Фонд не свършва. Година по-късно, на пресконференция, членове на Обществения съвет към фонда предупреждават, че макар бюджетът му да не е изчерпан, Министерството на здравеопазването не превежда средства към него, което може да коства лечението на много деца зад граница – тогава чакащите са 50. Не са преведени и сумите, с които Фондът трябва да се разплати на клиниките, осъществили лечението на българчета.

Аргументът на здравното министерство е, че не са били предоставени протоколи от заседанията на съвета, неговите представители обаче контрират, че тези протоколи не са финансов документ и няма логика средствата да се обвързват с тях. Заговори се да опити за дискредитиране на Фонда, към който здравното ведомство отдавна има апетити.

Членовете на Обществения съвет разбират, че тече проверка на Фонда, но, както и сега, не получават информация, какво я е предизвикало, въпреки че отправят официално запитване към Министерството на здравеопазването. Техните подозрения са, че целта е „усвояването” на потоците от средства минаващи през Фонда и насочването им към „правилните клиники и лекари” за лечението на децата у нас. Друг аргумент, според тях, е заплащането на медицинските изделия от Фонда и отказът на НЗОК да поеме този ангажимент с мотива, че не разполага със средства за това.

Безспорно голям „трън в очите” на МЗ е формулярът S2. Този формуляр на практика представлява разрешение за лечение в страна от ЕС, Европейската икономическа общност и Швейцария.

Едно от основните изисквания за издаване на такъв формуляр е въпросното лечение да бъде част от дейностите, заплащани от обществената система на здравеопазване в България - т.е. да се покрива от бюджета на НЗОК или от този на Министерството на здравеопазването.

Чрез него лечението в клиниките от Европейския съюз е в пъти по-евтино за българчетата, отколкото, ако отидат там като частни пациенти. За една трансплантация на стволови клетки в чужбина се плаща не повече от 80 000 евро, а за частен пациент тя струва от 250 000 до 380 000 евро. Така се лекуват повече деца със значително по-малко пари.

Според нормативната уредба обаче този формуляр може да бъде издаван само от НЗОК и министъра на здравеопазването. Членовете на Обществения съвет не скриха учудването си, че до момента това не е било проблем и недоумяваха, защо не се промени нормативната уредба щом този начин на работа осигурява качествено лечение на българските деца и пести пари на държавата.

Междувременно атаките срещу Фонда и неговия шеф продължиха. Проверки на здравното министерство текат почти непрекъснато, макар да не са успели да докажат злоупотреби.

Стана известно, че скоро преди сакралната дата 20 април, е завършила и проверка на прокуратурата по сигнал на МЗ, отново без данни за закононарушения.

Единствените членове на Обществения съвет, които коментират скандала с ареста, заради корупционни схеми, бяха отново представители на гражданските организации в него и журналисти.

Коментарът от дарителската организация "Спаси, дари на" бе, че с тази операция се „търси показност, която ще завърши като жалка оперетност”. Според тях "случващото се в момента е поредният опит да бъде сменен директора на фонда с удобен на чиновниците в Министерството на здравеопазването, за да могат да бъдат насочвани средствата за лечение към подходящи наши лекари, клиники и доставчици на медицински изделия. Нещо, което Павел Александров прекрати веднага щом застана на поста".

Останалите членове на Обществения съвет, сред които именити професори от престижни болници мълчат, както и в предишни години.

Каква обаче е равносметката за работата на потъналия в „корупционни практики” екип?

Под ръководството на Павел Александров той работи в пъти по-ефективно и най-сериозното доказателство за това са силно намалелите спешни дарителски кампании за събиране на средства за лечение на деца в чужбина.

В цифри нещата изглеждат така: ако децата, получили одобрение за финансиране на лечение през 2004-а година са били 9, през 2007 са 52, през 2011, когато започва движението нагоре са 387 и така до 2015, когато одобрените са 1390. От тях 976 са лекувани в България, 414 – в чужбина. При постъпили 1575 заявления, одобрените са били 1390, а доклада на Фонда за миналата година констатира непрекъснато нарастване на нуждаещите се от финансирано лечение.

През миналата година са одобрени 18 трансплантации, при подадени 20 заявления. Бюджетът за 2015 година е бил в размер на 12 милиона лева, които са били надвишени, след като е взето решение Фондът да поеме лекарствата на онкоболни деца, които са стрували 713 хиляди лева, а над един милион и сто хиляди лева са били нужни за костно-мозъчни трансплантации на деца в чужбина.

Така изглеждат част от цифрите за работата на Фонда през миналата година. Докладът е публикуван и може да бъде прочетен от всеки, който се интересува от факти. За останалите има зрелищни арести - живото доказателство за борбата с корупцията.

Но ако всички корумпирани бяха толкова ефективни, не трябваше ли да сме най-просперищата държава?