В някои медии през последните дни се води нехигиенична кампания срещу българската полиция. Хулители на честта на пагона са младите, интелигентни и красиви. Ранобудни за всеки сутрешен ТВ или радиоблок, който ги покани.

А хората, които бранят реда, не са нито сатрапи, нито герои - те просто са нечии синове и дъщери, майки и бащи, братя и сестри. Живеят в същия свят като нас, със същите грижи, радости и тревоги. Разликата - тяхната професия е да служат и пазят. Нас. Ежедневието им не е просто работа от осем до пет - то е дълг 24/7. И ако ние всяка вечер гарантирано се прибираме от работа, то за тях - никога не е сигурно...

При управлението на Борисов - Цветанов органите за опазване на обществения ред, живота, здравето и собствеността на българските граждани бяха безмилостно дискредитирани: от ниската ефективност в борбата с битовата и уличната престъпност, от емблематичните (малкорезултатни) операции със звучни имена, от неправомерното използване на специални разузнавателни средства, от безконтролното поведение на вътрешния министър. От злополучния хит на Веселин Маринов „Нашата полиция ни пази", ако щете.

В момента служителите на МВР са подложени на невероятно физическо и психическо пренапрежение, предизвикано от вече тримесечното противостояние срещу една група хора.

Полицията - по закон - е длъжна да опазва обществения ред. А по време на протестите срещу кабинета „Орешарски" нееднократно ставахме свидетели на грубо погазване на този ред, агресивно - и то не само вербално - отношение към народни представители, към униформени при изпълнение на служебните им задължения, на блокади, на унищожаване на обществена собственост, на посегателства срещу автомобили, включително полицейски и парламентарни, на завардване на кръстовища в пикови часове, които изправяха уморените от делника т.нар. столичани на нокти. Полицията стоически изтърпя.

Своя пик търпимостта на полицаите, а и на служителите на НСО, достигна при блокадата на премиерския кортеж на столичната улица „Гурко". Тази случка е достойна да влезе в учебниците за специализираните служби за охрана на VIP лица. В раздела „Никога не прави така".

Въпреки че протестиращите директно застрашиха министър-председателя на страната (в случая името не е важно - дали се казва Орешарски, Борисов, Костов или Виденов), никой от тях не пострада. Дори нямаше задържани.

И - случайно - някъде около това позорно за една демократична държава събитие като обратен пример в САЩ полицията хладнокръвно застреля жена, която с автомобила си се опита да разкъса загражденията около Белия дом. Без в случая дори да има и намек за пряка заплаха за президента. Оказа се, че тя е страдала от депресия. А на задната седалка имаше бебе...

Но американския сор не го интересува менталният статус на нарушителя. Той действа по инструкция, по буквата на закона. Само тук полицаите - така мислят някои „защитници на човешките права" - трябва да снемат анамнеза на субектите, които им късат пагоните, замерят ги с шишета и камъни, скачат по колите им - дали са с главоболие, снощи са препили, зарязало ги е гаджето, имат „двойка" на изпит, станали са с левия крак вместо с десния. Дали прабаба им е страдала от шизофрения и са с обременена наследственост, или хвърлянето на камъни им идва отвътре. И тогава чак да изпълнят вменените им по закон права. Като задължително използват учтива форма: „Много Ви благодаря, че ми скъсахте пагона и ме нацелихте с камък - бихте ли били така любезни да ме последвате до патрулката..."

Три месеца полицията на ръба на физическите и психическите си сили опазва реда по софийските улици. Въпреки блокадите на възлови трасета, въпреки неуморните опити на „умните и красивите" да пречат на нормалното функциониране на държавата. Но времето на „Антиконфликт", на цветята от протестиращи за пазители на реда и свалените щитове явно отминава. Протестът се радикализира. Търпението е на изчерпване. Полицията стиска зъби и мълчи. Това й е работата. Да служи и пази.

Но докога хората, които с цената на здравето и живота си дори, с цената на семейното си благоденствие се опитват да запазят гражданския мир, ще изтърпят? След като към канонадата вече се присламчи и словесното обругаване на полицията с определени послания - окървавили „мирния" протест, докарани от провинцията (да разбираме - хора втора категория?), безповодно агресивни към мирно търкалящите се по жълтите павета протестъри, изпълнители на политическа поръчка на управляващите. И т.н.

Как обаче бащата, който е „откраднал" час-два да се прибере у дома, да обясни на детето си, че не е „насилник", „садист", „убиец", както го наричат по телевизора. Как да му каже, че в събота няма да го заведе на цирк.

Защото освен младите и красивите, на които мама и тате плащат образованието, а те със своите пърформанси в университетските аудитории пречат на другите, които работят като касиерки, продавачки, миячи на витрини, за да покрият таксата за семестъра, да се учат, по улиците на София има стотици отчаяни в глада си нелегални емигранти, враждебно настроени към чужденците „бръснати глави", обичайните дилъри на дрога, джебчии, грабители, насилници, футболни агитки, автомобилни джигити... А неговата работа е да служи и пази.

Тези протестиращи ще си отидат. Кой в Кеймбридж, кой обратно на село. Тези управляващи също ще си отидат един ден. Но полицаите ще останат. За тях не е важно кой седи на „Дондуков" 2 или отсреща, нито там, където съединението би трябвало да прави силата, нито дори на втория етаж на „6-и септември" 29. Те са положили клетва. От онези, които се полагат само веднъж в живота. Да ги пощадим. Да пощадим децата им.

Защото, когато в тъмната уличка на крайния квартал ни споходи бедата, не викаме „Оставка!", „Червени боклуци!", „Орешарски!" или „Борисов!"...

Викаме „Полиция!"...