Фондация "Даная" представи резултатите от социологическо проучване, свързано с проблемите в детското здравеопазване и по-конкретно проблемите, пред които се изправят родителите при лечението на техните деца.
Проучването е част от Проекта "Сила и подкрепа за Майката" на Фондация "Даная" и се осъществява с финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз. Периодът, в който са извършени дейностите по събиране на данни, е септември 2024 - януари 2025 г. Това включва провеждане на четири фокус групи, три интервюта, онлайн анкетно допитване и преглед на релевантна научна литература. Анкетното проучване достигна до 422 родители на 753 деца (средно 1,8 деца на родител) от 24 области на страната (55% от София-град, 36% от областните градове, 7% от друг град и 2% от селата).
Респондентите са на средна възраст 41 години, като 97% от тях са жени. 80,3% са с висше образование, 12,6% - със средно, едва 0,2% - с основно, а 6,9% притежават научна степен. 68% са заети на пълно работно време, а почти 10% не са активни на пазара на труда, основно поради майчинство или безработица. 84,4% от респондентите са семейни със сключен брак.
От Фондацията подчертават, че често здравната система изтощава, затруднява и поставя на ръба родители и лекари, вместо да ги подкрепи в грижата за децата. Един от най-тревожните проблеми се откроява липсата на адекватен механизъм, който да гарантира координация и отговорност.
Заключенията, които се правят от проучването са:
- 61% от родителите не са включени във вземането на решения за лечението на детето си.
- 53% са правили допълнителни плащания, въпреки че детското здравеопазване трябва да е безплатно.
- 55% не са получавали ясна информация за лечението на детето си.
- 56% от бащите не могат да участват равноправно заради стереотипи и условия в болниците. Интересно е да се отбележи, че част от майките посочват, че лекарите и медицинският пресонал са по-обрани в изказа си, когато раговарят с бащата, докато с майките си позволяват по-грубо отношение. Много родители докладват за неадекватно, често унизително поведение и комуникация с тях от страна на болничния персонал, докато същевременно липсват начини за психологическа подкрепа.
- 47% са имали нужда от психологическа подкрепа, но не са я получили.
- 78% определят условията за придружители като лоши - спане на столове, липса на храна, хигиенни проблеми.
В доклад се посочват следните основни проблеми:
- Здравните заведения не си предават информация.
- Пациентите не се наблюдават комплексно, а всеки специалист разглежда само своята специалност, което води до липса на холистичен подход в лечението.
- Неработеща спешна координация - в някои случаи пациенти биват разкарвани между болници, защото няма ясен протокол за насочване към правилното лечебно заведение.
- Липса на мултидисциплинарни екипи - при заболявания, изискващи комплексен подход (като онкологични диагнози), няма установена практика лекарите да работят в екип около пациента.
- Дълго чакане за правилната диагноза - родителите споделят случаи, в които са обикаляли месеци наред между различни специалисти преди да получат точна диагноза.
- Национална детска болница е решение, към което немалко родители препращат, що се касае до проблеми с централизацията, координацията и достъпа.
- Специалистите в по-малките населени места трябва да провеждат редовни консултации чрез мобилни екипи или посещения в провинциални болници, за да се избегне необходимостта от дълги пътувания.
От Фондацията изтъкват, че са нужни правила за добра медицинска практика и ясни стандарти, които да се прилагат от всички специалности, защото в момента такива правила изобщо не съществуват, а наличните стандарти са малко, разпръснати и често несъобразени с реалността. Това създава хаос в лечението, липса на отговорност и правен вакуум, в който родителите не могат да защитят децата си дори по съдебен ред. В момента, ако има съмнение за медицинска грешка, липсата на ясни стандарти прави всяко доказване почти невъзможно.