Граничещата с конфликт дискусия между Георги Коларов и Виктор Канзуров, отново повдига някои много важни принципни въпроси по отношение на нашето поведение спрямо Македония и нейните жители, които обикновено квалифицираме като братя.
Като се абстрахираме изцяло от личния мотив в дискусията между двама българи със здрави македонски корени, стигаме до поредица въпроси, които са ключови за нашето отношение към Македония. Две основни групи въпроси са:
- имаме ли ясна представа за различните настроения сред македонската общественост спрямо България и българите. Изяснили ли сме за себе си нюансите в тези отношения ?
- след като е факт, че в Македония има и силна симпатия към нас при едни хора и силна антипатия, граничеща с ненавист у други, каква е пропорцията между тези нагласи и какви са преходните нюанси между тях ? Каква е пропорцията между хората, които се чувстват българи и хората, които категорично отхвърлят българския си произход ?
(Разбира се, тук не коментираме албанското население и малките национални малцинства - турци, власи, циганите - наричани в Македония "гюпти" и други).
Същностната страна на спора "Коларов - Канзуров" се движи общо взето в тези коловози и това е сиптоматично.
Според мен воденето на адекватна политика от българска страна по отношение на Македония, без да си дадем достатъчно изчерпателни и честни отговори поне на тези две групи въпроси е НЕвъзможно.
И преди съм застъпвал тази теза и сега продължавам да смятам, че ние и до сега не сме успели да изясним как точно са се отчуждили "долните" от "горните" българи? Нашите македонски братя, братовчеди и прочее роднини наистина по мистериозен начин успяват да ни намразят. Или поне част от тях.
Продължавам да смятам, че една от причините е, че след Втората световна война, България остава в Сталиновата орбита, докато Югославия, макар и управлявана от комунисти е ... страна по плана Маршал.
Терорът над хората с българско съзнание в Македония по времто и на Кралска и на Титова Югославия, изглежда не трогва особено голяма част от днешните македонци, макар че е травмирал достатъчно по-старите поколения.
Звучи еретично, но според мен голяма част от жителите на Македония са приели, че създаването на НР Македония (впоследствие - СР Македония) в крайна сметка е в по-голяма степен придобивка за тях, отколкото нещастие.
Ама бил македонският измислен език ... Измислен - измислен, но на основата на един от регионалните диалекти. Дали на достатъчно голяма част от братята ни от Повардарието не им е било поне мъничко приятно, че един от местните диалекти е издигнат до статута на официален език ? Според мен, твърде много хора не са имали нищо против.
За разлика от повечето български журналисти и от всички коментатори на националния въпрос на ниво квартално кафане, аз не претендирам да съм изтънчен специалист нито по отношение на българската, нито на македонската народопсихология. Въпреки това, струва ми се, че имам достатъчно основание да формулирам хипотезата, че днешните граждани на Р. Македония смятат, че в исторически план сме ги изоставяли няколко пъти.
Тук ще се спра на поне шест случая, които със сигурност се третират по такъв начин от достатъчен брой наши братя от двете страни на Вардара. Бих изброил поне шест хипотетични възможности:
- Първо, при учредяването на Екзархията- македонците са били със сериозното съмнение, че сме ги изтъргували или че ще ги изтъргуваме на Вселенската Патриаршия (тоест - на гърците) срещу официалното признаване на Екзархията и съответно - вдигане на схизмата.
Вж подробно...
- Вторият път е след Съединението - нашите политици, в това число и Стефан Стамболов, отлагат за неопределено време пренасянето на съединисткото движение на територията на Македония.
Вж подробно...
- Третият път е като че ли след Илинденското възстание - Главният щаб на възстанието в Битолски окръг се обръща към Княжество България с директна молба за въоръжена намеса. България, естествено не влиза във война с Турция.
Вж подробно...
- Четвъртият път са събитията около Балканските войни- до ден днешен и в българската литература непрекъснато се повтаря за "престъпната идея за дележ на Македония".
Вж подробно...
- Петият, особено болезнен път е след Първата световна война. Загубата на надежда и огромните изселвания, създават много песимистични настроения в Македония, а и сред македонската емиграция в България. Нова рана отварят Нишките споразумения между България и Кралска Югославия и съпътствалото ги изявление на Стамболийски: "ние не щем Македония - нека Ви е халал. Само ако може, вземете и македонците и направете от тях мирни и почтени граждани ...".
