Какво правим, ако детето ни се разболее в почивните дни? Личният лекар, въпреки 24-часовото разположение (по принцип), не е на разположение. Той е сключил договор с медицински център, който трябва да поема пациентите му в извънработно време. По силата на този договор общопрактикуващият лекар плаща на пациент, обслужен от "резервния вариант".

Медицинският център обикновено се намира в другия край на града, далеч от ДКЦ-то, в което е практиката на джипито. Повечето родители така и не научават къде е точно, защото никога не са го търсили като вариант при спешен случай. В центъра (в общия случай) работят или отдавна пенсионирани лекари, или начинаещи такива, които не са надеждна алтернатива за родителя. Какво прави той в такава ситуация?

Ако детето се е натровило, счупило крайник или е претърпяло каквато и да било травма, родителят е дресиран - тича към "Пирогов". Ако случаят не е такъв обаче, няма ясно узаконен механизъм и действа инстинктивно. Болно дете? Отиваме в детската болница. В случая Педиатрията, както е известна СБАЛДБ "Проф. Иван Митев". Има обаче един тънък момент, който родителят няма как да знае. Това не е точно масова детска болница, а място, където се лекуват деца с редки диагнози. От цялата страна. Това са вродени увреждания, които изискват специализирана помощ, специфично лечение, в много случаи животоспасяващо.

Лекарите в тази болница поставят диагнози, които не са по силите на други детски лекари. И по тази причина това е специализирана детска болница. Все пак в решението на родителите има логика, затова, оказали се там, очакват на детето да бъде оказана своевременна помощ. Това не се случва, защото се налага да чакат, тъй като приемната на Педиатрията е пълна с родители и деца, които са там по същата нормална логика.

Има ли резервен вариант? Вероятно друга болница, в която има детска клиника и специалисти, които биха могли да поемат детето. Да речем, че този резервен вариант е болница "Лозенец". В статута на това здравно заведение има някои особености, които редовият пациент също няма как да знае. Това е трансплантационен център. Е, има неонатологично отделение и други отделения за детски болести, но не е точно мястото, където можеш да разчиташ за спешна помощ при симптоми на вирусна инфекция, да речем. Може да прегледат детето, да назначат някакво лечение според симптомите, но няма да задълбаят в изследването на причините за състоянието, защото и те са по-специализирани.

Резервният вариант се оказва непродуктивен. Родителите се връщат в Педиатрията, твърдо решени това да е последното място, в което ще потърсят медицинска помощ за детето си. То междувременно се е влошило до степен, в която се оказва по-подходящо за "Пирогов", където има необходимото оборудване, за извършване на реанимационни действия. В случая и това няма значение, защото състоянието на детето е необратимо и никой реанимационен екип не би се справил. Тъжната равносметка - три болници, часове разкарване на болно дете, което умира.

Обществото е скандализирано, то и без друго е чувствително на тема здравеопазване, а и не може да се твърди, че отношенията лекар-пациент преживяват разцвет.

Реакцията на ресорното министерство в случая е предвидима. Първо, тя не зависи от министъра или от неговия екип, а от това какво ще реши премиерът. Така е със всички министерства. Той, както знаем, действа с размах и съвсем предвидимо нарежда на Ананиев временно да отстрани директорите на посетените в онзи нещастен ден болници. И децата знаят, че с подобна мярка не се решава какъвто и да било проблем. По-скоро вадим нож на умрял кон (ако бихме могли така образно да наречем здравната ни система). Започва проверка, чиито първоначални констатации можехме да предвидим - състоянието на детето е било необратимо и в тази ситуация не е могло да бъде спасено. По-интересният момент е как точно се е стигнало до това необратимо състояние, но това ще разберем след още 10 дни, тъй като срокът за окончателните резултати беше удължен.

Междувременно от МЗ бяха посочени (най-сетне) трите болници, в които родителите трябва да търсят помощ в случай на спешност - "Пирогов", "Александровска" и Националната кардиологична болница. С "Пирогов" е ясно. Да видим останалите две.

"Александровска" е болницата, в която има много добре оборудвани и "окомплектовани" екипи, които обаче нямат отношение към детските болести. Те са свързани по-скоро с онези клинични пътеки, които са доста по-скъпо платени, от педиатричните, които белязаха известен ръст едва след продължителните протести на лекарите от Педиатрията. Останалата част от базата на славната, но започнала да се руши болница, е в окаяно състояние. Да си спомним, че това лято падна таванът в Клиниката по алергология, където пациентите са предимно деца.

Положението с Националната кардиологична болница не е по-розово. И там от месеци, да не кажем години, има остър дефицит на специалисти, а положението със сестрите е критично, което беше повод да се появят слухове, че НКБ е пред затваряне, защото няма достатъчно обгрижващ персонал. Сега болницата, в която, също като в Педиатрията, се лекуват деца с редки състояния - сърдечни малформации, при това от кърмаческа възраст, ще трябва да поема и спешни случаи. Това категорично не е алтернатива.

Да се върнем обаче на първичната медицинска помощ. Тя традиционно е деветата дупка. Въпреки декларациите, че профилактиката трябва да е водеща, бюджетите за здравеопазване от години показват обратна тенденция. У нас пари се наливат в болници и лекарства. Преди дни ни го каза и Европейската комисия, която публикува годишния си доклад за здравната ни система - "слаби резултати". Така лаконично бяха определени "титаничните усилия" на правителството, в лицето на един, да се подобри здравеопазването у нас. Милиарди в бюджета на НЗОК и "слаби резултати". Ако питаш управляващите - всяка година те "дават" все повече и повече пари. И това е много дъвкана тема. Като старата - "ние ги хващаме - те ги пускат".

Едва ли някой се заблуждава, че профилактика има, въпреки националните програми, които никнат под път и над път. То ние имаме и програма за майчино и детско здравеопазване. И какво от това? Личните лекари, които са основно разпределители на пациенти към специализирана медицинска помощ, следят стриктно само имунизациите. По причина, че там има глоби.

За всякакви профилактични прегледи не са задължени да информират пациентите. Всъщност задължени са - като поставят бележка пред кабинета, което масово правят. Разбира се, съществуват и други варианти - обаждане по телефона или съобщение, но на всички е ясно, че при една семейна практика с 2000 пациенти, никой няма да седне да върти телефони, за да ни предупреждава кога ни е време за профилактичен преглед и ваксина. С децата процесът е малко по-проследяем, само защото профилактичните прегледи са по-чести и родителят е по-отговорен към здравето на детето си, отколкото към своето собствено. Така организирана, първичната помощ е неефективна. Поради което рядко е от помощ и поради което хората тичат към болниците. И много често се оказва, че не са улучили.

Трябва ли родителите да решават в коя болница да заведат докараното си до спешно състояние дете? Категорично не е тяхна работа. При една добре структурирана система за медицинска помощ, те щяха да са максимално улеснени в достъпа до лечение на детето си, а не принудени да правят екскурзии из града, в който в нито една болница не може да ги приемат. Не така си представяме здравеопазването, в което детското здраве е приоритет.