На днешния 23 август през далечната 1939 година е подписан договора за ненападение между Третия райх и СССР, останал в историята като пакта "Рибентроп-Молотов". Днес тази дата е обявена за Ден на възпоменание на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими на Стария континент.

"74 години след тази дата ние трябва заедно да си спомним за жертвите на тоталитарните режими в Европа и за тези, които се бориха срещу тези режими - казва еврокомисарят Вивиан Рединг - Това е наш дълг преди всичко към младите поколения, изграждащи утрешната по-добра и по-силна Европа. Събитията избледняват в паметта на хората. Младежите все по-рядко ще срещат някой, преживял тези войни. За тези нови поколения животът по време на войната и тоталитарните или авторитарните режими се свежда до разказ в учебник по история."

За една от забравените жертви на противопоставянето не на режими, но на човеци и нечовеци, ни припомня руският сайт "Военное обозрение".

През Втората световна война Вермахтът (Wehrmacht) на Третия райх оставя кървава диря по цяла Европа. Колкото и да се опитват да заличат спомена за военните си престъпления ветераните, едва ли някой някога ще забрави, че в периода 1939-1945 те не са били само войници, но и палачи. Но името на един ефрейтор от немската армия и до днес се произнася с уважение в Сърбия. За него е сниман филм, той е на страниците на сръбските учебници по история.

През юли 1941 в Сърбия край село Вешевац е разгромен партизански отряд. След тежки сражения немците провеждат прочистване, при което са задържани 16 местни жители, заподозрени в помагачество и съчувствие към съпротивата. „Военният съд" е бърз и безцеремонен - всички са осъдени на смърт чрез разстрел. За изпълнение на присъдата е определен взвод от 714. пехотна дивизия. Очите на осъдените са завързани, те са наредени до купа сено. Екзекуционният взвод се строява пред смъртниците. Пушките са в готовност. Всеки момент ще прозвучи командата „Feuer!", след която поредните шестнайсет души ще попълнят безкрайния списък на жертвите на Втората световна...


Запазената снимка: Шулц се присъединява към осъдените на смърт

Най-неочаквано един от войниците сваля пушката. Застава пред командващия офицер и обявява, че няма да стреля - той е войник, а не убиец. Командирът напомня за клетвата и поставя ултиматум: или се връща в строя и изпълнява заповедта, или застава редом с осъдените до купата сено. Секунди - и решението е взето. Войникът оставя пушката на земята и заема мястото си до осъдените на смърт сърби.

Името му е Йозеф Шулц.

Дълго време фактът за отказа на войника от Вермахта да участва в разстрел на мирни жители и последвалата му екзекуция се подлага на съмнение. Историята се приема като комунистическа пропаганда. След смъртта му семейството е получило официална справка, че ефрейтор Йозеф Шулц е отдал живота си за Фюрера и Райха в бой с „бандитите" на Тито. Случаят обаче подробно е описан в дневника на командира на 714. дивизия Фридрих Щал. Открити са и снимки, направени от един от участниците в екзекуцията. На една от тях се вижда Йозеф Шулц, който без каска и оръжие върви към осъдените на смърт, за да застане сред тях.

Дали е легенда или истина окончателно разкрива направената през 1947 ексхумация на телата на разстреляните - сред 17-те в братската могила едно е в немска военна униформа. Все пак Шулц не е загинал в бой, а е бил разстрелян. Командването на дивизията решило да скрие позорния факт за неизпълнение на заповед от войник и командирът на ротата обер-лейтенант Голуб изпратил на майката на Шулц във Вупертал (по ирония на съдбата - родното място на Фридрих Енгелс, бел. пр.) известието за „геройската гибел" на сина й.

В биографията на ефрейтор Йозеф Шулц няма подвизи. Баща му загинал през Първата световна. Отрано Йозеф приел ролята на най-големия в семейството, който да се грижи за прехраната. Завършил занаятчийско училище, работил като оформител на витрини. Брат му си спомня, че не е бил нито избухлив, нито агресивен - по-скоро мек и сантиментален. Никога не се е интересувал от политика, не е бил комунист или социалдемократ.

Бил е готов да служи на родината и Фюрера. Когато екзекуционният взвод прекъсва земния му път, той е на 32 години - човек с напълно оформен мироглед. Прекрасно е разбирал как се наказва във военно време отказът да изпълниш заповед. Защо просто не е стрелял във въздуха? Кой би разбрал, че неговият куршум е пропуснал целта. Но тогава в очите на всички той би се превърнал в убиец и би останал такъв до сетния си миг. За разлика от останалите нито клетвата, нито воинският дълг не биха могли да му служат за оправдание. Напълно осъзнато той взема решение да умре с чисти ръце и неопетнено име.

На мястото на разстрела в Сърбия има паметник на загиналите. На плочата - 17 фамилии: 16 сръбски и една немска.

Големият руски режисьор Михаил Ром (негова е безсмъртната лента „Обикновен фашизъм") бе казал: „Трябва да притежаваш немалко мъжество, за да отдадеш живота си за родината. Но не по-малко мъжество ти е необходимо, за да кажеш „не", когато всички наоколо казват „да", да останеш човек, когато всички наоколо се престанали да бъдат човеци. Все пак в Германия е имало хора, които са казвали „не" на фашизма. Да, били са малцина. Но ги е имало."