Вж подробно...
- Шестият път е след 9 септември 1944 г., когато си плюем на петите от Македония, след това влизаме обратно, гонейки немците и пак си заминаваме по живо, по здраво, оставяйки лугьете на милостта на изроди като Темпо, Колишевски и Михайло Апостолски.
Вж подробно...
Могат да се откроят и други случаи, отворили рани в македонската душевност (пиша това без ирония), но и само шест стигат.
Какво повече да се каже - горното е точно това, което се нарича "научна хипотеза". Тя подлежи на проверка, доказване или отхвърляне. Работя над тези проблеми отдавна, отнасяйки написаното към "текстовете за чекмедже".
Дискусията "Коларов - Канзуров", на която отдавам сериозно значение поради знаковия й характер ме провокира да публикувам идеи и хипотези, които бих предпочел да извадя на бял свят в по-далечно бъдеще в по-завършен и обоснован вид. Но може би им е дошло времето.
Ако Виктор Канзуров е прав, че само 5 процента от хората в Македония (без да се смятат албанците !) са с българско съзнание и няма надежда за промяна на положението, трябва да направим буквално следното:
Да третираме Македония както останалите страни от Западните Балкани, без каквито и да са синдроми на "истинската майка пред Соломоновия съд". Да вярваме на всеки македонец, който иска български паспорт, че е от български произход и с българско съзнание, но любезно да го каним да се закълне на публична церемония пред трикольора при получаването на заветния "бугарски пасош". Имената на новите българи да публикуваме в Държавен вестник, да не би някой в Скопие да не разбере ...
Да обявявим, че щом хората с българско съзнание са само пет процента, то те са национално малцинство и да започнем по най-последователен и дори агресивен начин да настояваме за спазването на правата им - да искаме конституирането им като малцинство, да искаме за тях училища, вестници, радио и телевизия, както за турците, власите и циганите в Македония. Да не говорим за албанците - те са направо държавотворен народ, според Охридските споразумения ...
Да престанем да се кахърим за европейското членство на Р. Македония и да искаме Копенхагенските критерии (или каквито нови се измислят) да се прилагат срямо нея с цялата им строгост - наравно със строгостта, с която ще се прилагат спрямо Албания, Сърбия, Косово и държавата с неясно бъдеще - Босна и Херцеговина. С една дума - да отложим във времето членството на Р. Македония, наред с целите Западни Балкани.
Всички читатели, които малко от малко ме познават, знаят че с цялата си същност се противопоставям на подобна политика. Но това би била рационалната политика, ако Виктор Канзуров е прав за петте процента. Това което крепи надеждата ми за бъдещето на българо-македонските отношения е убеждението ми, че Виктор Канзуров не е прав в това си твърдение. Не смятам по никакъв начив, че той е "пълзящ македонист" или "назначен българин", но съм сигурен, че оценката му е свръх песимистична. На другия полюс е оценката на Георги Коларов.
Канзуров не е прав, защото той пише за тези пет или дори по-малко процента, които твърдо и афиширано се смятат за българи. Но премълчава някак си за колебаещата се част. За тези, които са напълно объркани от всевъзможните химерични спекулации с македонската идентичност и които наистина не знаят на кой Господ да се кланят.
Някой може да ме обвини, че съм станал един същи български проф. Цвиич, но в Цвиичовите твърдения е имало някакво рационално зърно, разбира се - изопачено от сръбския шовинизъм. "Аморфната маса", за която говори Цвиич е съществувала и в края на 19-ти век, съществува и сега. Работата е там, че Цвиич смята, че тази маса не се е самоопределила, а ние знаем че това просто са по-конформистки настроените жители на Македония.
Тези хора още в края на 19-ти век са били уморени да плащат кръвен данък заради правото си да се самоопределят. В един момент им се е приискало да ги оставят на мира и са решили, че самосъзнанието не е най-важното нещо в живота. Изтормозени от терора на пропагандите - гръцка и сръбска, капнали от „толерантното управление" на Османската държава (както го наричат някои наши автори), наситили се на „фактическата си автономия" (каквато проф. Пламен Цветков смята, че българите са имали със създаването на Екзархията), те предпочитат да станат Цвиичовата „аморфна маса" и чакат да видят кой ще надделее, за да се запишат в победилия състав.
