Роджър Харди

Ливан е религиозно най-разделената страна в Близкия изток, където политическата ситуация е не по-малко сложна и това я прави толкова потенциално опасен фактор в нестабилния регион.

Малък Ливан обърква чужденеца. Дори живеещите в Близкия изток намират политическата му система за  объркваща.

Основан от Франция след Първата световна война като преобладаващо християнска страна, в момента Ливан е около 60% мюсюлмански, 40 % християнски.

В страната има 18 официално признати религиозни вери и споделянето на властта между тях винаги е представлявало сложна игра.

Мюсюлманите в Ливан са склонни да търсят подкрепа на изток - от другите арабски страни и от Иран. Християните пък са склонни да гледат на запад към Европа и САЩ.

Близостта на държавата до Израел, както и присъствието на значителен брой палестински бежанци на нейна територия означава също така, че тя е тясно обвързана с арабско-израелския въпрос.

Наред с редица проблеми, които Ливан сам по себе си има, той се превърна също в арена, където се разиграват много от регионалните конфликти и вражди.

Сирийското влияние

Продължителният конфликт, който опустоши страната от 1975 до 1990 година, бе едновременно гражданска и регионална война.

Той остави Ливан трайно под сирийско влияние, и с ивица земя, окупирана от Израел като буферна зона.

Израел неколкократно се намесва в Ливан, за да защити северната си граница.

Гражданската война също така привлече Иран да води борба против Израел и да подкрепя ливанските шиити.

През 1982 година Иран създаде Хизбула, партията на Бога, която се превърна в основен играч в ливанската политика и важен съюзник на Иран и Сирия.

В края на краищата израелските сили се оттеглиха през 2000 година, а сирийските части през 2005 година.

Но при все че Сирия вече няма военно присъствие, тя запази политическото си влияние посредством връзката си с Хизбула.

Израелската атака

Именно на този фон на конфликт и разделение се разви войната по ливанско-израелската граница това лято.

Отвличането на двама израелски войници от Хизбула провокира израелска офанзива, която продължи около месец.

Районите, където шиитското движение се радва на подкрепа - Южен Ливан и южните предградия на Бейрут, понесоха главния удар на израелската кампания.

Това предизвика огромни жертви и разрушения, но не доведе до освобождаване на войниците или до поражение на Хизбула.

Хизбула обяви, че е спечелила „божествена победа".

След края на войната страната се зае със задачите по възстановителните работи - но все още разкъсвана от старите противоречия.

Разделението

Правителството е сериозно разделено между про- и антисирийски фракции.

Вторите представляват слабо сплотен съюз от сунити, християни и друзи (религиозна общност с корени в Исляма), които се ползват с подкрепата на САЩ.

Привържениците сирийското влияние пък са в същността си шиитско обединение, доминирано от Хизбула, подкрепено от Иран и Сирия.

Символичен за разделението е фактът, че президентът защитава просирийска политика, а премиерът обратно - е противник на тази линия.

Две неща спомогнаха за покачване на температурите до точката на кипене.

От една страна заплахата на Хизбула, че ще извади привържениците си по улиците освен ако не се извършат основни промени в кабинета, които биха й дали възможност да блокира правителствените решения.

От друга - серията убийства на антисирийски настроени  политици, последният пример за което е Пиер Джемаел.

Ливан рядко е изглаждал по-уязвим.

Изходът от кризата ще окаже влияние не само върху съдбата на малката страна, но и по отношение на баланса на силите в Близкия изток.