На мен ми е крайно неприятно да чопля тези болезнени въпроси. Предполагам, че други изобщо биха си мълчали за тях, но това са съвсем адекватни хипотези, обясняващи днешното абсурдно положение. Подчертавам - хипотези. Но, за съжаление - правдоподнобни хипотези.
На края възниква един въпрос. Какво точно трябва да правим, за да постигнем желаното сближение с нашите братя от двете страни на Вардара, без да накърняваме деликатната им душевност ?
Ако се вярва на препоръките на Виктор Канзуров, комай ще трябва да преминем към дълбоко конспиративна и нелегална борба. На повърхността да викаме, че Бошковски е потомък на Александър Велики, а тайничко и заговорнически да го подкрепяме - него или други политически фигури, които смятаме за добронамерени към България ?
Очевидно не можем да формулираме и да провеждаме "ad - hoc" и "по усет" политиката си по отношение на повече от един милион души, които са разделени между спомените за българския си корен, възпоминанията за благите времена на Титовия режим, радужните мечтания по Велика Македония и халюцинациите за Александър Велики.
Трябва да се формулира адекватна, целенасочена и добронамерена политика. Формулирането на тази политика, трябва да започне с даването на отговори на двете групи въпроси, дадени в началото на този вече пре-дълъг и дано не досаден текст. Господ да ни е на помощ и на нас и на братята ни в Р. Македония.
* Изразените мнения в текста са абсолютно лични. Те по никакъв начин не ангажират Съюза за стопанска инициатива (ССИ), на който авторът е заместник председател или УНСС и НБУ, където преподава.
USD
CHF
EUR
GBP
ТеодорДечев
на 16.03.2009 в 21:25:12 #78Не знам дали гърците биха повторили офертата но междувременно македонската пропаганда успя да су окопае в Егейска Македония. Партията „Вино - Жито”, известна и като „Дъга”, прокарва в Егейска Македония тезите на македонизма. Между другото – не много популярен факт е, че партията, прокарала кандидатурата на ОМО „Илинден” ПИРИН в Европейския свободен алианс (EFA) е точно въпросната „Вино - Жито”. Така че, проблемът вече не е с гърците, а с българогласите или както им викат – славяногласите.
PIKITO
на 16.03.2009 в 21:24:37 #77има огромен шанс някой (като другаря СтаниШЕФ) пак да я отклони
bgArmor
на 16.03.2009 в 21:22:02 #76Има ли мякакъв шанс сега, когато Македония притиска Гърциа за признаване на македонско малцинство - нещо заплашващо гръцкия идентитет, гърците да повторят офертата? има огромен шанс някой (като другаря СтаниШЕФ) пак да я отклони
паметен
на 16.03.2009 в 21:16:42 #75Тодор Живков отклонява предложението на гръцките власти за изпращане на учебници по български език за населението в Егейска Македония, по-специално в района на Лерин, Воден и Костур. Има ли мякакъв шанс сега, когато Македония притиска Гърциа за признаване на македонско малцинство - нещо заплашващо гръцкия идентитет, гърците да повторят офертата?
PIKITO
на 16.03.2009 в 21:15:45 #74Македонците са Българи!!!Никакви отстъпки по този въпрос!!!Един олигофрен(Желю Желев),предаде България,дано няма други като него.
bgArmor
на 16.03.2009 в 21:13:29 #73а иначе Македония винаги е била обект на пропаганда.не говоря само за вардарска,а за цялата географска област.и от сърби,и от гърци,и от турци и от българи.впрочем именно тази пропаганда е началото на известното сърбо-гръцко православано братство,което в основата си е просто антибългарско настроение.и точно това братство е причината гърците да не казват цялата истина за Вардарска Македония и все още да не са решили спора с името
ТеодорДечев
на 16.03.2009 в 21:11:31 #72Чипо написа: „Статията прилича на това да сме честни и почтенни, но всъщност е доста дилетантска”. Не че се смятам за изключителен специалист, но когато пиша нещо първо мисля и систематизирам познатите ми факти. А Вие дори не сте прочели внимателно статията. Последното сте удостоверили с обясненията си под първото твърдение. Не се обиждайте, но щом искате да давате оценки, трябва да ги обосновавате сериозно.
ТеодорДечев
на 16.03.2009 в 21:04:54 #71Прав сте и в констатацията си, че: „Тодор Живков се отказа от българските имоти в Гърция(с какво право се питам)???? но той не е държавник.” Не е само това. Според документи, публикувани от Веселин Ангелов, по време на управлението на бащата на Андреас Папандреу (днес в гръцката политика е актуален внукът му), Тодор Живков отклонява предложението на гръцките власти за изпращане на учебници по български език за населението в Егейска Македония, по-специално в района на Лерин, Воден и Костур. Звучи налудничаво, но е така. Тодор Живков споделя за това свое постижение в разговор с Михаил Горбачов по проблемите на ... възродителния процес.
паметен
на 16.03.2009 в 20:55:59 #70Въпросът с македонският език наистина заслужава внимание! Преди всичко е безсмислено да се търсят обективни доказателства. Лингвистиката не може да постави граница между език, диалект, писмена норма и.т.н. Народите правят тази разлика според усещането си за общност. Сръбски и Хърватски: Хинди и Ърду (езиците на Индия и Пакистан) се определят от народите им като отделин езици, макар да са по-близки от Северно и Южно италиянските говори, да не говорим Албанските диалекти Геги и Тска! Тук става дума за инстинктивно желание за единство или желание за разграничаване. Но и от чисто обективна гледна точка македонското обособяване става възможно поради късогледост на българските първенци през 19 век. Молбите на Шапкарев да се включат повече елементи от западните говори в книжовния език срещат неразбиране. Предложената от комисията на Л. Милетич правописна реформа опростяваща българския правопис е отхвърлена. Тя става основа на предложения правопис от издателите на списание "Лоза" и на писанията на Кръсте Мисирков. Висш македонски политик със симпатии към България сподели в частен разговор: Да бяхте приели софийския говор за официална норма, македонски език нямаше да има!
ТеодорДечев
на 16.03.2009 в 20:55:55 #69Драги Балканиан, Вие твърдите, че: „Специално събитията около Илинденско-преображенското въстание са малко по-различни.Българското правителство се опитва отчаяно да постигне военна спогодба с Русия за взаимни действия ако една от страните бъде въвлечена във война.Но дори и русофилското правителство по онова време не успява да подпише спогодбата понеже Русия воюва с Япония по това време и отказва да бъде въвлечена в нови военни действия.За това свидетелства турския историк Фикрет Аданър”. При цялото ми искрено уважения, мисля (и знам), че Вие грешите. Военната конвенция между България и Русия е подписана през 1902 г. Друг е въпросът, че България никога не е успяла да се възползува от клаузите на тази конвенция, а в навечерието на Балканската война направо сме предупредени, че не можем да разчитаме на никаква военна помощ, съгласно тази конвенция. Иначе съм впечатлен от другите Ваши точни констатации, за които Ви благодаря. Между другото, точно влизането в досег с Коминтерна – по-малко от страна на Тодор Александров и много повече на неговите съмишленици, особено Петър Чаулев, в крайна сметка може би струва живота на изключителния водач на ВМРО.
bgArmor
на 16.03.2009 в 20:48:50 #68съгласен съм,че политиката на България спрямо БЮРМ е пасивна.ако изобщо може да става въпрос за някаква политика.не мисля,че най-важното е какви са точните причини защо ни мразят македонците (по принцип смятам,че автора е прав,наред с мнението за сръбската пропаганда).най-важното в момента е най-накрая да отстоим позиция и да защитим историята си,която фиромските историчари не престават да крадат и променят.гледам тук някой хора се надяват за Българо-македонска федерация ли,за някакво присъединяване ли..незнам.живеем в 21 век.границите няма да се променят вече,и Македония,и Босилеград,и Северна Добруджа,и всички останали територии са безвъзвратно загубени.това е реалността.другото е утопия. просто е крайно време да сложим край на това промиване на мозъци в БЮРМ.да защитим малкото останали трезвомислещи българи и да се намесим в спора с Гърция.именно с този спор можем взаимно да си помогнем с гърците.не че македонците ще поискат да се присъединят към нас или пък ще обявят етноса и езика си за български,просто ще защитим честта си,паметта на всички онези,които са загинали за това обединение назад във времето и ще спрем промиването на младото поколение.това трябва да е реалната цел!македонската държава трябва да си остане македонска - макар и с български идентитет и с 18 годишна самостоятелна история. но се съмнявам,че в сегашното правителство може да се намери някой,който да е готов да влезе в толкова сериозна международна дискусия.истината е,че никога сме нямали истински политици,които да защитават националните интереси,особено пък в момента в тази комунистическо-турска мафия,която ни управлява.
balkanian
на 16.03.2009 в 20:11:50 #67Относно признаването или непризнаването на "македонски език". Не бива да се признава такъв език.Държавата -да,новата македонска нация - да(като се прави уточнение,че тя възниква с насилие и е след 1944г),но език не бива да се признава. Историческата истина трябва да се защитава.Реалностите не трябва да се признават.Защото реалностите се променят.Тодор Живков се отказа от българските имоти в Гърция(с какво право се питам)???? но той не е държавник.Държавникът мисли много години напред.Тодор Живков беше един обикновен хитрец,чието най-голямо постижение е,че е успял да излъже докторка да се омъжи за него. Реалностите се променят.
chipo
на 16.03.2009 в 20:08:46 #66Статията прилича на това да сме честни и почтенни, но всъщност е доста дилетантска. 1. България със нищо не накърнила хората във съвременната Република Македония. Дори и по форумите никой не иска да отнема суверинитета на Македония а да се спре враждебното плюене на някои от тях и кражбата на история ( това във статията го няма - не е удобно на автора) 2. През време на "окупацията" сигурно е имало някой "окупатор" да се прави на "голям освободител" та да иска да го бръснат безплатно, защо авторът мълчи за вложените милиарди от България за инфрастуктура и освобождаване от данъци на местното хнаселение? И това май не влиза добре в статията му. 3. Защо се търси отговорност от България за времена когато не е могла да взима каквито и да е самостоятелни решение: а) не пуснали епископа в Киевската лавра - нима българите не са го пуснали!? б) как окупираната от червената армия България е защитавала националните си интереси? Забележете и в двата случая става въпрос за една и съща държава, явно някой друг си е правил политиката с нас, а сега ние трябва да пращаме (за кой ли път). И тук авторът мълчи. Явно Теодор Дечев доста подбирателно се отнася към фактите. В заключение искам да кажа че плюещите по България "македонци" никога не хапят сърбия. А такава статия в Сърбия никога и няма да се публикува!
balkanian
на 16.03.2009 в 20:04:13 #65Г-н Дечев, с голяма част от написаното от Вас съм съгласен. Искам само да кажа това,което според мен не е точно така. За мен Виктор Канзуров е много по-близо до реалната бройка на осъзнатите българи в Македония.Цифрата от 5% включва не само осъзнатите,но и хората,които имат добро мнение за България.Пропагандата в Македония е ужасяваща.Следя събитията от около 9 години и съм чел доста неща за Македония затова искам да подчертая,че примерите,които давате са много удачни.България наистина е разочаровала македонските българи няколко пъти в историята.Специално събитията около Илинденско-преображенското въстание са малко по-различни.Българското правителство се опитва отчаяно да постигне военна спогодба с Русия за взаимни действия ако една от страните бъде въвлечена във война.Но дори и русофилското правителство по онова време не успява да подпише спогодбата понеже Русия воюва с Япония по това време и отказва да бъде въвлечена в нови военни действия.За това свидетелства турския историк Фикрет Аданър.По същото време България изпада в много трудно икономическо положение.Няколко години под ред реколтата е много слаба заради сушата.Яворов пише стихотворението си за сушата точно по това време.На България се налага да вземе няколко заема един след друг.Положението е изключително деликатно.И единственото,което може да направи е да прати доброволци.Много офицери от българската армия отиват да се бият в Македония.Разбира се това не е достатъчно,но е единственото разумно за времето си. Искам да критикувам и българското ВМРО. За близо 20 години откакто е възстановено то не направи почти нищо за българите в Македония.Не откри нито една независима медия,а се занимаваше с АЕЦ "Козлодуй" и скачаше на митинги заедно с БСП.Може ли някой да си представи Тодор Александров редом до някой комунист?Каракачанов мисли да се пенсионира там и не само не прави нищо,но и не дава път на младите.За него всичко е бизнес и гледа да направи някаква корпорация на принципа с бизнеса с имоти. Конкретно по темата - македонците в голямата си част имат негативно мнение за България поради ужасяващата пропаганда.За мен българската политика спрямо Македония е пасивна.В края на 19 и началото на 20-ти век в България има един министър на просвещението.Казва се проф.Иван Шишманов.Той се бори за голям % от бюджета,който да отива за образование.По това време 25% от бюджета отива за образование.Със стипендии от министерството хиляди българи от царството и от Македония,Румъния и Гърция учат в западни и руски университети.Разбира се такъв бюджет е немислим сега,но сегашните стипендии са абсолютно мизерни и като брой и като суми.Между другото същия този човек праща и Панчо Владигеров да учи в Лайпциг.На 18 години той взима наградата "Менделсон" и германските вестници гърмят - "Момче от Ориента взима наградата "Менделсон".Щеше ли да се случи това ако той беше останал в България?Композиторът Ян Сибелиус получава пожизнена пенсия от финландското правителство веднага след като става независима държава само за да твори.Резултатът е,че сега Ян Сибелиус е синоним на Финландия в музикалните среди. Отклоних се за което се извинявам. Още веднъж - поздравления за статията Ви. Желая Ви успех!
azazel
на 16.03.2009 в 19:46:41 #64Каквото били било. Защо България продължаваме да се занимаваме с Македония и нейните граждани? Какво се печели от това? Нищо. Защо? Защото Македония е една малка и бедна държавица, от която абсолютно нищо не зависи. Самата история учи Българите, че не бива да си губят времето с така наречените "македонци". И без това вече всички от Македония мзеха български паспорт и заминаха за Европа като в самата Македония останаха само албанците и циганите.
pur6ing
на 16.03.2009 в 18:53:19 #63През далечната 1928г. дядо ми, като млад воиник на служба в сегашна Македония залюбил и си взел мома за жена от Стари Дойран. Когато казал на шега ,че си води чужденка роднините шеговито се подсмихнали! Няколко години по-късно и двама от братята на булката се задомили в София. Сега сме два клона от една майка- българи и македонци. Лятото на 1974г. баща ми за първи път ме заведе на гости при родата в титово Скопие.Тогава станах свидетел на грозна сцена. Двама първи братовчеди, деца на две сестри се хванаха за гушите в спор, кой какъв е?! За щастие, до ден днешен тази глупост ние по-младите не сме я повтаряли! Но все по-рядко се виждаме, децата ни въобще не се познават! Когато чета подобни писания нещо ме стиска за гърлото! Чувствам се наполовина жив!
velikiat
на 16.03.2009 в 18:51:18 #62godin
на 16.03.2009 в 18:43:09 #61Кинтаро, напълно подкрепям!
Sofia21
на 16.03.2009 в 18:37:14 #60Авторът пропуска нещо много важно - МК е милиционерска "държава" с фасадна демокрация. Може напоследък милиционерщината малко се е пропукала, но по свята същност си остава. Това е държава създадена на базата на лъжата. Цялата история, която изучават там е фалшива - лансират се откровени лъжи, плюс че се правят свободни интерпретации на факти, които не се връзват с македонизма. Това е "държава" изградена на антибългарска основа. Отделно от това в огромната си част македонците са доста ограничени като мироглед. Те дори нямат реална представа за своята държава в съвременния свят - само им вижте форумите и ще разберете колко е ниско нивото. Действително България трябва да заиграе по-остро с измислената МК. Като загрубее играта на някои край Вардара ще им светне, че България не е държава с която могат да се ебават. Съвсем правилно Гърция ги цака. Така се защитават национални интереси. Но пък всъщност на колко българи им дреме за МК ? Та все пак това една крайно бедна "държава", от която полза никаква. Да не говорим, че до 10 години албанците ще видят сметката на измислената "държава".
Кинтаро
на 16.03.2009 в 18:34:31 #59Истината за всички Български неволи са продажните ни правителства състоящи се предимно от чужденци и обслужващи чужди интерси! Под каквато и да е политическа система наще "родни" правителства са мълчали като бити задници и никога не са изпълнявали волята на народа или защитавали поданиците си!